Електорални щрихи – Ваня Григорова

В навечерието на парламентарните избори за пореден път симпатизантите на различни партии поведоха поход срещу ДПС – нежелана, стигматизирана от избирателите, но близка с ръководствата на всички останали големи партии. За нашите управляващи обаче политиката е бизнес, а там не е нужно да се харесваме. Даже вреди. На счетоводния баланс.

Докато тече партийният флирт и се преразпределя влияние, негативите понасят хората, набедени за крепители на движението. Дори когато сами търсят начин да се отърват от влиянието на уж пазителите на правата и свободите.

ДПС разчита на етническите малцинства – рядко някой оспорва това твърдение. И резултатите от изборите по-скоро потвърждават тезата. Поне в определени области.

Графиката показва, че през последните седем години в традиционните бастиони на ДПС резултатът в най-добрия случай е застой. Като не са изключение областите, в които движението бележи спад.

Защо в такъв случай ДПС все още е незаобиколим фактор в българската политика? Вероятно отговорът се съдържа в пробива на Местан в най-бедния регион на Европа – Северозападния.

4 пъти по-голям е делът на гражданите избрали ДПС на последните европейски избори в област Враца. Според последното преброяване общият брой на жителите от турски и ромски произход в областта е с 1 100 по-малко от гласувалите за движението там. А ако изключим непълнолетните и негласувалите?
Община Хайредин е един от по-ярките примери. Представители на етнически малцинства в общината са 329 души /вкл. децата/. ДПС получава подкрепа от 1215 гласоподаватели. Може да е неприятно, но фактите сочат, че вот за етническата партия са дали мнозина граждани от български произход.

Села с преобладаващо или изцяло българско население са „привлечени“ от партията на Доган. Без претенции за изчерпателност, видим е ръстът на гласувалите за ДПС и в областите Пазарджик и Стара Загора.

Предпоставките

Безработицата е най-висока, а работната заплата – най-ниска в областите, спечелени от ДПС на последните европейски избори. И това според официалната статистика, която не успява да обхване и разкрие безизходицата в пълния ѝ размер. Едва ли вярата в рисуваното от ДПС светло бъдеще е причината най-уязвимите райони да гласуват за движението. Не е и страхът, който видните му представители продължават да внушават у етническите малцинства. Остават съмненията, че електоратът е предпочел сега и веднага да получи нещо, вместо да се надява някой от избраните да изпълни предизборните си обещания. Надеждите продължават вече 25 години. А сметките, банките, болестите не чакат.

Няма невинни

ДПС не е Властелинът на изборния пазар. По-детайлен поглед по места разкрива интересни зависимости.

Националисти и популисти. Ако изобщо се налага поставянето им в отделни групи. На изборите за евродепутати в редица населени места АБВ и ББЦ процъфтяха неочаквано. Големи партии като БСП, ДПС и ГЕРБ останаха на стотици гласове зад тях. Особено загадъчни са резултатите в един столичен квартал с преобладаващо ромско население, където наред с традиционния нищожен вот за Атака се появи немалък преференциален вот за кандидатът на ВМРО в листата на ББЦ – Ангел Джамбазки. Дали местното население се е осъзнало като националистическо; дали е забравило факелното шествие, което същият кандидат поведе срещу този квартал преди по-малко от две години или са подействали други „стимули“?

Понякога записите са по-илюстративни от данните. Преди седмица беше публикуван аудио запис, в който бивш кандидат за кмет на Сливен обещава да „спонсорира“ местната кампания на социалистическата партия с 3,5 млн лв. Разговорът носи богата информация за различните схеми за купуване на гласове, в които са забъркани представители на различни политически партии – ГЕРБ, БСП, ДПС. Едва ли е нужно да се припомня случаят Бобов дол, в който мениджърите на мините изнудваха служителите да гласуват за БСП.

Като стана дума за Ковачки – опитът на „автентично“ десните в натиска и корпоративния вот също не е за подценяване. Ярък пример е кметът на Кюстендил Петър Паунов, издигнат от  коалиция СДС, ДСБ, Атака и Гергьовден. През 2009г. той невъзмутимо оправда натиска на Ковачки върху работниците в мини Бобов дол – корпоративният вот бил по-добър от купения…

Информиране, натиск, гласуване

Бедността и зависимостта от олигарси са определящи за склонността на човек да продаде гласа си. Противопоставянето по етнически, религиозни, повърхностно елитарни признаци носи емоции и фалшива гордост, че принадлежиш към мнозинството умни и добри граждани. Но е фатално за всички ни. Защото парите, а с тях и интересите на шепа национални маргинали, си проправят път сред все по-обедняващите слоеве на населението.
И все пак не могат да купят всички. При по-висока активност, влиянието на купения вот ще е минимално.

Да следим внимателно процесите и действията на политиците. Да упражняваме натиск през целия мандат и да гласуваме. Няма друга рецепта. В противен случай ще се наложи да перифразираме Мартин Нимьолер:

Когато изнудваха Бобов дол и Сливен, не гласувах – не бях от там.
Когато изкупиха Северозапада, не гласувах – проклинах дрипльовците.
Когато окупираха София… емигрирах.

Коментари

коментара