Васил Харалампиев
Председател на сдружение „РЕСТАРТ- пациенти и експерти за медицински коноп“
Множествената склероза е коварно, автоимунно заболяване, от което страдат над три хиляди, млади и възрастни, граждани на Република България. В следствие на улеснения достъп до апаратура за диагностициране на заболяването, както и със световния ръст на манифестацията му, броят на новооткритите пациенти у нас нараства почти ежедневно. В следствие на „объркване“, имунната система на тялото напада собствените нервни клетки, използвайки своето „най-добро оръжие“- възпалителния процес.
Развитието на заболяването протича различно за всеки пациент и така у нас три хиляди семейства заспиват вечер, всяко нещастно по свой собствен начин. Често за пациентите симптоматиката е различна, някои изпитват проблеми със зрението или световъртеж, други се оплакват от тремори и спастики на мускулите, болки, липса на сън, проблеми в отделителната система, депресия, а някои от всичко това на куп. Броят на симптомите е дълъг за писане и ужасяващ за четене. Същото важи и за голяма част от медикаментите предвидени от НЗОК да терапират заболяването, техните странични ефекти и порочните практики, свързани с вноса, дистрибутирането и предписването им.
Темата за фарма-монопола, проявленията му в здравната система и цената, която плащат пациентите и обществото, заслужава собствен сборник. Важно е да отбележа, че познавам редица семейства разпродали малки бизнеси, автомобили, ниви и апартаменти, за да си позволят надценен продукт, който не помага или алтернативна терапия в чужбина…
Една велика жена от пловдивско село изтегли банков кредит, за да летят със сина си през Шереметьево за Шанхай. Традиционна билкова терапия, съчетана с масажи и иглотерапия, хотелче, китайска преводачка от България заедно с нейния билет и разходи – момчето се подобрява, но всичко това струва пари и след месец те се прибират. Повече от година получават през митница и поща китайски билки- 250 евро на месец. Накрая парите свършват, а лихвите по кредита продължават да текат. Години по-късно тя ми казва, че му се види края на изплащането. А, дано!
Не е лесно да си хронично болен. Особено в България!
Човекът не е само тяло. Трябва да познавате духа на борещия се човек. Аз го срещам всеки път, когато разговарям с пациент, който е открил чудудейното въздействие на конопеното биле върху диагнозата си, когато разговарям с майка като тази от Пловдивско.
Та, има един такъв ЧОВЕК в гр. Ловеч. Казва се Марин Калчев, на 31 г., от 2002 г. с диагноза множествена склероза. Преди пет години открива ефекта на конопа върху заболяването си, започва да си купува от улицата, от дилъри и други подобни субекти, а паралелно започва да се информира за медицински изследвания свързани с множествената склероза и за канабиноидите (само в американската Национална медицинска библиотека на Националните здравни институти те са над триста на брой), както и за самата билка и нейното култивиране.
Мисли го, смята го няколко години и накрая се престрашава да сложи край на зависимостта си от престъпни мрежи, свързани с набавянето на лекарството му. С две думи да отреже дилърите и да си засади сам. Преподрежда един гардероб и го облепя с кухненско фолио, слага два стари компютърни вентилатора, за да вкарват и изкарват въздух в гардероба, връзва една лампа към тока и засява две семки в саксии, които полива с една лейка.
Познавам съвременните технологии за отглеждане на коноп, така както съм ги виждал в Испания, Белгия и Холандия. Познавам хидропонните системи, които се използват в българските оранжерии за био-зеленчуци. Този гардероб на Марин е толкова нелеп на фона на технологичното отглеждане на растения в затворени пространства, а същевременно, някак по аматьорски, толкова изстрадан и мил. В тоя гардероб е събран същият онзи дух, дето може да те закара от село до Шанхай.
Само дето експертизата на вещите лица в гр. Ловеч вижда в този гардероб „нарко лаборатория“, в старите компютърни вентилатори – „специализирана вентилационна система“, в кухненското фолио и лампата- „осветителна система с рефлектори“, в лейката- „ръчна напоителна система“. Боже, колко мъка има по този свят! А колко вещи лица и слепи физиономи се пулят срещу нея!!!
Та, бай Марин отива на съд, защото слепите виждат в него престъпник? Отчасти това е така, но Марин Калчев е тръгнал за справедливост и като всеки гражданин очаква да я намери в съдебната зала. Отглеждането на коноп за лична употреба е престъпление без жертва и Марин Калчев съзнателно го е извършил при крайната необходимост да защити здравето си и прекъсне връзките си като клиент при организираните престъпни мрежи, чиито крайни адепти са кварталните дилъри.
Подобно деяние не може да бъде окачествено като общественоопасно поради очевидната несъпоставимост на вредите от престъпление без жертви като извършеното от Марин и живота без работещо, законно лекарство с диагноза като тази на Марин. Ако наистина решим да съпоставяме вредите, рано или късно ще разберем, че липсата на нормативна уреденост е истински престъпното бездействие тук. Но кого и къде ще можем да обвиним, за това че организирани престъпници продават коноп на цената на златото по българските улици, че младежи и пернишки баби сънуват финикийски знаци при споменаването на думата „марихуана“, че болни хора са принудени да се организират в „подземни „нелегални мрежи“ за взаимопомощ“, че Националният център за наркомании е лишен от законното си финансиране, за да разработва работещи програми за превенция, а знайни и незнайни терапевти (в страната ни липсва закон, който да регламентира психотерапевтичната помощ) продават на държавата метадон, който зависимите да връщат на улицата? Всеки, който подкрепя забраната, подкрепя нарко-мафията и причинява неимоверни обществени щети.
И все пак по студия и паланки се говори за „марихуана“, сякаш всички са израснали в източен Лос Анджелис. За няма и четвърт век конопеното растение е стигматизирано и заличено от народната памет като билка, която лекува и помага. То е същински подменено от едно ново за българина табу, това за войната на държавата срещу нарко-търговците и нарко-производителите, война водена от „вещи лица“ в „обществена полза“.
Да се върнем на гардероба на Марин. Знам, колко много подобни гардероби светят нощем в България. Слепи „вещи лица“ дебнат, за да ги разкрият. Дебнат, за да ги покажат и накажат. Но все ми се струва, че не нашите гардероби са пълни с интересни неща, далеч по-полезно е държавните сили да се концентрират върху гардеробите на МВР, Прокуратурата, Съдебната власт, а за граждани в ситуация подобна на ловешката, да бъде отдадено разбирането и уважението, които им дължим- законова реформа и адекватно посрещане на проблема не само от МВР, но най-вече от здравния и правосъдния министри.
Искам да завърша с цитат от една книга, написана в едно друго време от хора без задни мисли по темата и в отсъствие на насадения комплекс на Марихуаната. Книгата се нарича „Справочник за билките“, а авторите са Гео Нешев и Илия Ланджев, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1989 г.. На стр. 78 намираме описание на лечебното действие и приложение на конопа (гръсти, матренка, чернойка, канап):
„Билката действа противовъзпалително и болкоуспокояващо. Лечебният ефект се дължи на слузестите вещества канабиола и тетрахидроканабинола.
В българската народна медицина конопеното семе се употребява при кашлица, трудно уриниране, гнойни течения и катари на отделителната система, водянка, възпаления на простатата, задух. Връхните части на растението се употребяват като успокоително и сънотворно средство.“
Не губете думите! Коноп, гръсти, матренка, канап!
И онзи гардероб в Ловеч е надежда, а не „нарко-лаборатория“.
Аргументите ти са сипни, но текста не дава отговор на съществен въпрос – защо въпросният човек, отглеждайки две саксии за собствена употреба, е явно следен и в последствие се стига до повдигане на обвинения. Как и защо се е стигнало да това полицията да разбере за неговото лечение?