ТПТИ е само върхът на айсберга, когато става дума за съмнителните връзки на ЕС с корпорациите. Комисарите на ЕС са неразривно свързани със индустриите, които трябва да регулират
Да стартираш на чисто е чудесно, нали? Това те изпълва с надежда за по-добро бъдеще. Чудесно е, че имаме нова Европейска комисия, особено такава, която твърдо се ангажира с по-голяма прозрачност по отношение на „въртящата се врата“ между политиката на ЕС и едрия бизнес.
Това са добри новини в контекста на скорошните опасения по отношение на определено най-тежката бъдеща задача пред Комисията – преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ).
Но точно когато започваш да чувстваш леки пориви на надежда, се появява нещо, което просто те сваля на земята и прави термините „Европейска Комисия“ и „прозрачност“ толкова вероятни като комбинация, колкото Найджъл Фарадж и афганистанска кухня с ХИВ.
Говоря за назначението на бившия петролен магнат Мигел Ариас Канете за нов Комисар по климатичните промени и енергетика. Точно така – в случай, че се чудите дали някой от Вашите колеги не е ви е сложил нещо в кафето – прочетохте тези думи правилно: бивш петролен магнат, наречен от в. „Таймс“ „г-н Петролна зависимост“ е сложен начело на справянето с климатичните промени.
Канете е бил президент на две компании, занимаващи се с доставки на петрол в Испания. Той е бил собственик на значително количество акции в двете компании до септември тази година, а неговият син също е бил член на бордовете им до скоро. Сега президент на двете е неговият зет. Та какво казвахте за новата Комисия и ангажимента за по-голяма прозрачност по отношение на „въртящата се врата“ в политиката?
Когато Канете става министър на земеделието и околната среда в Испания през 2011 г., той незабавно задейства реформи в испанското законодателство за бреговата ивица. Канете има връзки с компании за недвижими имоти и строителство, които биха имали полза от реформите – той е бивш член на борда на една такава компания, неговата жена е едноличен представител на друга, а неговият зет е президент на националната асоциация на производителите на цимент! Не гледайте странно в кафето, всичко това е реалност.
Политическият път на Канете изобилства от потенциални конфликти на интерес. Нещо като акула, която се цани за спасител на плажа. По времето, когато е член на Европейския парламент от 1988 г. до 1999 г., Канете е част от Комитета за развитие на селското стопанство и селските райони, където се бори за включването на отглеждането на бикове към списъка на селскостопанските дейности, които получават плащания от ЕС. Неговата съпруга, Микаела Домек Солис, е наследница и съсобственик на бизнес за отглеждане на бикове.
Новият Комисар по околната среда, морско дело и рибарство Кармену Вела е член на малтийския парламент от 1976 г., време, в което той е свидетел на първия задграничен лиценз на една английска хазартна компания, Betfair – в Малта. Вела бил директор в малтийския борд на Betfair. Той също така е ръководител на Orange Travel Group, която специализира в круизни кораби и пътувания до Малта от чужди страни – или поне беше до 13 март 2013 г., когато се оттегли. На същия ден е назначен за Министър на туризма на Малта. Още кафе?
Това са само две имена от половин дузина нови еврокомисари, които са посочени като носители на потенциален конфликт на интереси от Corporate Europe Observatory – група, която се занимава с кампании за по-голяма демократична отчетност в ЕС.
Всъщност не трябва да сме изненадани. ЕС има дълга история на „въртящи се врати“ в своята политика, вероятно достигаща своя изглеждащ като халюцинация връх през 2013 г., когато Комисията назначи повторно бивше длъжностно лице на ЕС, превърнало се междувременно в адвокат на големите тютюневи концерни – някой, който вече е минал през въртящата се врата – да ръководи нейната комисия по етика, която дава становища за… познайте какво? … точно така, реформи по отношение на „въртящата се врата“.
А дали това беше върхът на айсберга? Може би е от кафето, което пием в днешно време. А може би върхът се достига точно сега – с нова Комисия, която е уж ангажирана с осигуряването на по-голяма прозрачност, но по същество съдържа цяла група комисари, които изглежда са по-скоро лобисти на едрия бизнес, отколкото независими политици.
* Заглавието е на сайта
Източник: The Independent
Превод: Георги Христов
