Автор: Илиян Станчев

 

Всички днес сме свидетели на пагубните последствия от световната икономическа криза: висока безработица – близо 11% за ЕС, равняващи се на около 22 млн. души; ниско заплащане на труда; съсредоточаване на все повече богатство в ръцете на все по-малко хора; ширеща се корупция; разбити семейства и човешки взаимоотношения. Положението дори се влоши с приетите в много страни по света програми на строги икономии. За да спрем този устрем към бездната, е нужно радикално преобразуване на недемократичната икономика, служеща на малцинството, в икономика, служеща на мнозинството, демокрацията и планетата.

С речи в подобен дух бе открит първият Европейски форум за социална и солидарна икономика– 2016, организиран от Европейската обединена левица/Северната зелена левица (GUE/NGL) под патронажа на евродепутатите Костадинка Кунева (СИРИЗА), Мигел Урбан („Подемос”), Люк Фланагън (независим), Барбара Спинели (независим) и др. Той се проведе прерз януари и в него взеха участие близо 250 души от всички краища на Европейския съюз. Учени, преподаватели и членове на най-различни организации – профсъюзи, работнически кооперативи, граждански сдружения и инициативи – с охота споделяха своите знания и успешни практики в сферата на социалната и солидарна икономика (ССИ), както и проблемите, с които се сблъскват.

Европейски форум за социална и солидарна икономика

Европейски форум за социална и солидарна икономика

 

ССИ и конкретно кооперативното движение набира стремглаво скорост през последните години. Според сайта на форума efsse.org сферата покрива 6,5% от заетостта в ЕС, равняващи се 14 млн. работни места. По данни на Международния кооперативен алианс най-големите 300 кооператива в света са имали годишен оборот от 2,2 трлн. долара за 2012 г. От тези триста първенци 41% са в сферата на застраховането, 27% в земеделието и хранително-вкусовата промишленост, 20% в търговията, като над половината от тях се намират в САЩ, Италия или Франция.

Освен споменатите работнически, финансови и търговски кооперативи, съществуват и други видове, като например комуналните, чиято цел е предоставянето на услуги като водоснабдяване, електричество и телекомуникация на своите членове. По време на Новия курс на Франклин Рузвелт в САЩ са били създадени много такива, осигурили електричество и телефонни услуги в селските райони.

 

Костадинка Кунева (СИРИЗА) говори на сутрешното заседание

Костадинка Кунева (СИРИЗА) беше един от организаторите на форума

 

Но какво всъщност представлява тази алтернативна икономика? Какво включва това на пръв поглед твърде общо и многообхватно определение? ССИ цели да насочи икономическите дейности в услуга на хората, обществото и околната среда. Тя работи за по-справедливи и демократични отношения на работното място и за по-различен подход при разпределението на благата и финансирането на дейности, като насърчава и отговорното потребление. ССИ включва кооперативни предприятия, граждански и социални движения, чиито дейности са водени от принципите за прозрачност, справедливост, демокрация, сътрудничество, взаимопомощ, устойчивост. Ядрото на тази алтернативна икономика е кооперативното демократично предприятие – независимо дали производствено или занимаващо се с друга дейност, – в което решенията се вземат колективно от всички работещи в него, като принципът е „един човек – един глас”.

Един от най-важните аспекти в дейността на кооперативите е участието в управлението на техните членове и поемането на отговорност за решенията, като същевременно всеки има по-голяма свобода на действие и усъвършенстване. Често се случва в традиционните предприятия от капиталистически тип работниците да са по-запознати с вътрешните проблеми от мениджърите, но тъй като не участват в управлението, им остава само да понасят последствията от решенията на висшестоящите, най-лошите от които могат да бъдат: използване на технология, която замърсява околната среда; преместване на производството – понякога дори в друга държава; довеждане на предприятието до гибел поради лошо управление или задкулисни игри. Нерядко такива решения оставят много, ако не и всички работници на улицата, което пък често разбива семейства и дори цели общности. Типичен пример в голям мащаб е обявилият фалит през 2013 г. американски град Детройт – център на американската автомобилна промишленост и процъфтяващ град с почти двумилионно население през 50-те години, в който днес живеят под 700 хиляди заради липсата на работни места, следствие на решенията на автомобилните концерни „Дженерал Мотърс”, „Крайслер” и „Форд” да преместят своите производства зад граница с цел по-големи печалби.

ССИ не е някакъв уникален експеримент в човешката история, а е базирана на опит от миналото. Принципите на колективната дейност, взаимопомощ и колективно разпределение на блага са всъщност много по-стари от капитализма и са прилагани още от обществата, които днес наричаме примитивни. Разпространени в различна степен през различните периоди от човешката история, тези принципи са се съхранили през годините, доказвайки се като изключително устойчив модел на производство и разпределение на блага, надживявайки робовладелския и феодалния строй.

 

solidar

 

Кооперативните предприятия се оказват и по-устойчиви на сегашната икономическа криза, като дори просперират. Изпълнителният директор на гръцката Кооперативна банка на Кардица Панагиотис Турнавитис заяви, че по време на кризата клиентите на банката са се увеличили с над 40%, депозитите с над 80%, а заемите – с малко над 50%. Въпреки че капиталите на местни кооперативни банки не могат да се мерят с тези на огромните мултинационални чудовища, политиката на пълна прозрачност, подпомагане на местната икономика и неучастие в традиционни за банките вредни практики и спекулации със средствата на вложителите, привлича все повече клиенти. Освен гореспоменатата гръцка банка, на форума бяха представени и други кооперативни банки, като италианската „Банка Пополаре Етика” и хърватската „ЕБанка”, както и Европейската федерация на етичните и алтернативни банки ФЕБЕА (European Federation of Ethical and Alternative Banks) – неправителствена организация, създадена през 2001 г. в Белгия от кооперативните банки Crédit Coopératif (Франция), Caisse Solidaire du Nord Pas-de-Calais (Франция), Crédal (Белгия), Hefboom (Белгия), Banca Etica (Италия) и TISE (Полша), имаща за цел да популяризира етичното банкиране. Отскоро Кооперативната банка на Кардица също е член на федерацията.

Разбира се, кооперативните предприятия също си имат своите затруднения. Някои от по-сериозните са от чисто юридически характер – липсата на юридически рамки за ССИ. За работа в тази и друга насока обаче се изисква критична маса от хора, която обикновено липсва, затова и една от първите стъпки въобще трябва да бъде разпространението на идеята и осъзнаването на преимуществата й от колкото се може повече хора.

ССИ не трябва да бъде страничен сектор в икономиката, а основен, бе доминиращото заключение на говорителите на форума. За целта ни предстои много работа – с институциите, но и на улицата. Не трябва да ни е страх да предизвикаме системата и да разработваме алтернативи, но трябва да го правим заедно, да преодолеем страха от този тип колективни действия. Икономика от хората за хората и грижа за околната среда, като алтернатива на сегашния хищнически модел и поголовно съсипване на природата. Или както се изрази евродепутатът Люк Фланагън, все пак всички бихме искали да живеем в рая, а не в ада. Нали?

 

За повече информация посетете efsse.org.

 

Коментари

коментара