Галя Горанова
Къде сте, горди протестъри? Що за спотайване? Трудно ще намерите по-добър повод за антиправителствени демонстрации и надуване на вувузели! Срещу толкова неща има да се вика, че човек не може да им насмогне – кеф ти „дългата ръка на ДС“, кеф ти путинистки „голям шлем“, кеф ти мутромилицонери, кеф ти „нацюги“, кеф ти кафепийци по модела #Кой! Доживяхме протурска партия достлук с националисти да прави, дясната „експертност“ на „прост пожарникар“ да се кланя, „Гоце“ с „Гном“ да си другарува. Край нямат превъплъщенията, пардон, извращенията на българския политически катарзис. Пир за всеки самоуважаващ се „умен красавец“! Но протестърите гузно мълчат. Също като техните политически представители във властта. Хаштагът повехна, а въпросът КОЙ е по-актуален отвсякога. #Кой, например, реши, че може да ни управлява чрез каре несъвместими партии? #Кой манипулира гражданите, че „какво да е правителство“ е по-добро от нови избори? #Кой подкрепя бутафорията от „задкулисието”?
Временните ползи очевидно ще са за участниците в тази политическа вакханалия. Всеки си е направил разчетите. ГЕРБ ще осребри мащабните си строителни амбиции по линия на обществените поръчки и усвояването на еврофондове. Тунел под Шипка, саниране и т.н. Неслучайно запази за себе си тези ресори, пък и вече натрупа опит. РБ ще имитира реформаторски плам в обречени начинания като здравна и съдебна реформа. За първата трябва да се смени из основи модела „Костов“, който самото СДС въведе. За втората трябват конституционни промени. РБ ще оправя и икономиката чрез Лукарски, с извинение. За АБВ участието в кабинета е начин да нахрани местната си клиентела с назначения из социалните служби. Чудесна стратегия за вкореняване на една млада партия. С какво точно се утешават националистите от ПФ – не знам. Сигурно ги топли мисълта, че спасяват България от ДПС. Пък и бизнесът на част от депутатството може да потръгне.
Пази Боже от гузен кабинет на несъвместими партии. А в това правителство гузни са всички. Реформаторите – че върнаха властта на ГЕРБ и се вкараха в ролята на шут, който не щеше Борисов за премиер, но го прие като министър-председател. Коалицията с националисти също ще се впише трудно в „евроатлантическия“ им актив. Гузни са и псевдолевите от АБВ, които склониха да участват в откровено десен кабинет с нявгашните си хулители. Първанов пак прибегна до любимия си трик – прикачи се към „либералния вектор”, на чийто фон може да се преструва на ляв, без риск да застраши статуквото. Само редом до реформаторите Калфин може да изглежда левичар. Патриотичният фронт тепърва ще бере грижи със средностастическия зрител на „Скат“ и ще трябва да обяснява що дири в компанията на „империалистически слуги“. Борисов също ще се оправдава пред своя Жозеф при всеки гаф на патриотарите. Тази раздирана от противоречия конфигурация няма как да просъществува дълго. Затова пък ще е чудесно оправдание за неизпълнени програмни обещания.
Структурата и съставът на кабинета добавят цвят към анекдота. Каква полза да делиш на три мегаминистерството на икономиката, енергетиката и туризма, ако и трите части ще дадеш в ръцете на аматьори? Нито Божидар Лукарски, нито Теменужка Петкова, нито Николина Ангелкова са хора, свързани с браншовете, които оглавяват. Но вероятно това са условностите на квотния принцип. Бас ловя, че от тоя храст ще излезе…“калинка“. Некомпетентността е лош старт за едно и бездруго непопулярно правителство. Присъствието и в новия кабинет на двамата служебни министри – Даниел Митов и Христо Иванов, припознати от реформаторите, само доказва всеизвестното: че договорката между ГЕРБ и РБ предшестваше имитацията, наречена „преговори за съставяне на правителство“.
Гузната коалиция, подобно на гузния човек, не спира да говори, така че ни чака обилно пустословие, каквото наблюдавахме и по време на преговорите. Гузната съвест избива в агресия срещу този, който ти напомня миналото. Което обяснява високомерния сарказъм на Петър Москов спрямо Лютви Местан при гласуването на кабинета. Колкото по-гузен, толкова по-настъпателен. В това отношение реформаторите са най-рисковата група. Комичното е, че го правят от висотата на скромните си 9% и с моралната претенция на хора, които до момента не са свършили нищо народополезно. И не на последно място – гузната политическа съвест те прави циник, а нищо добро не може да се очаква от цинична власт.
Единственото достойнство на кабинета „Борисов 2“ е, че пакетира в едно цялата българска десница. Неговото управление ще прояви истинската природа на дясното и ще спомогне за избистряне на идейния пейзаж. Защото провалите на „Борисов 1“ бяха чудесно алиби за фалшивата левица БСП и уж автентичната синя десница, по-късно обединена в РБ. Днес всички тези партии на плоския данък, приватизацията на обществените услуги, монетаристката логика и социалното безразличие са в една лодка. Там са и националистите. Извън остана БСП, но за нея или лошо, или нищо. Когато всички са във властта, народът е в опозиция. А това е шансът да се роди реална алтернатива на статуквото.
Че протестърите и тяхното политическо крило РБ са избирателни и адаптивни в морално отношение, беше ясно от самото начало. Най-лицемерната черта на нашенската „автентична десница“ е редуването на почти религиозен идеологически плам с много трезва практичност според условията и изгодата. По този начин хора наричани довчера „фашисти“, „комунисти“ и „рубладжии“, днес, макар и с неудоволствие, са обявени за добри патриоти и социал-либерали. Една по една от дневния ред отпаднаха следните точки: „морал в политиката“, „рестарт на системата“, „демонтиране на модела „кой“, не на „задкулисието“ и безпринципните коалиции с неясен механизъм на вземане на решения, особено не на такива, подкрепени от ксенофобски партии и т.н. „Реформа“ остана последното идеологическо убежище на българския седесариат, което трябва да придаде някаква легитимност на безпринципното домогване към властта. Когато и то неминуемо отпадне, ще остане само утешението, че поне „комунистите“ не са на власт, а това е цел сама по себе си за българската десница.
Думите ви са верни, но аз все още имам вяра поне в един човек- Велизар Енчев : https://www.youtube.com/watch?v=PH_lW3hvSeY
Причината за липса на протести е много прозаична – липса на спонсори.
Цялото ми семейство от години гласува за десни партии.На последните избори – за РБ.Надяваме се, че надеждите ни за реформи на всички затлачени сектори ще бъдат поне започнати.Надяваме се, че държавата в лицето на корумпирания чиновник ще се оттегли от всички дейности, които в момента задушава.А на автора искам да кажа: кисело е гроздето май….