Авторът е доктор по етнография в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките
д-р Начо Димитров
Декември е, краят на годината, предколедно. Време е за обяснения, макар че бюджетът мина и замина и след дъжд качулка. И все пак никога не е излишно човек да се опита да обоснове ползата от работата си. Все може да се случи някоя Менда [1] да го чуе. Не би било лошо това с обосноваването и политиците да го правят от време на време. Не взимаха ли и те заплати от бюджета? Или бъркам. Може би са на проектно финансиране…
Пантомима за незрящи
Трудно ми е да говоря за ползата от работата на учените от БАН по две причини. Първо, БАН е съставена от 51 института, групирани в 8 тематични направления [2]. А аз съм служител на ИЕФЕМ [3] и разбирам повече от етнология и социална антропология, по-малко от, да речем, археология и икономика, и нищо от полимери или роботика. И второ, изискват се специални усилия, за да обоснове човек нещо, което и без това възприема като очевидно, саморазбиращо се. Такова може да е отношението дори към непознати области: не съм наясно с имунологията на размножаването, но нямам съмнение, че е важна за хората научна област. Необходимо условие обаче за подобно отношение е придобитата убеденост за това, че светът не е само това, което аз виждам и уж познавам, в съчетание със сравнително предното място на науката в собствената ценностна система.
Като стана дума за ценности, допускам, че обосноваването зависи много и от събеседника. Не мога да се отърся от натрапчивата, парадоксална мисъл, че на тези, които ще ме разберат, няма нужда да обяснявам, а онези, на които се налага да обяснявам, няма как да ме разберат. Това малко напомня за теориите за мултивселената във физиката, предполагащи съществуването на паралелни светове, които са съвсем близо един до друг, но същевременно невъобразимо далеч, защото не е възможна обмяна на информация между тях. Нещо като пантомима за незрящи би представлявал опитът да се обясни на онази Менда ползата от моята работа в ИЕФЕМ. Ако бях в ИИИ, щеше да е по-лесно, защото, ако вярваме на слухове, тя за икономика е чувала. А ако ползата беше непосредствено и лично за нея, едва ли щеше да я пропусне и никакво обосноваване нямаше да е нужно.
Национална сигурност без проектно и друго финансиране
И така, всяка година по бюджетно време учените трябва да обясняват какво работят, просят ли си заплатите, на калпак ли ги просят, обществено-полезни или безполезни са заниманията им, все старци от БАНско ли са, има ли по-млади, не се ли радват на отпуснатите (?) 120 млн. за проекти или май бяха 65, или пък 60 – кой знае, като никой не ги е виждал. И миналата година институтите (не знам дали всички) публикуваха подобни обяснения. В сайта на ИЕФЕМ може да се види това на учените от института от 14.12.2016 г., формулирано като „Позиция на ИЕФЕМ – БАН по повод пренебрежителното отношение към учените и служителите в Българската академия на науките“. Тази позиция не е актуализирана. Цяла година без нито едно научно откритие, би казала Менда. Обосноваването обаче на полезността от научната ни работа може да бъде леко допълнено, както по принцип, така и с оглед на актуалните събития. Сред множеството примери за ползите от работата на учените от ИЕФЕМ, които могат да бъдат разгледани на сайта на института, ще допълня само по една дреболия към три от по-големите теми: сътрудничеството с държавните институции, успешно вписаните кандидатури на страната ни в Представителната листа на ЮНЕСКО на елементи на нематериалното културно наследство на човечеството, и българите в чужбина.
Публична в нашите среди тайна е, че служители на различни служби за сигурност и разузнаване са добре запознати с работата ни, ще рече с публикациите ни, и от време на време се допитват до нас, за да подплатят с експертно мнение анализите си относно например конструирането и инструментализирането на етнически или религиозни идентичности, рисковете от външни политически влияния и разни други неща, важни за националната сигурност. Похвално за такива служители, но това са лични, неформални, малко тайни, неинституционални, без проектно финансиране, даже въобще без финансиране срещи и затова вероятно Менда не знае за тях. Значи ли това, че работата на учените е важна за националната сигурност? Не знам. Нека Менда да реши. Това по принцип.
Международно признание на културното ни наследство
А във връзка с актуалните събития, засягащи българското присъствие в Световната представителна листа на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството, си струва да се цитира хубавият коментар на колега от ИЕФЕМ по повод последните вписвания отпреди няколко дни на Мартеницата и Читалището: „И понеже напоследък отново е актуално – тази кандидатура, както и всички останали, от българска страна е подготвена от учени от БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ. В Корея я защитава също учен от БАН. Първомартенската обредност е вписана не защото е много древна, наша, мистична и пр., а защото има учени, които са я изследвали през годините, такива, които са я натикали във формулярите на ЮНЕСКО и са подготвили визуалните материали, и не на последно място, такива, които са я защитили пред Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, който и днес заседава на о. Чеджу, Корея.“
Колкото до българите в чужбина, сред тях особено популярни станаха напоследък българите в Албания. Но за тях хич няма да споменавам, че да не се изтълкува като противопоставяне на успехи и присвояване на заслуги, а ръководен фактор от БАН да изпита остра нужда да се разграничи. Слава Богу, че учените нямат никакъв принос за дипломатическите успехи на правителството.
Така мина и тази година комуникацията между учени и политици – като обмен на информация между паралелни вселени. А хигиенистите в БАН тръпнат да не им намалят заплатите, за да се почувстват учените по-добре платени. Ей такива неща – пантомима за незрящи.
[1] Всяка прилика с действителни лица е плод на въображението на читателя.
[2] 1. Информационни и комуникационни науки и технологии, 2. Нанонауки, нови материали и технологии, 3. Биомедицина и качество на живот, 4. Биоразнообразие, биоресурси и екология, 5. Климатични промени, рискове и природни ресурси, 6. Астрономия, космически изследвания и технологии, 7. Културно-историческо наследство и национална идентичност, 8. Човек и общество.
[3] Изразеното мнение е лично и не ангажира институцията ИЕФЕМ-БАН.
