Как ще се отрази либерализацията на цените на тока, трябва ли да плащаме недължими суми на „Топлофикация“? С участието на омбудсмана на РБългария Константин Пенчев, икономиста Ваня Григорова, Дончо Дудев, експерти от потребителските организации и свидетелствата на граждани.
Към пълния запис на предаването
“Миналата година включвах печка за 2-3 часа на денонощие. Сметката ми беше 195-225 лв. Тази година няма да пускам печка. Пък дано доживеем да ги видим в раирани костюми. Да ходят да вдигат цената на тока в Америка, където искат. Да се махат от България. “
Ваня Григорова: От следващата година влиза в сила третия енергиен пакет. Пълна либерализация на енергетиката. ДКЕВР вече няма да регулира цените на крайните потребители. Либерализацията неизменно води до увеличаване на цените на тока. Според управляващи и представители на ДКЕВР, цената ще се увеличи с 20-30% само от тази промяна. Ще има бум на енергийно бедните. Затова беше добре да има представител на социалното министерство, тъй като то ще трябва да въздейства върху социалните ефекти от либерализацията.
От една страна държавата се отдръпва от пазара, лишава се от приходи, от печалби. От друга страна данъкоплатците ще трябва да подпомагат новосъздадените групи енергийно бедни.
Константин Пенчев: Не мога да си представя как ще се увеличат цените с 20-30%. От какви печалби се лишава държавата? Оправданието за последното увеличение с 10% е, че трябва да попълваме дупки в НЕК. Държавата е създала дупки, които ние – потребителите, трябва да попълваме с цената на тока. Какво плащаме ние? Колко струва тока? Не мога да разбера защо като се либерализира пазара трябва да се вдига тока. Нали ужким конкуренцията е най-доброто нещо, което трябва да води до най-оптимални цени, най-високо качество на услугите и на стоките?
Ваня Григорова: Да поясня. Има безброй анализи на европейски институти и университети, които проследяват ефектите. Надявам се и правителствата да започнат да вземат решения, едва след като са направили проучване на резултатите от мерките, които прилагат. Безспорно е, че ще се увеличи групата на енергийно бедните. И това нееднократно беше казано от представители на ДКЕВР.
Какви печалби губи държавата? Отказа се от тях, още когато правителството на НДСВ, чийто депутат беше г-н Пенчев, продаде ЕРП-тата. И така феодализирахме България. Предадохме електроразпределителните компании в ръцете на частни дружества с предтекста, че държавата е лош собственик. Но ЧЕЗ е държавна компания. Кой е лош собственик в такъв случай? Мениджъри ли бяха тези, които дойдоха в управлението и приватизираха ЕРП-тата или просто търгаши?
Ирен Леви: Редно е да кажем, че поканихме представители от ДКЕВР. Но те отказаха да присъстват в едно студио с Дончо Дудев. И казаха, че няма как да се подготвят за няколко дни.
Иво Христов: И да го нямаше Дончо Дудев, пак щяха да откажат. Каним ги не за пръв път, но те никога не идват.
Дончо Дудев: Защо, когато се разкриха 2690 нарушения на електроразпределителните дружества, не последваха никакви санкции? На заседания най-срамно се допускаха чужда посланици, да се месят в нашите вътрешни работи. Защо не се отнема лиценза на ЕРП-тата?
Сега баба ми, с пенсия от 170лв., ще трябва да подпомогне енергийната система. Мултинационални корпорации, в случая Марица 1 и 3, и зелената енергия, в която 140 български депутати имат интереси, са сключили с държавата договори с гарантирана печалба. Това е непозволена държавна помощ за години напред. А говорим за пазарна конкуренция!
Ако аз разработя бизнес, ще ми гарантират ли 20 години изкупуване на стоката с определена печалба? Това го няма никъде по света. Кога ще бъдат разтрогнати тези договори? Докога бедният българин ще трябва да ги плаща? На тези въпроси не могат да отговорят от ДКЕВР и затова не идват. Те са част от организирана престъпна група.
Иво Христов: Преди година и половина хората бяха на улицата тъкмо заради тези проблеми. Ако се случи скок на електричеството в резултат на либерализацията, за какъвто говорим, очакваме ли хората отново да излезнат на улицата?
Дончо Дудев: Българинът реагира, когато му бръкнат в джоба. Да очаквам и очаквам този път да бъде много по-радикално. Има виновници, които докараха енергийната система и цялата държава до това състояние. Те ни управляват през целия т.нар. преход. Те имат имена и адреси. Носят персонална отговорност. Нищо, че са си гласували така законите, че да не могат да бъдат пипнати в съда.
Ирен Леви: Наистина ли българският ток е най-евтин? И наистина ли, ако го изнасяме и го внасяме, ще ни излезе най-изгодно?
Ваня Григорова: Най-евтин е в абсолютна стойност. Ако го сравним спрямо покупателната способност на гражданите от другите европейски държави, се качва на средното и малко над средното равнище.
Ще се върна на последното увеличение от 10%. Има икономически анализи какво го породи. Да, вярно е, че има дупка в НЕК, създадена от различни действия, която трябва да бъде запълнена. Друга причина е и това, че конституционният съд отмени ВЕИ таксата, която се опитаха да приемат по време на предишното правителство. За съжаление, тяхното предложение беше такова, че да бъде отхвърлено. И президентът отигра топката. Не можеше да бъде формулирана като такса. Срещу нея не стои никаква услуга. Ако беше предложен данък, нямаше да има никакъв проблем. Това е игра, в която продължават да пазят високите печалби на ВЕИ собствениците – основно фотоволтаиците.
Иво Христов: В по-общ план, г-н Пенчев, въпросът не е ли главно политически? От една страна се гарантират разумни цени от ДКЕВР, така че да се контролира гнева на населението. От друга страна има предприятие, което кумулира загуби – НЕК. А то изкупува на доволно добри цени енергия от производителите, които също имат гарантирани печалби? Не е ли порочна системата?
Константин Пенчев: Най-общо можем да кажем, че това е лошо управление. Не мога да се съглася, че причината е ЧЕЗ или президента Плевнелиев, който наложил вето на някакъв закон, или конституционния съд, който го обявил за противоконституционен. Ако беше това – ще изгоним ЧЕЗ и EVN и ще се оправим. Няма да се оправим. Дали държавата е добър собственик, не знам. Но във ВиК сектора, с изключение на Софийска вода, всички останали са държавни или общински. Едно не върви като хората. Така че проблемът очевидно не е само в това кой го е приватизирал и кой го е купил. Очевидно става дума за лошо управление на държавата.
Кражбите, включително със съдействието на служители на ЧЕЗ, и електромерите
адв. Димитър Деков: Колкото можем да вярваме на електроразпределителните дружества, толкова можем да вярваме и на електромерите.
Дончо Дудев: В България няма лаборатория, която да провери тези уреди. Ползваме тези на ЧЕЗ. За какво мерене може да става дума?
Константин Пенчев: Няма съвършени уреди. Все едно да кажем, че след като всяка една каса може да бъде разбита, значи продавачите на каси са мошеници. Живеем в правова държава, законите трябва да се спазват.
Такса за възстановяване на електрозахранването
Димитър Деков: Въпросната такса няма никакво правно основание. ЕРП-тата го таксуват като услуга. Не само не е услуга, а е вменено задължение по закон. И електрозахранването трябва да се възстановява не след часове или денонощие, а веднага.
Топлофикация – сградна инсталация
Стоян Грозданов: Тя никога не е била законна. Тук няма купувач. Няма изразена воля да бъде ползвана сградната инсталация. Това е непоръчана стока. Търговецът е длъжен да предоставя на хартия общите условия, за да ги подпише потребителят.
адв. Деков: Въведено е правото да не се заплаща услугата централно отопление. Един потребител, който дори няма отоплителни тела в своя апартамент, очевидно не иска да ползва тази услуга. Нашето право хем е в нарушение на европейското, хем не е.
През юни 2014г. влезе директива 27/2012, която казва, че могат да се доставят само следните услуги: доставка на топла вода, централно отопление и за отопление на общите части, само когато има монтирани отоплителни уреди в тези общи части. Сградната инсталация просто липсва.
Иво Христов: Г-н Пенчев, когато има разнобой между европейската директива и българските закони, потребителят дължи ли плащане?
Константин Пенчев: Човек, който не ползва, не бива да плаща разходите. Предишният омбудсман сезира Конституционният съд и той отговори, че се дължи идеална част от разходите за топлоенергия. Това е несправедливо. Моля, господа депутатите да отменят тази норма.
Има два начина. Единият, който не препоръчвам, е да не плащаме, да отидем на съд един по един и всеки съд да се произнася по отделния казус. Често с противоположни решения. Но така много хора ще платят и то с лихвите.
По-чистият метод е народните представители да отменят тази част от Закона за енергетиката или с една разпоредба в Закона за защита на потребителите да уточнят тази норма дали и как се прилага.
адв. Деков: Има още една възможност – да се поиска преюдициално тълкуване на българските разпоредби пред европейския съд спрямо европейските разпоредби. Едната е за нелоялни търговски практики.
Ирен Леви: Г-н Грозданов, получаваме листчето, на което пише, че дължим такса. Какво се случва ако си платим или не си платим? Според новите разпоредби не само не трябва да платим на Топлофикация, но и тя трябва да ни плати глоба, че въобще ни е поискала плащане. Така ли е?
Стоян Грозданов: Сметките се нагласяват съвсем произволно.
Да, ако имаме непоръчана стока, доставчика трябва да плати между 1000 и 3000 лева. Това е по регламент на ЕС. А той е над всички закони в България.
Фалит на топлофикации
Иво Христов: Трябва ли да бъдат спасявани предприятия на гърба на потребителите или е най-добре да бъдат оставени да фалират? Каквито са голяма част от топлофикациите в страната.
Ваня Григорова: Първо да се оценят социалните ефекти, които може да породи фалит на такова дружество. Напълно съм съгласна с това, че хората не може да дължат пари за нещо, което не са си поръчали. За съжаление топлофикациите в общия случай не полагат усилия, за да разширят клиентската си база. Така че тази услуга да бъде най-евтина и удобна. Има примери на топлофикации в страна, които имат достатъчно потребители и не се налага да прибягват до такива злоупотреби.
Дончо Дудев: В България се твърди, че държавата е лош стопанин. Това за мен означава, че тези, които ни управляват са некадърни или подкупни. Нека кажат какви са. Виждаме, че и в частния, и в държавния сектор има лошо управлявани предприятия. Не може естествен монопол да бъде частен, според мен. Той трябва да работи в полза на обществото и да бъде управляван добре от държавата.
Ако имате фирма и вашият мениджър не се справя добре, най-вероятно ще го уволните. Ще бъде глобен, ще дължи неустойка или ще бъде съден за действията и бездействията си.
Иво Христов: Разбирам ви – мантрата, че държавата е лош стопанин, служи като превантивна индулгенция, че всеки частник е по-добър по дефиниция. Защото няма как да е по-лош от държавата.
Какво се очаква от граждани и институции
Стоян Грозданов: Топлофикация София е общинско предприятие. Догодина има избори. Да решим дали ще изберем същите, които нехаят.
адв. Деков: Съветвам потребителите да защитават правата си. Да имат куража и търпението да го правят. Защото това е път, който не е лесен.
Дончо Дудев: Призовавам хората да затрупаме с жалби ДКЕВР, Министерство на енергетиката, Прокуратура, съд. Да питаме какво се случва с 2690 нарушения. С държавната нерегламентирана помощ за зелена енергия и за Мариците. И накрая: нещата ще се решат со кротце, со благо и со малко кютек.
Константин Пенчев: От години обясняват тези законови неуредици с това, че ще фалират ТЕЦ-овете, топлоцентралите, ЕРП-тата. Призовавам да помислим да не фалират гражданите. Защото още няма закон за фалит на физически лица. Да помислим малко за гражданите и да не плачем толкова много, ако някое и друго предприятие фалира. Не е беда.
Ваня Григорова: Ще се присъединя към призива на г-н Дудев – да реагираме, да подаваме жалби. ДКЕВР да отвори мейла си за жалби, който беше закрит. Комисията за защита на потребители да спре да отговаря, че не се интересува от въпроси за енергетиката, водата и газа. И да започнат всички заедно да решават проблемите на потребителите. Защото безсилието пред наглостта ражда революции.
