Предложението на Урсула фон дер Лайен изземва лозунгите на зеления активизъм, но не включва нищо от съдържанието му
Спешните ситуации разкриват кои са нашите истински приоритети. Ако къщата ни гори или ни залее потоп, грабваме това, което ценим най-много и изоставяме всичко останало.
Преди десетина години европейските лидери бяха в подобна ситуация. Когато френските и германските банки изпаднаха в безтегловност, европейските политици направиха всичко необходимо, за да ги спасят. Между 2009 и 2013 г. европейските правителства изляха 1,6 трилиона евро в ръцете на банкерите, а в същото време наложиха строги икономии на гражданите, на които обещаха да служат. През 2015 г. осъзнаха, че е нужна още по-голяма подкрепа и Европейската централна банка напечата още 2,6 трилиона евро само за четири години.
Сега Европа се сблъсква с много по-тежка криза: екологичната, която изисква бързи реакции. През миналия месец президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи европейската Зелена сделка – десетгодишен план за 1 трилион евро, който трябва да намали парниковите емисии в ЕС с 50% в сравнение с 1990 г. „За европейците, това е моментът, в който стъпват на Луната“, заяви фон дер Лайен.
И няма как веднага да не сравним двете суми и приоритетите: повече от 4,2 трилиона евро за спасяване на европейския финансов сектор и 1 трилион евро, за да спасим нашия свят.
Но ситуацията е още по-лоша. Докато 4,2 трилиона евро за финансистите бяха нови, реални средства, единият трилион евро на фон дер Лайен за 10 години в нейната Зелена сделка – по 100 млрд. годишно, са вятър и мъгла.
В противовес на обещанието на фон дер Лайен да предизвика „зелена инвестиционна вълна“, Зелената сделка до голяма степен се състои от пренасочени пари от съществуващи еврофондове и претоплени обещания за мобилизация на частни капитали. В крайна сметка Зелената сделка ще генерира само 7,5 млрд. евро нови бюджетни ангажименти обхващащи седем години. За сравнение, според скорошно изследване, Комисията смята да изхарчи 29 млрд. евро – почти четири пъти повече, за „ненужни“ и вредни за околната среда газови проекти. Толкова за кацането на Луната.
Безпристрастният поглед сочи, че Зелената сделка се проваля по отношение на три важни критерия: размер, състав и обхват.
Да оставим настрана факта, че 100-те млрд. евро годишно са фиктивни, те дори не се доближават до нужния размер на средствата за постигане на поставените цели. Но даже не се налага да разчитате само на нашите думи. Самата ЕК изчисли, че на Европа са нужни по 260 млрд. евро годишно, за да реализира поставените за 2030 г. климатични и енергийни цели – повече от два пъти повече. Толкова бяха нужни, преди Комисията да увеличи още повече целите през изминалата година.
Другият повод за отчаяние е съдържанието на Зелената сделка. Така нареченият устойчив европейски инвестиционен план, зализан с високопарни термини като „мобилизация“, обещава да отключи милиарди евро, намиращи се в частни ръце, за да бъдат вложени в устойчиви инвестиции. Точно като плана „Юнкер“ преди това, Зелената сделка ни предлага да насърчи частни инвестиции като насочи риска от частниците върху бюджета на ЕС. Но това не намалява пазарния риск, просто го прехвърля на раменете на европейските народи и гарантира на частните инвеститори сигурни печалби. Без план за координирано енергийно производство и разпределение в рамките на европейско обединение, този ангажимент на Комисията всъщност залага още по-големи неравенства във и между държавите членки.
Стигнахме до обхвата на Зелената сделка. На хартия планът изглежда впечатляващо всеобхватен – от устойчивата хранителна стратегия „от фермата до вилицата“ чак до „новия план за кръгова икономика“. Но намеренията за трансформация на живота на европейските граждани се сблъскват с наложената от Комисията усмирителна риза от строги икономии – „Пакта за стабилност и растеж“, който осъди Европа на хронична стагнация. Валдис Домбровскис – еврокомисарят, който пое инвестиционния план на Зелената сделка, заяви, че ще направи всичко възможно да избегне „разединяващия дебат“ за разхлабване на фискалните правила.
Накратко, Зелената сделка е план за съхраняване на статуквото, не за трансформация.
Така нареченият „Механизъм за справедлив преход“ – планът на Комисията за подпомагане на общностите, които ще понесат най-големи щети от отказа от изкопаеми горива – илюстрира точно тази философия на запазване на неравенствата. Фон дер Лайен определи механизма като „обещание за солидарност и справедливост“. За кого? „Справедливо“ ли е за френските и германските общности, които ще трябва да понесат разходите за климатичния преход? Или за гръцкия и португалския народ, които не могат да си позволят да мислят за въглеродните емисии през 2050 г., понеже трябва да свържат двата края тази седмица? Категоричният отговор е „не“.
Механизмът за справедлив преход ще „мобилизира“ общо 100 млрд. евро през следващите 10 години към държави, разчитащи на въглища, като Унгария и Полша, които се очаква да получат „значителна част“ от финансирането. Подкрепата за зависими от въглища региони е ключова за осъществяването на справедливия преход. Но не е необходим кой знае какъв цинизъм, за да видим, че фон дер Лайен всъщност възнамерява да използва публичните средства като отплата за подкрепата на кандидатурата ѝ от страна на десните правителства, които можеха да подложат крак на избирането ѝ за президент на ЕК. Ангажирането на тези правителства с изпълнението на справедливия преход, с оглед на богатия им опит в корупцията и злоупотребите с европейски фондове, звучи неразумно.
Фон дер Лайен обича да говори за Зелената сделка като за голяма структурна промяна. „Нашата цел е да примирим икономиката с нашата планета“, казва президентът на ЕК. В същото време ЕС одобри и подкрепи изграждането на газопровод за милиарди евро, който ще свърже Израел и ЕС, преминавайки през затвора на длъжника – Гърция, чийто народ продължава да линее.
Но надеждата в Европа е жива. DIEM25, коалиция от европейски учени, активисти и синдикалисти разработи План за справедлив преход на Европа, план за инвестиране на 5% от брутния вътрешен продукт на ЕС във въглеродно неутрален, справедлив и споделен просперитет.
Екоактивистите няма да бъдат приспани. И в Брюксел, и в целия свят призивите за истинска зелена нова сделка стават все по-силни. Те няма да позволят да бъдат приватизирани техните призиви, с които да прикрие дефицитът на съдържание. Защото сме изправени пред ситуация, която изисква спешни действия и продължаването на политиката на „грийнуош“ е просто недостатъчно.
*Грийнуошинг – е маркетингов трик, който трябва да убеди обществото, че продуктите, целите и политиките на определена организация са екологични, следователно приемливи за природата. Доказателство, че водената политика е зелена само привидно, е често това, че се изразходват значително повече средства за реклама, че продуктът е екологичен, отколкото за реални зелени практики.
Превод: Ваня Григорова
