Отворено писмо до редакцията на в-к „Сега“ или как лобистите викат “Дръжте популистите!“
Ваня Григорова
Уважаема редакция на в-к „СЕГА“,
С голяма изненада за втори път попаднахме на негативен коментар на Вашите страници относно инициативата „Да спрем машината за неравенства! За справедливи данъци“, без да отделите и ред за представянето й преди това. Последната статия с автор от НПО „Институт за пазарна икономика“ отново отправя обвинение към организаторите на инициативата в популизъм. Както е уточнено, заглавието е Ваше, графиките – също, т.е. материалът е копродукция на ИПИ и „СЕГА“.
Основната теза, която се „разобличава“ в статията, е, че потреблението е главен двигател на икономическия растеж. Тази теза не присъства в нашите документи, защото не икономическият растеж, а социалната несправедливост е тема на инициативата. Вероятно знаете, че едното често няма нищо общо с другото. Когато брутният вътрешен продукт расте, когато печалбите се увеличават, но това не се отразява на общото благосъстояние, говорим за неравенство и нарушени обществени баланси. Надяваме се, няма да оспорите, че индикатори за неравенство има, те са утвърдени, ползват се както в Европейския съюз, така и от международни институции като Световната банка. Най-познатият се нарича коефициент на Джини, измерва разликите в доходите на най-богатите и най-бедните. И забележете – в България този коефициент е най-висок в целия ЕС – 38,3, при средно ниво за държавите членки около 31 (данни за 2015 г.).
Но да се върнем на потреблението. Твърдите, че не крайното потребление, а износът е водеща сила за генериране на икономически растеж. За националния БВП обаче е важен не износът, а нетният износ, т.е. разликата между износа и вноса. За последните 17 години само в три нетният износ е положителен. Следователно заключението, че икономиката ни дължи обемите си на износа, са меко казано силно пожелателни.
Изводът, че след 2008 г. делът на потреблението в БВП намалява, няма да оспорим. Разбира се, че ще намалее, след като в хората остават по-малко средства за стоки от първа необходимост. Тъкмо това твърдим и ние – за да се увеличи потреблението, е необходимо да бъде въведен необлагаем минимум и да се намали ДДС за жизнено важни продукти. Впрочем абсолютно същото е заключението и на Министерството на финансите, което се съдържа в годишния доклад за развитие на икономиката 2008 г., веднага след установяване на сегашната данъчна система:
„…заетите, попадащи в нискодоходните групи, чувстват запазване и дори леко покачване на данъчната тежест върху трудовото възнаграждение. Домакинските бюджети, базирани главно на домакинства от по-нискодоходните групи, показват съществено забавяне в темпа на растеж на потреблението от началото на 2008 г., съпроводено с нарастването на разходите на домакинствата за плащане на данъци. Това развитие може да е свързано най-вече с увеличението на пряката данъчна тежест върху хората с по-нисък доход.“
Или иначе казано с две думи: След отпадането на необлагаемия минимум, данъчните плащания се поемат от бедните, поради което намалява потреблението.
Организаторите на инициативата твърдим, че настоящата данъчна система натоварва нискодоходните домакинства, регресивна е, не дава възможност за достоен живот и възпроизводство. Вие я намирате за възможно най-справедливата. Когато един работник получава 460 лв. месечна заплата, неговите удръжки са 22%. Когато друг получава 10 000 лв. месечна заплата, удръжките му са едва 13%. Разбира се, че тук се отразяват и социалните осигуровки, които Вие стигматизирате като „бреме“ и препоръчвате да бъдат намалени още повече. Социалните осигуровки дават сигурност на работещите, особено на тези с ниски доходи. Те гарантират някакви приходи в случай на безработица, майчинство, болест, старост. Все още в България тези фондове са солидарни, в тази връзка най-логично е премахването на максималния осигурителен доход.
Ако се ограничим само до данъците, Вие сте от хората, които смятат, че просякът трябва да плаща толкова, колкото плаща и заможният. Аплодирате „широка данъчна основа без изключения“. Според нас е недопустимо българските граждани, които са бедни и едва покриват или изобщо не успяват да платят месечните си сметки; правят отчаяни кампании за събиране на суми за лечение; налага се да се крият от контрольори в градския транспорт, за да отидат на работа; преснимат учебници за децата си, защото цветни не могат да си позволят – да плащат наравно със собствениците на банки например. За едните тези суми са джобни, за другите осигуряването им е въпрос на живот и смърт.
Впрочем в тазгодишния доклад за България Европейската комисия също отбелязва, че данъчната и социалната ни система не допринасят за намаляване на неравенството, а трябва. Тъй като цитирате МВФ и очевидно имате доверие на експертизата на тази международна институция – Международният валутен фонд публикува анализ през юли 2015 г., в който е подчертано, че борбата с екстремното неравенство минава през засилване на трудовите права и реформа на данъците, която да преразпредели тежестта. През последните няколко години основна тема на световния икономически елит в Давос е как да бъде намалено неравенството, тъй като нарушените баланси вредят на икономическото развитие. Всички изброени международни форуми и организации изглежда са в неведение, че икономическият растеж зависи основно от износа и че потреблението и неравенството трябва да се неглижират. А може би са популисти?
Ние, организаторите на инициативата „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“ не очакваме от кръгове на едрия бизнес и неолиберални тинк-танкове да ни подкрепят. Напомняме, че неправителствената организация „Институт за пазарна икономика“ беше сред лобистите за грандиозната данъчна реформа през 2008 г. В тази връзка защитата на плоския данък и отпадането на необлагаемия минимум от тяхна страна е напълно очаквана, въпреки очевидния провал.
Ентусиазираните очаквания за огромни външни инвестиции и разкриване на работни места, вследствие на данъчните промени не се сбъднаха – с изключение на 2015 г. преките чуждестранни инвестиции намаляват всяка година, въпреки общото икономическо оживление след световната криза. През 2016 г. сривът е почти 4 пъти, началото на настоящата година оформя поредно дъно. Сивата икономика у нас е най-разпространена, не само в Европейския съюз, но сме на първите места в тази негативна класация и в световен мащаб, т.е. за изсветляване вследствие на промените от 2008 г. и дума не може да става. Социалните ефекти са катастрофални – България е на първо място в ЕС по неравенство, на първо място и по дял на хората, които живеят в тежки материални лишения. Най-близката страна по бедност до нас е Румъния, но дори тя е на космически разстояния по дял на социално слабите.
Отново подчертаваме, че необлагаем минимум има във всички държави членки на Европейския съюз. Намалено ДДС за стоки от първа необходимост – също, с единствено изключение Дания, която прилага безброй други механизми за провеждане на социална политика. Данъчната ни система е черна дупка на картата на ЕС (виж картата), нищо не може да я компрометира повече от лобистките промени през 2008 г., осъществени под натиск на шепа представители на неправителствени организации с неолиберален профил. 10 години след този експеримент и неговите осезаемо негативни последици, гражданската инициатива „За справедливи данъци“ настоява единствено за европеизиране, за нормализиране на данъците в България.
