Изследванията са категорични: функционалната ни грамотност е критично ниска. Грамотността тук се разбира не просто като способност за четене, а като умението да се осмисля, преобразува и предава писмена информация. Ако образованието не е на ниво, то политическият дебат е способен да срине и крехката структура на мисълта на средния българин.
Илюстрация:
– Когато едни управляващи източват от Националната здравна каса 1,2 – 1,5 млрд. лева неправомерно, трябвало да благодарим за грижата. Когато в същата каса има достатъчно резерви, но горните вече са в опозиция, нужна била актуализация. Казано другояче – още пари, без промяна в размера на възнагражденията или материалната база.
– Плоският данък, казват Нобелови лауреати, работи срещу бедните и средните слоеве. „Леви“ доморасли политици ни се кълнат, че е социална мярка…
Всички тези противоречия объркват публиката и са обилно гарнирани с медийни интерпретации. Последните щяха да са добре дошли, ако идваха от функционално грамотни и добросъвестни източници. Но не са!
Няма да преразказвам какво се случи през последните дни. От срещата в президентството обаче се очакваше някакво решение. Вариантите бяха два – арогантно пробутване на специални норми за КТБ или отговорно поведение, което не допуска различно третиране според интереса. Не се получи. Акцентът падна върху предложението Европейският банков орган да инспектира ефективността на надзора върху българските банки. Проблемът не е в механизмите, а в хората. И най-перфектните системи не могат да заменят липсата на отговорност.
В изявлението си президентът обясни, че след четири часа дебати, без решение остават основните въпроси:
- Ще платят ли с наши пари вложенията над гарантирания максимум?
- Ще нарушат ли сегашното законодателство със специалните норми, предложени от Иван Искров, Калин Христов и компания?
Беше ни съобщено, че „банковите депозити до 100 хил. евро в България са гарантирани със закон“. Е, много благодаря! Това вече го знаят и най-параноясалите в първите дни на провокираната криза. Празните приказки, разбира се, са сериозно украсени с уверения, че неотлъчно се следват принципите на справедливостта и отговорността.
Не стана ясно обаче как тази реплика някои медии я разбраха като „само депозитите до 100 хил. евро ще бъдат покрити“. Не, уважаеми, изобщо не означава това, колкото и да ви се ще да го чуете тъкмо от г-н Плевнелиев. Той всъщност обещава да бъде направено задължителното по закон, не и че помощта няма да се разшири към по-едрите вложители.
Ако алкохолик заяви категорично, че ще изпие чашка, това не значи, че няма да има втора и трета, нали? Нито този, нито високопоставеният герой уточняват горната граница. Та Вежди Рашидов да задържи самоубийството. Надежда има.
По-обезпокоителната част
Всички присъствали са се съгласили дефицитът да се повиши до 3%, за да се подкрепи финансовата стабилност на държавата! Планираната задлъжнялост до момента е 1,8% от БВП с намерения след три години да се стопи наполовина. Т.е. изложените вчера планове (при несъществени промени в БВП) предвиждат абсолютно увеличение с близо 70%.
Причина за тревоги при настоящата политика всъщност няма. Нашият бюджет е стабилен повече от десетилетие. Финансова стабилност, която резултатира в тежки социални дисбаланси. От години всички бюджетни документи гарантират ниски данъци и все по-ограничена преразпределителна функция на държавата. За успокоение гарнирано с „послание“ за борба с бедността. Настояването за всеки лев повече за образование, здравеопазване, изплащане на задължения (!) към държавни предприятия се посреща с люти заплахи от страна на дежурните идеолози за фалит на държавата.
Миналата година същите правеха упоителни изказвания и с вид на икономисти от световен мащаб убеждаваха гражданите за вредата от заема, който беше изтеглен. Много се надявам да заемат позиция „против“ дълговете, които бяха заложени в Президентството.
Защото имам обосновано предположение, че под маската на „бавен преход към служебно правителство“ и „по-голяма гъвкавост“ се прокрадват намерения ние да компенсираме едни хора, които са си играли на „скъпи клиенти”.
Уточнение
Заемите не са тема табу. Особено в държава, която трябва да се развива. Добре обоснован дълг за стратегически инвестиции, за които има консенсус и които в дългосрочен план ще осигурят висока доходност, са дори желани. Но едва ли някой ще се съгласи да теглим заем, за да покрием загубите на частни фирми и физически (политически) лица. А това прозира зад президентското „гарантиране на необходим ресурс, където трябва“.
Яснота
Твърда политическа позиция може да се заеме само с недвусмислени изказвания като „няма да покрием депозити по-големи от 100 хил. евро“ и „няма да теглим заеми, за да се разплатим със специални банки и хора“ . Без увъртане, услужливо отразяване и фалш. Без поголовно ползване на евро- представка на всяка втора дума като лустро за лъжи.
Когато политикът се опитва да изклинчи, медиите са тези, които трябва да го посочат или просто да цитират и оставят изводите за публиката. В противен случай нека не се учудват на неграмотността. Работят неуморно за нея. И за Вежди Рашидов.
Първо трябва да се види кой затвори банката защото за първите 3 месеца е на печалба и т.н. има одит от БНБ на 30.0414год. и т.н. няма никакви проблеми до момента в който някой през вестници саботира вложителите да теглят за което КТБ иска помощ от БНБ пари кеш но има отказ при факта ,че по-късно се дава такава на ПИБ
По закон следва КТБ да затвори и т.н. единственото правилно нещо е Василев да поеме управлението като се регулират тегленията
Банкирането с частичен резерв е регулирано но се крепи на вяра ,доверие поради което прилича на понци схема и т.н. нещата няма да се оправят на парче и Базел 3
Ресурсно базирана и държавно планирана екологична икономика и трябва да обясня какво значи държ.планирана – преразпределение за което св.икономисти са категорични и МВФ си призна но те го правят с друга цел ,а аз говоря за забрана на ошфорки и т.н. регулации до данък лукс с цел бюджетни излишъци за инвестиране в точно определени неща – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558
Защото финансовата катастрофа е само една от 3-те планетарни катастрофи и съм описал как може да се оправят нещата
Освен с кредитна експанзия и печатане икономиката може да се стимулира с преразпределение
Плоският данък, както учеше класикът Адам Смит в “Богатството на народите”, и както почти всички икономисти в развития свят днес признават, е регресивен инструмент за преразпределение на данъчната тежест в интерес на богатите и във вреда на средната класа и бедните. Независимо от краткосрочните резултати в събираемостта, азбучна истина е, че в дългосрочен план регресивното облагане намалява съвкупното търсене, потиска растежа, увеличава дефицита и публичния дълг, засилва неравенството и подчинява демокрацията на олигархичния капитал, което поражда чувство на несправедливост у мнозинството и генерира политическа нестабилност.
И до 30-те години, разбира се, в САЩ има прогресивна данъчна система. Но “Ню Дийл”-ът вдига маржиналната данъчна ставка за най-високите доходи (федерален подоходен данък за горната една десета процент от населението) от 23% в 1928 г. до 70% в 1934 г. и за кратко – до 93% в края на войната, а републиканският президент Айзенхауер в 1952 г. я заковава на 91%. Корпоративните данъци стигат над 50%, а данъците върху печалбата от капитала – 25%. Чрез данък наследство са конфискувани и разкошните дворци на олигархията в стил “великият Гетсби” край Ню Йорк, които и досега са публични музеи, ботанически градини и социални домове.
От 1920 до 1955 г. в резултат на това доходите на най-богатите американци спадат абсолютно над два пъти, а делът им в общия национален доход намалява с три четвърти. Пределната данъчна ставка остава 70% при десния Никсън и 50% при бащата на икономиката на предлагането Рейгън; данъчните намаления на Буш II я свалят до 35%, а “социалистът” Обама успява с голям труд да я върне до 39,6%.
През 2012 г. икономическото неравенство в САЩ задмина пика си от 1928 г. – в навечерието на Голямата депресия. Разликата в дохода на средния топ мениджър и средния му работник в САЩ е нараснала над девет пъти – от 30 пъти в края на 70-те години, до 277 пъти днес.Средното почасово възнаграждение от 1975 до 2010 г. е пораснало 10 пъти по-малко от производителността.
Световните икономисти в Давос са категорични и МВФ си признаха ,че преразпределението не вреди но аз говоря за много сериозно преразпределение за справяне с 3-те планетарни катастрофи