Ура, Щатите избегнаха „фискалната скала“ и светът вече може да спи спокойно… поне до края на седмицата. Защото скоро пак започват преговорите за дълговия таван – същите, които преди 2 години сътвориха „фискалната скала“. Битката между лявото и дясното никога не спира и точно това й е хубавото на тази държава.
У нас лявото и дясното не се бутат от скали и най-малкото спорят за данъците. Но нека първо уточня, че „фискална скала“ не е точен превод на израза fiscal cliff, тъй като cliff не е каквато и да било скала, а скала, надвесена над пропаст. Нещо подобно на Черната скала край Боровец, от която едно време фашистите хвърляли партизаните, а после партизаните хвърляли фашистите. При демокрацията хората взеха сами да се хвърлят от нея, въпреки че властите са сложили парапет. А може би точно заради това. Научно е доказано, че наличието на парапет привлича и насърчава самоубийците, докато липсата на парапет ги плаши и разколебава.
Та онзиден на американската „фискална скала“ бе сложен здрав парапет – двете страни се разбраха веднъж завинаги кои данъци ще се вдигнат и с колко. С това Обама и демократите изхвърлиха най-силния си коз и оттук до изборите през 2014 г. те само ще губят.
Както е известно, временните данъчни облекчения от епохата на Буш изтекоха още преди 2 г., но срокът им бе удължен при предишните подобни пазарлъци. Сега Обама настояваше те да останат за хора с доходи под 250 000 долара годишно. В крайна сметка таванът бе вдигнат на 400 000 долара за индивиди и 450 000 за семейства, което зарадва доста от заможните избиратели на републиканците. Най-високата данъчна ставка върху дохода ще се вдигне от 35 на 39,6%, колкото бе по времето на Клинтън. Данъкът върху корпоративната печалба и дивидентите ще се вдигне от 15 на 20%. Ако Обама не бе отстъпил, горната ставка щеше да е пак 39,6%.
Следователно големите компании сега хвърлят шапки от радост. И ако нещо им разваля настроението, то е, че наследствата на стойност повече от 5 милиона долара ще се облагат с 40% данък, като прагът ще се индексира според инфлацията. Както читателят може сам да забележи, данъчната система на САЩ е направо социалистическа в сравнение с българската. У нас благодарение на правителството на БСП има плосък данък от 10% и за портиерите, и за милионерите. На федерално ниво в САЩ има прогресивно данъчно облагане с общо 6 различни ставки, като най-горната от днес пак е почти 40%. Колкото беше при Виденов.
Това не е нищо. В миналото горната ставка в САЩ варираше между 75 и 95 на сто, но Рейгън я свали горе-долу на днешните нива. Интересното е, че в епохата на високото прогресивно облагане – между 1933 и 1980 г., брутният продукт на САЩ е нараствал около 2-3 пъти по-бързо, отколкото след 1980 г. Причините са две. Първо – защото капиталистите са били принудени да реинвестират печалбата си, за да не я загубят. Сега я крият в офшорките. И второ – защото по-егалитарната държава се развива по-бързо, тъй като потреблението не изостава от предлагането. Говоря за САЩ, а не за СССР.
В САЩ няма ДДС, но отделните щати налагат данък върху продажбите, който варира от 0 до 10 на сто. Да речем, че средното е 6 на сто. Както е известно, и ДДС, и данъкът върху продажбите са „регресивни“ данъци, тъй като те облагат в много по-голяма степен доходите на бедните и средната класа. По време на криза, когато потреблението се свива и фабриките затварят кепенци, тези косвени данъци още повече задълбочават проблемите. Е, сравнете американския данък от 6 на сто с нашия от 20 на сто и ще разберете защо в САЩ миналата година безработицата падна до 7,6 на сто, а БВП нарасна с около 2,5 на сто по предварителните данни. Когато Гърция влезе в кризата, тя си наложи ДДС от 24 на сто и с това се закопа в 10 пъти по-дълбока криза.
Прогресивното облагане на доходите и ниските данъци върху потреблението са два от трите най-важни инструмента за борба с кризата. САЩ са мъдра държава и затова ги прилагат широко.
Вярно, там се води битка за всеки процент, но както казах – точно това му е хубавото. Трагедията е, когато битка няма, а левите са по-десни от десните.
Фискалната стиснатост, която се практикува у нас като метод за излизане от кризата, закри около 450 000 работни места за около 4 г. Реалната ни безработица е към 20 на сто, а ако не бе масовата емиграция, сигурно вече щеше да гони 50 на сто. С колко расте брутният ни продукт, като така успешно се справяме? Последната прогноза на ЕК е 0,8% за 2012 г., но по-реално е около нулата.
Каква е прогнозата за 2013 г.? Модните икономисти пак прогнозират 2,5%, но много по-реално е да се окажем в рецесия. Ако питат мен, този предизборен оптимизъм с нищо не помага на властите. Тъкмо обратното, народът много повече ще разбере едно открито и честно отношение към действителността.
Но да се върнем в САЩ. След фискалната скала там данъците вече са заковани, но за всичко всичко тепърва ще се водят битки. Така например удължените помощи за безработните важат още една година, след което отпадат. Още отсега отпадат облекченията на данъка върху „ведомостта“ – предимно социални такси, които се удържат от заплатата. Само това ще струва на служителите между 1000 и 2000 долара на година.
Средната класа все пак е ударена значително, докато милиардерите са пощадени избирателно. В същото време големи корпорации като „Голдмън Сакс“, „Дженеръл електрик“ и някои холивудски студии ще запазят данъчните си привилегии.
Но все пак главната задача на всички тези спорове през последните 2 години бе да се свие огромният държавен дълг на САЩ, който вече надхвърля 16 трилиона долара. Предложеният от Обама план щеше да го намали с 1,6 трилиона долара за 10 години. В отговор републиканският говорител в Камарата на представителите Джон Бейнър* предложи план за 800 милиарда. И накрая двамата стиснаха ръце при 620 милиарда. Това ниво на сделката гарантира, че пазарлъкът ще започне отново още другата седмица, когато новите конгресмени положат клетва. И единственото, което може да сложи край на епичния двубой на ръба на фискалната скала, са следващите избори.
* Правописът на това фамилно име е сложен – Boehner. Правилно е да се пише на български като Бейнър, защото така се произнася. У нас някои колеги го предават като Боунър, което на английски би означавало ерекция или гаф.
