Как едни и същи хора с едни и същи доводи се опитват да ни накарат да повярваме, че земята е плоска
Георги Христов
Конкретният повод за тази статия е участието на Йордан Цонев в Панорама миналия петък. Личността на Йордан Цонев сама по себе си не е интересна – за личностните му качества достатъчен атестат е прякорът, който носи: Данчо Ментата. Затова и няма да се спирам на нея. Данчо Ментата обаче е симптом и много добра илюстрация на проблемите на българската икономика и хората, от които зависи тяхното решаване.
Особено скандално бе изказването му, че той дори не си помисля за отмяна на плоския данък, както и пълното отхвърляне на всякакви доводи против тази сакрална мярка, наложена от Тройната коалиция – още преди те да бъдат изречени. Данчо Ментата не е изолиран случай, публичното пространство е пълно с негови съидейници. Явно това е новото Божие слово и на нас е позволено единствено да се кланяме пред догмата. А конкретно при плоския данък наистина става дума за догма, както вече „Солидарна България“ е писала и ще продължава да пише. Догмите се отличават с това, че често не кореспондират с реалността, до степен в която започват да се превръщат във вредни за човешкото съществуване.
Друга догма, която е изключително актуална в най-бедната страна в ЕС, е политиката по доходите. През годините всяко увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) се посреща с неистов вой от работодатели, десни тинк-танкове и политици като гореспоменатия Данчо Ментата. Знаете ги, всеки ден са в телевизора и всеки път повтарят едни и същи мантри, с които оправдават рестриктивния подход към доходите: „това ще доведе до загуба на работни места“, „ще изгоните инвеститорите“ и т.н. С две думи – икономиката ще пострада. Общото между всички тези страшни прогнози е, че ние, останалите извън експертното просветление на тези апостоли на икономическата наука, трябва да ги приемем като самоочевидна истина.
За изненада на тези стриктни последователи на догмата обаче, Земята не е плоска. Реалността, пред която гореспоменатите продължават да стоят със затворени очи и уши, показва, че вдигането на МРЗ не само не води до апокалипсиса, който ни предричат, а има благоприятен ефект върху икономиката. Примери има и те идват не откъде да е, а именно от стожерите на тази догматика – САЩ и ЕС.
Да започнем със САЩ. През 2016 г. множество щати увеличиха административно минималното заплащане на час – тамошният еквивалент на МРЗ. Вече са налице и първите резултати – заплатите на най-долните 10% процента от населението в щати с увеличение на минималното заплащане растат по-бързо от тези на същите 10% в щатите, където няма увеличение. В контекста на изминалия 8-ми март особено важно и забележително е това при жените: 6,3% срещу 2,5%! Декларативно всеки може да е борец за равенство и просперитет. Когато стане дума за една такава реална мярка обаче, отговорните фактори или обръщат глава, или започват да вадят от девет кладенци вода защо това не трябва да се случва. А защо е важно да се повишат доходите именно на най-бедните слоеве в едно общество? Защото самият МВФ признава, че неравенството в доходите действа като спирачка на икономическия растеж в дългосрочен план. Междувременно в България продължават да ни убеждават в обратното.
Данни от САЩ за нарастването на доходите през 2016 г. сред най-нископлатените 10% от работещите в щати без увеличено минимално почасово заплащане (в черно) и с увеличено минимално почасово заплащане (в синьо). Източник: Economic Policy Institute
Освен че за пореден път доказва несъстоятелността на теорията на т.нар. trickle down икономика (известна повече с другото име „неолиберализъм“) – че ако оставим свобода на богатите да трупат богатство, от това ще спечели цялото общество – ефектът от административното повишение води след себе си и други ефекти. Бил Фелпс – главен изпълнителен директор на компания Wetzel’s Pretzels, която се намира в Калифорния и има над 300 обекта, признава, че когато в началото щатът започнал да увеличава минималната ставка, той бил загрижен за бизнеса и силно скептичен. Опасявал се, че ако вдигне заплатите, от това ще пострада печалбата, което пък ще го накара да вдигне цените, а това на свой ред ще доведе до свиване на продажбите. Вместо този порочен кръг обаче, се случило нещо друго: практически веднага продажбите в Калифорния започнали да нарастват лавинообразно. „Бях шокиран“, казва той, „бях поразен от резултатите“. Това се случва през 2014 г. През 2016 г. щатът отново повишава минималната ставка. Резултатът? Същия. Сега Фелпс е убеден, че вдигането на минималното заплащане не е лошо за неговия бизнес. То е страхотно.
Един от неговите франчайзъри обяснява защо. „Продажбите ми нараснаха с около 15% след първото увеличение и сега отново бележат ръст от около 12% само през тази година. Това не е защото аз съм някакъв велик мениджър или гений, а тъй като клиентите просто имат повече пари“. Елементарно, нали? Този елементарен извод – високите доходи водят до повече потребление, съответно повече оборот и печалби за компаниите и в крайна сметка БВП – обаче вече 27 години убягва на българските работодатели, експерти и политици.
Друг пример, по-близо до нас – Португалия, може да бъде открит в статия, която публикувахме съвсем наскоро. Икономиките на Португалия и Гърция бяха в сравнимо лошо положение. Вече не са. Разликата? Португалия скъса с политиката на бюджетни рестрикции, вдигна заплатите и сега се наслаждава на невероятни икономически резултати. В същото време Гърция продължава да изпълнява стриктно изискванията на Тройката, а именно рестрикции, рестрикции, рестрикции. В това число и на доходите. В резултат не само икономиката не расте, на Гърция отново се налага да взима заеми. Звучи познато, нали? През това време Португалия вече изплаща своите. Предсрочно.
На този фон през уикенда Божидар Данев, председател на БСК, отново сподели пред БНР, че България трябва да се стреми към увеличаване на растежа, а не на доходите. Което не може да означава друго освен повтаряне на същите догми. Тук десните ще скочат и ще кажат – ама тези са ДС, фалшиви капиталисти, олигархия, трябва да работим за малкия и среден бизнес и т.н. Принципно в това има известна доза истина: олигархията в България масово е съставена от пребоядисани капиталисти и те наистина не оперират на свободния пазар, за който иначе говорят непрекъснато, а са се впили в държавата като пиявици и смучат ли, смучат. Публична тайна е, че голяма част от т.нар. едър бизнес се издържа от обществени поръчки и еврофондове. ДС или не практически всички работодателски организации стоят на едни и същи позиции – „не“ на административното повишение на МРЗ, „да“ на неолибералния пазарен механизъм. Дори когато той не работи. Защото това ги устройва. За БСК, КРИБ и прочие представители на богатите прослойки в нашето общество подобрената икономическа среда и по-високите доходи означават а) намалени възможности за евтина работна ръка, разбирай експлоатация; б) възможности за засилена конкуренция – което, разбира се, те не желаят. Неравенството в доходите също работи в тяхна полза – хората са принудени да се конкурират един с друг и да приемат все по-неизгодни условия, само за да оцелеят, а в огромната част от случаите единственият начин да започнеш собствен бизнес е чрез кредити. Познайте кой предоставя парите за кредитите и печели от лихвите. Така статуквото и олигархията се самовъзпроизвеждат непрекъснато.
Проблемът с десните е следния: лайтмотив на всички десни партии е точно борбата със статуквото и олигархията. Решенията обаче, които предлагат за справяне с тези проблеми, принципите, които изповядват, неизменно ги поставят от същата страна на барикадата именно с тази олигархия, с която се борят. А конкретно по темата МРЗ направо са си един сплотен отбор. И тук отново възниква въпросът, който беше основен и по време на протестите от 2013 г.: срещу олигархията като явление ли се борят тези хора или само срещу „лошите“ олигарси, които не са от нашите? А ако наистина защитават интересите на малкия и среден бизнес, защо толкова време не могат да сметнат 2 и 2? Дори вездесъщият Международен валутен фонд вече признава, че неолиберализмът не работи.
А проблемът за обществото като цяло е, че тази взаимоизгодна симбиоза на капитал, експерти и политици все по-явно не просто не допринася за развитие, тя вреди!
Затова истинската борба срещу олигархията не може да се води със средства, които я облагодетелстват. Време е и българският избирател да го разбере и да спре да подкрепя такива политики. Време е и българските партии – поне тези, които твърдят, че милеят за обикновения човек, а това са практически всички – да спрат да живеят в миналото, да спрат да робуват на догмите, които ни донесе прехода и да направят това, което наистина ще доведе до намаляване на неравенството в доходите и достойно съществуване на българските граждани, респективно българския бизнес. А именно прогресивно данъчно облагане и политика на увеличаване, не на задържане на доходите. В това число и на МРЗ. Достатъчно данни има вече, че това е работещото решение, а не тези, които се опитват да ни налагат отново и отново.
Айнщайн е казал достатъчно за опитите да направиш едно и също нещо и да получиш различни резултати, аз ще си замълча. Ако няма промяна обаче всичките тези велики умове – с безкрайно остарели и доказано неработещи рецепти, но пък за сметка на това със самочувствие на последна инстанция – остават в една плоскост с Данчо Ментата и той ще продължи да бъде тяхното олицетворение. Каквото и да говорят, колкото и да цитират клишетата на Айн Ранд и други провалили се в реалния свят пророци, когато теглим чертата, те самите се оказват ментета. А Земята не е плоска, тя е кръгла и даже се върти. Хубаво е това прозрение най-накрая да стигне и до България.
