Да си кажа и аз за протестите в последните дни. Срещнах много приятели, други липсваха. Видях много младежи и много излъгани през 1997г. Хубавото е, че приятелите бяха там – лошо е, че много от тях липсваха. Хубаво е, че имаше млади хора – лошо е, че излъганите от 1997 г. си скандират същите неща, искат си същите дето ги излъгаха… Гласувалите със сини и червени бюлетини си имаха техните протести с техния си заряд и с техните надежди. Днешните бюлетини са други. Много от протестиращите дори не знаят какви са, тъй като не са и припарили до урните, но подскачаха на призива „кой не скача е червен!“, „червени боклуци!“ и т.н. Смешно и жалко, поне за мен.
Скоро след началото на протестите започнаха интерпретациите за смисъла и статуса на протестиращите. На тези протести са интелигентните хора, а на февруарските били пенсионери и маргинали. Сега хората били креативни, образовани, усмихнати, а през февруари – бедняци, които търсят привилегии. Тези дето ги говорят тези глупости били ли са изобщо на февруарските протести? Въобще били ли са досега на протест? Имали ли са позиция по някакъв въпрос? Изразявали ли са я публично, а не на масата? Не съм сигурна.
Разликата я правят медиите
Забелязвам, че освен кудкудякащите по телевизора за огромните разлики в класата и възвишения ум на участниците – то протестните лозунги са същите. Разликата е само в това, че тук присъстват послания с #хаштаг-ове /явно това е признак на интелигентност/. Или може би „червени боклуци“ е по-проницателен лозунг от „всички вън“? Да не напомням за „турци сте“ и „Волен ***“.
Всъщност разлика имаше. Умните тогава се чудеха какво става. Покриха се и дори се подиграваха с всяко искане на протестиращите. С искането за нов изборен кодекс, с искането за премахване на партиите на „прехода“, с искането за намаляване цената на тока, за излизането наяве на гнусните договори, подписани от всички управници. Беше ми писнало да слушам „тези не знаят какво искат“. И тогава всички бяхме платени, както сега. И тогава изпълнявахме партийни поръчки… И тогава се разграничавахме от провокаторите…
Моята истина
Дразня се, много се дразня. Аз нямам проблем да си кажа здравей с всеки, който е на протеста, да си поговорим, да поседнем заедно, да поскандираме заедно, да се прегръщаме и т.н. А от екрана всичко изглежда различно.
За мен е важна истината и ми е болно да слушам как обиждат хората, които излязоха през февруари в студовете да отстояват правата си и да се опитват да разбият системата. И тогава, и сега съм на площада със същия хъс.
За да сравним протестите е нужно само да отворим някой албум със снимки и да прочетем лозунгите, а те са много сходни със сегашните. Ще направя малка ретроспекция за онези, които проспаха зимата на топло.
„Грозните“, „необразованите“, „просяците“ – февруарските лумпени. Онези, които днес някой е забравил, с които някои се подиграват, оплюващите ги тогава сега викат „събудетесебе“…
Некреативните! /от фейсбук група „Съпротива“/
В памет на Пламен /от фейсбук група „Съпротива“/
Нямало млади семейства с деца /автор Иван Стоименов/
Грозни? /от фейсбук група „Съпротива“/
Тези не бяха ли само срещу ГЕРБ? /фейсбук група на Информационна агенция БГНЕС/
София /фб група „София/Sofia“/
Полицаи със свалени щитове и каски /от фейсбук група „Съпротива“/
Подкрепа от българите в чужбина – Лондон, 24 февруари 2013 /видео/
Все едно и също искат хората. И все така на всички им е писнало от олигархични и монополни структури…
На път за протеста през последните дни пред мен вървяха младо семейство с момиченце, което развяваше националния флаг. Детето изпусна знамето и майка му му се скара с думите „внимавай, дръж го здраво, че иначе комунистите ще дойдат и ще те убият!“
И така – зимата помагах на комунистите, лятото помагам на… не разбрах на кого всъщност. А аз помагам само на себе си. Отстоявам това, в което вярвам! И ще го правя, независимо кой какъв етикет ще ми лепне и дали ще ми препоръча да се прибера вкъщи и да чакам.
Свободата няма цвят, мафията също. Толкова ли е трудно, мили хора, за проумяване?
Аз бях на февруарските протести. Това са едни хубави одухотворени деца. Няма база за сравнение с настоящите горделивци !
Чест и почитания !!!
Браво Поли! “ Тези дето ги говорят тези глупости били ли са изобщо на февруарските протести? Въобще били ли са досега на протест? Имали ли са позиция по някакъв въпрос? Изразявали ли са я публично, а не на масата? Не съм сигурна.“- аз пък съм сигурна. И не, не са имали и не са я изразявали. Същите тези хора, които до преди 2 месеца ме гледаха с празен поглед когато се опитвах да им обясня, че не може от 45 партии да не намериш нито една, която поне малко да може да те представи, предишните 4 години отново с празен и неразбиращ поглед ме гледаха когата споменавах възмущението си от всички абсурди, които преживяхме, абсолютно безучастно и без НИКАКВА, ама НИКАКАВА реакция. Сега същите тези хора изведнъж реагираха, един по един се присъединяват към така наречените протести, обединени от общата вечна мисия- да свалят комунистите от власт. И после да продължат да си живеят живота. Тези хора наистина са млади, образовани, красиви, успели(и не дотам), свободни?!, предприемчиви, креативни.. Да, тези хора наистина са интелигенцията на нацията. И да, интелигенцията на нацията предаде нацията. Просто защото интелигенцията на нацията реагира и се възмущава само когато БСП е на власт. Мерси за такава интелигенция, добре че съм проста и не ѝ принадлежа!
az bqh na fevruarskite protesti i shte kaja samo edno radvam se che ima tolkova mnogo mladi hora koito iskat promqna iskat nov jivot bez korupciq,monopoli i mafia …togava perdeto na vsichki ni padna ne kreshtqhme samo za toka a protiv celiq parlament iskam da se osydqt vsichki ot do ….
Харесва ми изповедтта на Цвети. Аз също имам своя такава. Аз съм от февруарските протестиращи, не съм социалист, не съм герберист, не съм депесар, не съм костовист, не съм седесар, не съм куневист, аз съм БЕЗПАРТИЕН ГРАЖДАНИН НА Р. БЪЛГАРИЯ. Не съм обвързан никаква политическа сила и с никого освен със собствената си съвест. През февруари протестирах за социална справедливост, против раздутите сметки за комунални услуги, против грабежите на монополите и корпораците (наши и чужди), за повишаване благосъстоянието на народа, против дивия български капитализъм чиито най-ярки представители са от партиите участвали във властта независимо от техните цветове. Протестирах и против всички бивши и настоящи управници от всички, довели България и българските народ до състоянието на най-бедната държава с най-бедното население в Европейския съюз, а може би и в целия свят. Протестирах за това, че тези управници съставяващи правителство парламент, съдебна и местна власт и приятелските кръгове около тях, цели 23 години работеха само за себеси, за своите семейства и близки приятелчета. Затова, че не създадоха условия за истинска пазарна икономика, за това че разбиха селското стопанство, промишлеността, здравеопазването, образованието и културата и не сътвориха нищо. Изпратени от народа в парламент, правителство, съдебна и местна власт да представляват неговите интереси, те възприемаха това като дар божий или като докосване от добрата фея, дали им възможност да забогатеят бързо и безотговорно. Те не се колебаеха нито за миг да се възползват от това. Заемаха постовете във властта (законодателна, изпълнителна, съдебна и местна, охранителна) с презумцията с хъса на завоеватели на собствената си държава. Гледаха на всичко сътворено за 45-те тоталитарни години с труда, парите и ума на две поколения български граждани, като на нещо което им се полага заедно с властта и което незабавно трябва да вземат. Гледаха на държавното имущество като на баница, която трябва да си поделят и излапат скришом бързо. Така започна голямата надпревара за разграбване на баницата „България“. Повикаха и чужденци техни щедри дарители да похапнат. Борбата за апетитните парчета от „на баницата мекото“ между лакомите политици, се изостряше. Те не можеха да гледат, как тези които са на власт грабят, а те безвластни подсмърчат. Понеже за народа ставаше все по-зле, хитри партийни деятели от опозицията заедно с добре платени социолози, политолози и анализатори, чрез използване на долни популистки инсинуации, успяваха да го убедят да гласува за тях. Така управлението на държавата се прехвърлше, като лека жена, от сини на червени по няколко пъти, след това на жълти, пембени и комбинации от изброените видове. След всяко едно от тези управления за народа ставаше все по-зле. Отчаян той не знаеше вече на кого да вярва и кого да избира, когато на хоризонта грейна образа на спасителя Бойко Борисов и партия ГЕРБ. Обнадежден от ново, след голямото разочарование от предишните, той даде своя вот за тях. И какво се случи ? Случи се пак същото изразено в още по-големи благини за управляващите и техните приятелски кръгове от вече утвърдени олигарси и нищо добро за обикновенните хора. Орязани бяха драстично бюджетите в социалните области като здравеопазване, образование, социално подпомагане, индексации на заплати и пенсии, а цените на стоките и услугите от първа необходимост (храна, ток, парно, вода, лекарства, болнична помощ) растяха. Държавните регулаторни органи и властимащите държавни чиновници в продължение на 3,5 години не правеха нищо друго освен да удовлетворяват ненаситните искания на монополистите за непрекъснат растеж на цените, а оставаха глухи и слепи за справедливите искания на хората изразявани чрез спорадични протести след всяко поскъпване и срещу гаврата с тяхното търпение. Напрежението от неадекватните мерки на правителството в социалната сфера ескалираше и изригна спонтанно през месец февруари, от малката искричка на надписаните януарски сметки за ток и парно. Правителството на Борисов се уплаши и подаде оставка т.е. побегна от отговорността за тежкото положение на хората.
Откровено не разбирам за какво са настоящите протести, когато управляващите обещават и правят каквото е по силите им, за да изпълнят справедливите искания формулирани на февруарските протести. Свалянето на това правителство в настоящия момент ще доведе до анархия и довеждане на власт на мафията, както казва бившия премиер Иван Костов.
Вече нямам представа как звучи във възприятията на околните следното: бях малка и може би затова запомних какво ми каза мама:
– Винаги нещо ще те разделя от другите, много неща ни разделят, но по-важното е какво ни събира.
Толкоз за февруари, юли, грозните, красивите, умните, глупавите… Да ти чуя аргументите, да поспорим, пък току виж сме се разбрали.