Коалицията БСП-ДПС е алиби за отказ от лява политика и приемственост на пороците
Днес ще научим проектокабинета Орешарски. Да започнем оттам, че той не е дело на кандидат-премиера. Допускам, че доцентът има право да предлага кандидатури и да налага вето, ако някой от пробутваните министри му се зловиди. Но Орешарски няма корен в никоя от партиите, а тъкмо те и бизнесът редят министрите. Той ще бъде капитан на чужда селекция.
Затова разбирам напълно овладения му вопъл „имам нужда от подкрепа”, с който завърши препитването при Гарелов. Орешарски е в позицията на шофьор-курсист, който може на воля да върти волана и да натиска газта, но амбриажът и спирачката ще са подвластни на инструктура.
Този пък кой е?
И това не е съвсем ясно. Очертаващата се коалиция БСП-ДПС, с любезната подкрепа на АТАКА, наглед възпроизвежда „отечествения фронт” про-Белене от ядрения референдум. Да не забравяме, че в деня за размисъл уличният натиск бе осигурен от ВМРО, друг активен застъпник за Белене, който отпадна от парламента. Това дава повод на политолози да съзират русофилска коалиция. Но това е възгрубо обобщение.
Защото ДПС не е никак ентусиазирано от идеята за нова ядрена централа. И защото БСП е в шпагат между Москва и Вашингтон по темата, което доказа мандатът на Станишев. В този смисъл анонсът на Орешарски, че „трябва актуализиран анализ на проекта Белене” отваря врата за нови консултантски харчове без ясна перспектива. Кабинетът ще е достатъчно нестабилен, за да не взема стратегическо решение за строеж на ядрени мощности, както и за твърд отказ, затова ще се опита да отсрочва, което е скъпо и безсмислено поведение.
Ако от изток го грози темата Белене, то от Запад ще бъде подновена атаката на шистовите лобисти. След като срещнаха отпор в ред страни, включително Франция, лобистите пробиха в мекия търбух на съюза: Брюксел. Еврокомисарят Йотингер обяви страха от фракинга за „преувеличено голям” и ни пробутва „общи правила за съюза”. И така, докато фракингът изкарва демонстранти по улиците на Германия и Калифорния, а финансистите го разобличават като нов спекулативен балон, кабинетът Орешарски със сигурност ще бъде подложен на поредна лобистка офанзива.
Ако правителството на Борисов имаше едно достойнство, то бе склонността му да отстъпва пред граждански натиск. Нарцистичният екс-премиер се питаеше от народната любов и избягваше конфронтацията. Роботизираният Орешарски е неподатлив на емоции, но трябва да знае, че евентуално хитруване с мораториума върху шистовите проучвания рискува да го сблъска челно с най-активната част от гражданството.
Докато външнополитическите рискове се профилират, то бомбата със сметките за електричество отсега е програмирана за есента. Амбицията на Орешарски „да съхраним сегашното ниво на цените без трупане на дефицити в системата” е признание за политическо безволие. Февруарската криза извади наяве спекулативните схеми и те трябва да бъдат методично разрушени. Трябва ли частни фирми да печелят от износа на евтина енергия от държавни централи и какво пречи да се въведе държавен монопол върху тези сделки? Не е ли това най-очевидният начин да се стопят дефицитите в системата? Всякакви либерални хленчове в случая обслужват обръча от лицензирани фирми, които печелят от износа на евтин ток без да създават никакъв продукт, освен собствената си печалба.
Очевидно от ревизия се нуждае и привилигированият режим на ВЕИ-сектора.
Финансовата компетентност на Орешарски не буди съмнение. Заявките му обаче са в дисонанс с програмата на БСП, чийто лидер го парашутира на поста. Партията впрочем не бе консултирана. Социалистите уж щяха да отменят плоския данък, но ДПС в ролята на лошото ченге им дава повод да не го пипат. Уж щяха да качват майчинството, но това – евентуално, май чак след Нова година. Засега единствената фискална заявка е частичната отмяна на забраната за пушене в заведенията. Хем популярна сред пушачи и ресторантьори, хем генератор на акцизни приходи от повишена консумация. Идея порочна, защото паразитира върху общественото здраве и прави цивилизационна стъпка назад.
Най-подир в образованието, здравеопазването и регионалната политика ни се предлагат козметики, а в МВР – „реформа” с неясно съдържание.
Тъй естрадно-драматичният сблъсък от кампанията ще приключи с приемственост в рамките на неолибералната догма. И Орешарски говори за „по-малко държава в бизнеса”, само дето не е ясно кой тогава ще разбива монополите. И новият кабинет е привързан към „финансовата стабилност”, при все драматичния срив в потреблението. За четири години в опозиция БСП не изглежда да е подготвила алтернатива на докрината Дянков.
Возилото на икономиката забавя ход. Но кабинетът няма намерение да бърка в двигателя. Предлага ни само тунинг.
БСП не може да подготви алтернатива на докрината Дянков. БСП е партия на вашингтонския консенсус, както и всички основни партии в България, независимо от само/идентификацията им.
Фискалната дисциплина, дерегулацията и либерализацията са сърцето на консенсуса, доколкото има помен от социални нотки, те са обвързани с икономизирането им.
Конкретно в т.нар. програма на Орешарски, социалната част очевидно се състои в непопулярните мерки, за които той отказва да говори.
Детските помощи, обезщетенията за гледане на дете, субсидираната заетост, това са незначителни и неопределящи общата картина моменти.
Честито ви, впрочем, ново Олигархско проекто-правителство.
Архи-олигархско, както би казал Ленин.
И си мисля, че определенията по Хашек вече не са подходящи.
По-подходящ е Клаузевиц, обаче наобратно- не за войната като продължение на политиката с други средства.
Вярното е, че политиката е продължение на войната с други средства. А войната е на държавата срещу нас.
Разбира се, че е тунинг. Ако мога да продължа в подобен стил, то си струва да се бръкне не само под капака и в двигателя, но и в цялата конструкция, имайки предвид други начини на движението напред. Но БСП отдавна няма нищо общо с прогреса. Вече не по-малко от 10 години тя следва социално-либерален курс. Това е отбелязано явно в сп. „Понеделник“, списвано от кръга приближени на Ал. Лилов дейци, още преди идването на власт на правителството на Тройната коалиция. Такава е нейната нова същност – БСП е либерална партия. Социалното в нея се свежда до притъпяване на противоречията, а не до разрешаването им. В пълно съзвучие с горното е и една фраза на Пламен Орешарски, изречена в разговор с представителите на ДПС, част от който беше излъчен по БНТ. Предавам фразата по смисъл: целта на правителството ще бъде заглаждането на социалния конфликт. Съвършено кратко и ясно.
Олигархично правителство в чистия му вид, Огняне,не е налице – едри капиталисти не заемат пряко висшите държавни постове. Поне на мен това не ми е известно. Що се отнася до държавата, тя не воюва с нас, а е средство за господство върху нас. Според социолозите тя е институт – социална общност от типа организация, имаща при това управленски функции относно другите организации и общностите изобщо. Държавата е институт за социално господство. Тук Клаузевиц няма нищо общо, пък и известната му формулировка за войната като продължение на политиката не е коректна. Но това вече е друга тема.
Не е необходимо олигарсите да са в правителството, за да бъде то олигархично, така както за капиталиста не е задължително да управлява пряко собственото сипредприятие. Фактът, че е назначил управител, не променя същността.
Но днес ето и един олигарх ако не в правителството, то начело на нещо повече от висш държавен пост – ДАНС с Пеевски за шеф.
Що се отнася до това, що е държавата, няма възприето единно понятие, така че и горното е само опит за частично, непълно и недостатъчно определение.
Не мога да повярвам, че има подобни хора,които не ги интересува какво иска хората и какво е най доброто за тях а си действат по начин по който карат още повече млади хора да напускат страната си. Това, че …“ правителството на Борисов имаше едно достойнство, то бе склонността му да отстъпва пред граждански натиск. Нарцистичният екс-премиер се питаеше от народната любов и избягваше конфронтацията. Роботизираният Орешарски е неподатлив на емоции, но трябва да знае, че евентуално хитруване с мораториума върху шистовите проучвания рискува да го сблъска челно с най-активната част от гражданството…….“ тъкмо имахме малко напредък към по добро а сега и колко пари за европроекти изпуснахме…колко неустойки имаме….