Не съм ходила в казарма, не мога да различа МиГ-29 от детско самолетче, не знам как се сглобява и разглобява пистолет и се надявам да не ми се наложи да придобия подобни умения. Но командващият военновъздушните сили на България със сигурност може да прави всичко това. И още много други военни работи, които даже не знам, че съществуват. Затова, когато той подава оставка, съм сигурна, че проблем в нашата авиация има.
Изясниха се и аргументите за оттеглянето на генерал-майор Радев – няма достатъчно изтребители; няма подготвени летци, а наличните летят твърде малко и така се увеличава рискът от произшествия. Гориво също няма.
Тази информация не е особено изненадваща. Знаем, че сме унищожили ракетните си комплекси, нарязани са ракети носители, подводници. За скрап са отишли зенитни оръдия и танкове. Пък и за какво са ни? Военно-политическият съюз на социалистическите държави (Варшавски договор), чийто член беше България, се разпадна преди 24 години. Западът не може да ни нападне, защото сме си приятелчета. Военните комплекси още не са захранили ИДИЛ (или ИД, или както там се казват онези приятни хора, които слагат оранжеви дрешки на други граждани и си правят клипчета с тях) с достатъчно оръжие, за да ни нападнат. НАТО – другият военен съюз, беше създаден преди социалистическия и продължи да съществува след него. Капиталистическа работа. Устойчива.
Та преди много години българският народ реши, че ще си спести разходи. Не казвайте, че не сме го решили ние – без будната гражданска мисъл и действие нямаше да има ни 10 ноември, ни Луканов, ни Костов, а пък Царя го чакахме като Спасителя. Промените, положителни или не, не стават без участието на народите.
При цялото това нямане командирът на ВВС просто заяви, че не може да гарантира безопасността на хората, за които отговаря. Достойна постъпка, струва ми се. И честна. Какво друго да стори, когато основната дейност на министъра на отбраната от БЗНС се заключава в това да надцака президента по русофобия и антикомунизъм? Дали те са част от длъжностната му характеристика, не знам. Но грижата за българската армия и авиация като че не е. Всъщност мотивите на г-н Ненчев да приеме министерския пост ни подсказва сайтът на БЗНС: „Реформаторският блок и БЗНС са горди от властта си“. Тук няма самолети, няма генерали. Има власт. Затова можем да проявим само разбиране. И търпение до следващите избори.
Достойната постъпка на командир Радев обаче трая само 3 (три) часа. Докато друг генерал-майор не поговори с него. Бойко Борисов само с един разговор убедил началника на ВВС да оттегли оставката си. И започваш да се чудиш защо е било нужно да се стига до оставка въобще. Защо не е говорил за проблемите на авиацията преди това? Министърът на отбраната и министър-председателят не са ли се консултирали с командира на военновъздушните сили на България преди правителството да реши въздушното пространство на България да се охранява от чужди самолети?
Допускам, че никой не се интересува какво мисли генерал-майор Радев. Но няма как да не реагираш, когато оставката е подадена публично. Какво прави един ПР отдел в такъв случай? Показна среща с ръководителя на нацията, с която всяваш респект у непокорните, но неопитни бунтари. А за тях е достатъчно да ги поканиш в Кабинета, да им се усмихнеш и да ги потупаш по рамото с уверения, че всичко ще бъде наред. Ти знаеш, че нищо качествено няма да се промени, но как да се държиш лошо в цялата тази официозна обстановка, заобиколен с камери и любезни хора? Ако проявиш твърдост, може да се изтълкува като самоцелен инат или (не дай боже) като липса на възпитание. Не познаваш добре цялата палитра от международни отношения. Той – върховният генерал-майор, ги разбира тия работи. По-добре да не спъваш развитието на страната, пък и нали министър-председателят каза, че ще се запознае с твоите разчети…
На финала ПР отделът публикува съобщение за помирението, гарнирано със снимки от Министерски съвет. Скандалът е обезвреден. Командващият ВВС е убеден, че бъдещето на авиацията и България като цяло е в ръцете на отговорни хора. Или минимум такива с кабинети и ПР-и.
Реакцията на командира не е неочаквана. Той е професионалист, но не професионален участник в правителствено шоу. Ако един експерт, но истински, трябва да изкаже мнението си на специалист, той ще го направи. Но не можем да очакваме, че ще успее да извоюва това, което намира за правилно. За това са нужни политици, които се вслушват в гласа на професионалистите.
Началникът на ВВС каза, каквото трябваше да каже. За съжаление бързо се впечатли от вниманието или като голяма част от нас се примири с обстоятелствата, защото „една птичка пролет не прави“… За да се поставят условия и да се настоява за гаранции, е нужна повече вътрешна убеденост, устойчивост и подкрепа. Правителствените сценаристи го знаят.
И все пак нека не заменяме „респект“ с „циркаджия“. Лесно е да издаваш присъди пред компютъра. Но имаш право на такива, само ако успяваш да се аргументираш и извън социалните мрежи. Не с крясъци и лозунги, а с убеждаване и факти. Министър Ненчев няма да ги чуе или ако ги чуе, няма да ги разбере. Но непредубедените ще ги чуят. И ще застанат на твоя страна. Така стават промените.
Ако не възторг, то проявеното краткотрайно достойнство заслужава поне насърчение. За да има и други професионалисти, които си позволяват да говорят.
