Здравеопазването е част от системата за национална сигурност във всяка една страна. Как се реализира тази система на практика, много си зависи от конкретната държава.

Основните начини за финансиране на една здравна система са два:
– Чрез данъци – теоретично се смята, че при този вариант толкова важният отрасъл би бил твърде зависим от волята на управляващите, в следствие на което здравната система би била изложена на корупционни практики при определени обстоятелства.
– Чрез здравни осигуровки (данъци със специално предназначение) – това се смята за най-добрия начин за финансиране на здравеопазването, тъй като осигуровките са данъци със специално предназначение (а бедните милионери осигуровка не ги лови) и няма как управляващите да злоупотребят със средствата. Те могат да се харчат само за съответното направление (здраве, пенсии, майчинство, безработица и т.н.).

Не, че в действителност има някаква разлика дали „плоският данък“ общ доход (ДОД) ще е 18%, а няма да се плаща здравна осигуровка (и 8% от общия данък ще се харчат за здравеопазване), или ще има „плосък данък“ 10% и здравна осигуровка 8%. Всъщност има – ако в действителност имаше плоски данъци в България, тогава нямаше да има социално подпомагане за бедни милионери. Какво щяха да правят те тогава? За тях е направена цялата тази схема с „плоския данък“.

Но освен социалното подпомагане на бедните милионери, отделното събиране (за статистиката) на здравната осигуровка от ДОД създава у бранша „здравна система“ лъжовна сигурност, че 8% от доходите на хората ще постъпят за харчене от здравеопазването.

Всъщност тези 8% се изземват от населението, защото парламентът така е решил. Утре може да реши здравната осигуровка да си се върне на 6% както си беше преди няколко години. Може би някой ще си спомни защо беше увеличена здравната осигуровка от 6% на 8%.

Преди няколко години лобисти се опитаха да прокарат въвеждането на финансови пирамиди по примера на принудителните задължителни „частни пенсионни фондове“ и в здравната система. Тези 2% допълнително облагане на населението трябваше да отидат във виртуални „лични сметки“ и да се управляват от „частни фирми“. Точно по схемата с ДЗПО.

За щастие поне тази катастрофа не се състоя, но някак си данък здраве си остана на 8%, вместо да се върне на 6%, както е бил преди лобистите да се опитат да съсипят окончателно и здравната система. Пак ще се пробват, нали умишлено се полагат всички възможни средства, за да се компрометира здравната каса и да се дадат парите на „чуждестранни инвеститори“, които няма да допускат никакви злоупотреби, защото те ще управляват много хубаво. Ще са частни и в техен интерес ще е да не отпускат никакви пари за здравеопазване.

Също така здравна осигуровка от 8% със сигурност няма да им стига, нали и за тях трябва да има печалба? Значи когато лобистите се пробват отново да въведат финансови пирамиди и в здравеопазването, населението може да очаква ново повишение на данък здраве, като много хубаво ще му се предложи повечето пари, които се изземват принудително, да отиват в „лична сметка“, която няма да се харчи солидарно за други хора (нали на населението му се внушава, че солидарността към други хора е нещо лошо).

Хайде по-добре солидарността да не е към хора, а към „частните фирми“, които принудително задължително да прибират за управление данък здраве. Друг възможен сценарий е данък здраве да не се увеличава в началото на повече от 8%, но част от вноската да отива в принудителни задължителни „частни здравни фондове“.

Това е номерът с грамажа на хляба – гледаш цената на хляба си стои една и съща, но при по-внимателно вглеждане – грамажът намален. Така че когато лобистите отново предложат част от данък здраве да се дава на „частни фирми“, а не на лошата здравна каса, то задължително ще означава, че грамажът (рисковете, за които здравната каса плаща – например вместо 2 пломби на зъб годишно, ще се полага 1, или при лечение значително по-скъпо ще му бъде доплащането на здравно осигурения и т.н.) ще бъде намален.

Отделно от това внушението, че задължителен „частен здравен фонд“ би бил по-ефективен от здравната каса и че трябва да се разруши държавния монопол при здравеопазването, е отново проява на най-нагъл лобизъм.

Чисто математически при равни други условия, нещата стоят така:

Здравна каса = разходи за здравеопазване + разходи за издръжка на здравната каса

Частен здравен фонд = разходи за здравеопазване + разходи за издръжка на частния здравен фонд + печалба на собствениците на този здравен фонд

Ама те „частниците“ знаят как да оптимизират дейността, че да не излиза по-скъпо. И от къде точно ще режат? От печалбата на собствениците на схемата, или от разходите за лечение на болните?

А може би трябва да се спомене и че един принудителен задължителен „частен здравен фонд“ ще се стреми към постигане на частен монопол върху здравната система. Тоест ще трябват допълнително разходи за медийна пропаганда, за подкупи и т.н. Иначе схемата няма да работи.

И внимание, написаното по-горе важи за основната идея на лобистите – и здравеопазването да се приватизира. При допълнителното доброволно осигуряване в частен фонд вече нещата не стоят така. Там човекът отива и сам си вкарва парите – тоест доброволния частен фонд действително трябва да предлага най-добра допълнителна услуга, на най-добра цена.

Действително тогава може да има конкуренция между фирмите и те действително могат да се наричат частни. Но те и сега си съществуват и който иска може да ги ползва и да се осигурява допълнително.

Идеята на лобистите обаче е не да се подобри здравеопазването, а да се накара населението да плаща данък здраве на „частни фирми“. Държавният монопол върху системата за национална сигурност – клон здравеопазване, да се превърне в частен монопол. Но това е публична тайна, не казвайте на никой.

Решения и реформи

Когато се прави здравна реформа, трябва на първо място да се определят функциите, които един лекар или болница трябва да изпълняват. Къде са местата им в системата? Има ли въобще нужда от тях?

На последния въпрос отговорът в момента е определено да. Хората все още не са достатъчно развити технологично, могат да се разболяват, значи има нужда от лекари. Какъв трябва да бъде статутът на лекаря? Определено на ценен човек, на когото е поверен живота на хората. А животът на хората е въпрос свързан с националната сигурност. Може ли националната сигурност да бъде поверена в частни ръце? Или по друг начин казано въпросът е така – Може ли лекарят да е търговец? Да си търгува със здравето на хората? Да предлага “по-качествено” здраве? Да е печалбар? Да печата касови бележки?

Това е толкова голям абсурд, колкото полицията да стане частна, за да предлага “по-добри услуги” и да има конкуренция.

Друго нещо важно е, че никой не мечтае особено да ползва услугите на лекари или на болници. Както всяко нещо от националната сигурност (полиция, военни, пожарна), тази професия я има да решава възникнали проблеми, не я има, за да “продава услуги”. Никой не иска да ходи на лекар, както и никой не би искал да ползва защитата на държавата срещу военни нападения примерно или други бедствия.

Здравната реформа трябва да се състои в следното:

Всички лекари стават държавни служители – със заплата = коефициент, обвързан със средната работна заплата в страната.

Личните лекари ще обслужват всички, като могат да получават някаква надбавка за броя на пациентите, за които ще отговарят денонощно (нали са и лични лекари на пациенти). Личните лекари повече няма да бъдат търговци, защото със здравето не може да се търгува, а професията лекар е призвание – тези хора трябва да живеят достойно и да не се тревожат за бъдещето си, но в никакъв случай не могат да стават милионери.

Премахване на клиничните пътеки и всички останали регламенти, които да стимулират болниците да лекуват ненужно повече (да източват бюджета), или да пестят от упойка.

Лекарите трябва да лекуват, когато има защо, да използват оптимално количество ресурс за това. Болниците не могат да бъдат търговски дружества и не могат да се конкурират за качество на услугата. То трябва да бъде стандартизирано. Български държавен стандарт за здравеопазването.

Ако ръководител на болница управлява некадърно, да се уволнява незабавно и подвежда под наказателна отговорност.

Ако лекар не спази Българския държавния стандарт за здравеопазването – да се уволнява със забрана да упражнява повече професията. Има излекувани и неизлекувани пациенти. Няма как да има малко излекуван, а “лошо излекуван” пациент да се разглежда като грубо нарушаване на лекарската професия, държавния стандарт и да се наказва с уволнение.

Здравеопазването да получава ресурсите за достойно съществуване (не в разкош, а да покрие държавния стандарт), а всеки, който си позволи да злоупотреби да бъде наказван най-строго

Решение на проблема с кадрите – лекари, медицински сестри. Те трябва да получават достатъчно, за да могат да живеят спокойно и да се възпроизвеждат, по никакъв начин в лукс. Който иска повече, да отиде в частния сектор, след като се “откупи” от системата.

Една реформа за висшето образование. Тя е свързана с така нареченото обучение “държавна поръчка”. От къде идва това понятие? Защо “държавна поръчка”? Едно време държавата сигурно си е планирала, че след 3-4 години ще са нужни на държавата – 200 юриста, 2000 лекаря, 200 икономиста, 4000 педагога и т.н.

И държавата поръчвала: 200 юриста, 2000 лекаря, 200 икономиста, 4000 педагога и т.н.

Те трябвало да бъдат най-добрите, защото държавата ще плати за обучението им. Държавата трябва да започне да планира. Колко икономиста ще трябват, колко юриста, колко лекаря, колко педагога, колко ИТ специалиста, колко полицаи. Това трябва да бъдат отпуснатите бройки държавна поръчка за висшето образование.

Обществото не работи, за да съществуват 51 висши учебни заведения. Висшите учебни заведения съществуват единствено, за да произвеждат кадри за развитието на обществото, не заради преподавателите, имуществото си, историята си или нещо друго. Ако 10 висши учебни заведения ще бъдат достатъчни, за да покриват нуждите на обществото, има ли причина да се пръскат държавните пари за нещо, за което после някой ще критикува, че не било достатъчно качествено? Че пазарът е наводнен с твърде много висшисти?

Всъщност на обществото не му трябват “висшисти”. Трябват педагози, лекари, икономисти, юристи, ИТ специалисти, хора на изкуството. И държавата трябва да плати за “доставката на необходимите кадри”, а всичко над това може да бъде ангажимент на частния сектор, който да конкурира държавните стандарти за висше образование.

След като държавата е планирала необходимите бройки за развитието на обществото и ги е “поръчала”, тя трябва да може и да ги задържи да се реализират в страната.

Някои специалности като медицината например струват много скъпо на държавата, затова хората, които ги завършват и още повече, когато става дума за националната сигурност, трябва да бъдат ангажирани за определен период 5-10 години, в който задължително трябва да работят в държавните здравни заведения (както се уточни при нормални условия за живот и възпроизводство, без лукс).

След този период, в който младите хора реално откупуват почти безплатното си образование, ще могат да изберат дали да продължат с нормалните условия за живот и възпроизводство, без лукс и спазване на държавните стандарти за здравеопазване примерно, или искат да си търсят голямото щастие с много лукс някъде извън държавната система.

Разбира се, всеки трябва да има възможност да се откупи веднага – само трябва да плати цената, която страната е платила за образованието му и да може да прави каквото иска след това. В този случай човекът реално е частник и е получил частно образование от държавната система.

Александър Тодоров е магистър по счетоводство и контрол и магистър по икономика и управление на публичния сектор. Понастоящем – докторант по управление на публичния сектор.

Брой прегледи: 1 090

Коментари

коментара