Автор: Илиян Станчев
Всички днес сме свидетели на пагубните последствия от световната икономическа криза: висока безработица – близо 11% за ЕС, равняващи се на около 22 млн. души; ниско заплащане на труда; съсредоточаване на все повече богатство в ръцете на все по-малко хора; ширеща се корупция; разбити семейства и човешки взаимоотношения. Положението дори се влоши с приетите в много страни по света програми на строги икономии. За да спрем този устрем към бездната, е нужно радикално преобразуване на недемократичната икономика, служеща на малцинството, в икономика, служеща на мнозинството, демокрацията и планетата.
С речи в подобен дух бе открит първият Европейски форум за социална и солидарна икономика– 2016, организиран от Европейската обединена левица/Северната зелена левица (GUE/NGL) под патронажа на евродепутатите Костадинка Кунева (СИРИЗА), Мигел Урбан („Подемос”), Люк Фланагън (независим), Барбара Спинели (независим) и др. Той се проведе прерз януари и в него взеха участие близо 250 души от всички краища на Европейския съюз. Учени, преподаватели и членове на най-различни организации – профсъюзи, работнически кооперативи, граждански сдружения и инициативи – с охота споделяха своите знания и успешни практики в сферата на социалната и солидарна икономика (ССИ), както и проблемите, с които се сблъскват.
ССИ и конкретно кооперативното движение набира стремглаво скорост през последните години. Според сайта на форума efsse.org сферата покрива 6,5% от заетостта в ЕС, равняващи се 14 млн. работни места. По данни на Международния кооперативен алианс най-големите 300 кооператива в света са имали годишен оборот от 2,2 трлн. долара за 2012 г. От тези триста първенци 41% са в сферата на застраховането, 27% в земеделието и хранително-вкусовата промишленост, 20% в търговията, като над половината от тях се намират в САЩ, Италия или Франция.
Освен споменатите работнически, финансови и търговски кооперативи, съществуват и други видове, като например комуналните, чиято цел е предоставянето на услуги като водоснабдяване, електричество и телекомуникация на своите членове. По време на Новия курс на Франклин Рузвелт в САЩ са били създадени много такива, осигурили електричество и телефонни услуги в селските райони.
Но какво всъщност представлява тази алтернативна икономика? Какво включва това на пръв поглед твърде общо и многообхватно определение? ССИ цели да насочи икономическите дейности в услуга на хората, обществото и околната среда. Тя работи за по-справедливи и демократични отношения на работното място и за по-различен подход при разпределението на благата и финансирането на дейности, като насърчава и отговорното потребление. ССИ включва кооперативни предприятия, граждански и социални движения, чиито дейности са водени от принципите за прозрачност, справедливост, демокрация, сътрудничество, взаимопомощ, устойчивост. Ядрото на тази алтернативна икономика е кооперативното демократично предприятие – независимо дали производствено или занимаващо се с друга дейност, – в което решенията се вземат колективно от всички работещи в него, като принципът е „един човек – един глас”.
Един от най-важните аспекти в дейността на кооперативите е участието в управлението на техните членове и поемането на отговорност за решенията, като същевременно всеки има по-голяма свобода на действие и усъвършенстване. Често се случва в традиционните предприятия от капиталистически тип работниците да са по-запознати с вътрешните проблеми от мениджърите, но тъй като не участват в управлението, им остава само да понасят последствията от решенията на висшестоящите, най-лошите от които могат да бъдат: използване на технология, която замърсява околната среда; преместване на производството – понякога дори в друга държава; довеждане на предприятието до гибел поради лошо управление или задкулисни игри. Нерядко такива решения оставят много, ако не и всички работници на улицата, което пък често разбива семейства и дори цели общности. Типичен пример в голям мащаб е обявилият фалит през 2013 г. американски град Детройт – център на американската автомобилна промишленост и процъфтяващ град с почти двумилионно население през 50-те години, в който днес живеят под 700 хиляди заради липсата на работни места, следствие на решенията на автомобилните концерни „Дженерал Мотърс”, „Крайслер” и „Форд” да преместят своите производства зад граница с цел по-големи печалби.
ССИ не е някакъв уникален експеримент в човешката история, а е базирана на опит от миналото. Принципите на колективната дейност, взаимопомощ и колективно разпределение на блага са всъщност много по-стари от капитализма и са прилагани още от обществата, които днес наричаме примитивни. Разпространени в различна степен през различните периоди от човешката история, тези принципи са се съхранили през годините, доказвайки се като изключително устойчив модел на производство и разпределение на блага, надживявайки робовладелския и феодалния строй.
Кооперативните предприятия се оказват и по-устойчиви на сегашната икономическа криза, като дори просперират. Изпълнителният директор на гръцката Кооперативна банка на Кардица Панагиотис Турнавитис заяви, че по време на кризата клиентите на банката са се увеличили с над 40%, депозитите с над 80%, а заемите – с малко над 50%. Въпреки че капиталите на местни кооперативни банки не могат да се мерят с тези на огромните мултинационални чудовища, политиката на пълна прозрачност, подпомагане на местната икономика и неучастие в традиционни за банките вредни практики и спекулации със средствата на вложителите, привлича все повече клиенти. Освен гореспоменатата гръцка банка, на форума бяха представени и други кооперативни банки, като италианската „Банка Пополаре Етика” и хърватската „ЕБанка”, както и Европейската федерация на етичните и алтернативни банки ФЕБЕА (European Federation of Ethical and Alternative Banks) – неправителствена организация, създадена през 2001 г. в Белгия от кооперативните банки Crédit Coopératif (Франция), Caisse Solidaire du Nord Pas-de-Calais (Франция), Crédal (Белгия), Hefboom (Белгия), Banca Etica (Италия) и TISE (Полша), имаща за цел да популяризира етичното банкиране. Отскоро Кооперативната банка на Кардица също е член на федерацията.
Разбира се, кооперативните предприятия също си имат своите затруднения. Някои от по-сериозните са от чисто юридически характер – липсата на юридически рамки за ССИ. За работа в тази и друга насока обаче се изисква критична маса от хора, която обикновено липсва, затова и една от първите стъпки въобще трябва да бъде разпространението на идеята и осъзнаването на преимуществата й от колкото се може повече хора.
ССИ не трябва да бъде страничен сектор в икономиката, а основен, бе доминиращото заключение на говорителите на форума. За целта ни предстои много работа – с институциите, но и на улицата. Не трябва да ни е страх да предизвикаме системата и да разработваме алтернативи, но трябва да го правим заедно, да преодолеем страха от този тип колективни действия. Икономика от хората за хората и грижа за околната среда, като алтернатива на сегашния хищнически модел и поголовно съсипване на природата. Или както се изрази евродепутатът Люк Фланагън, все пак всички бихме искали да живеем в рая, а не в ада. Нали?
За повече информация посетете efsse.org.
Всичко това е много добре, но кооперативите не се ли влияят от същите пазарни принципи както и корпорациите ? Тоест борба за пазарен дял, за по-голяма печалба и за съкращаване на разходите с цел да останат конкурентоспособни на корпорациите. Чисто хипотетично в една икономика базирана 100% на кооперативи смятате ли, че ще бъдат на 100% излекувани недъзите на пазарната икономика като стремежа към печалба, включването на всичко веществено в парично-стоковите отношения/приватизация/, безработицата и ниските доходи ?