Управляващите от „Право и справедливост“, които системно са атакувани от ЕС и САЩ, залагат всичките си надежди за оцеляване върху картата на разюзданата русофобия. Ще спечелят ли сърцата и умовете на западните лидери?
Боян Станиславски
Райхскомисар Ангела Меркел наскоро напомни на най-изявения си боец в „битката за демокрация“ в Полша – първият зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, че е време да посмекчи тона с приближаването на референдума във Великобритания. След множество „ултиматуми“ сега нещата се промениха към „конструктивен диалог“. Нека обаче не се заблуждаваме. Това по никакъв начин не означава, че подготовката за сваляне на полското правителство е спряла. След британския референдум, след Международните дни на младежта в Краков с папа Франциск и най-вече – след срещата на НАТО във Варшава през юли, „ще се отворят изцяло нови фронтове“, според формулировката на бившия президент на Полша Бронислав Коморовски. Не можем да сме сигурни какво точно е имал предвид, но е очевиден знак, че се разглеждат тежки сценарии.
Междувременно полското правителство все още не е изгубило илюзии, че може да се превърне в доверен съюзник на Запада. Тъй като всички други възможности вече изглеждат изчерпани, то се концентрира върху Русия и заема доста обичайната за управляващата партия „Право и справедливост“ агресивна проамериканска позиция. За доказателство, че Качински и Шидло не се шегуват бяха предприети драстични мерки, които напомнят марксистката дефиниция за държавата като нищо повече от „въоръжени човешки тела“.
Първите изстрели в
настоящия лов на вещици
дойдоха с ареста на Матеуш Пискорски, подозрителна и по-скоро проблематична персона. Той е върховният водач на еклектична група, състояща се от маргинални десни радикали и деморализирани бивши членове на различни леви секти. Наричат се „Промяна“ и твърдят, че са партия, макар да не успяха дори да се регистрират като такава. Ролята им полската публична сфера е близка до никаква.
Единственият актив на Пискорски е, че е канен като коментатор в РТ и други руски медии, което го издигна до статуса на „единствения приятел на Русия в Полша“. В такива случаи човек се сеща за народната поговорка – Боже, опази ме от приятели, от врагове аз сам ще се опазя. Не може да се каже дали руската страна наистина е инвестирала нещо в Пискорски или не, но докато той може би набира популярност по медии като РТ, сърфирайки върху дразнещите и провокативни действия в Полша, неговата дейност тук, ако се забелязва изобщо, допринася не за смекчаване на антируските настроения, а за засилването им. Общото впечатление е, че само странни хора са готови да се изправят срещу евроатлантическия дневен ред и ако това се случи, винаги е съгласно опорните точки за РТ и подобни платформи. Заради такива хора е все по-трудно честното представяне на глобалната геополитическа ситуация и позицията на Руската федерация в нея; те правят мечешка услуга на сериозните и добросъвестни анализатори. Ако арестът и съдебното дело срещу Пискорски наистина разкрият връзка с руска институция, това ще покаже, че критериите за избор от руска страна наистина са, меко казано, ниски.
Пискорски се води задържан от три месеца. Прокуратурата трябва да предостави достоверни доказателства срещу него, което не изглежда много вероятно. Официалните обвинения, които до този момент са му предявени,
звучат по-скоро екзотично – шпионаж в полза
едновременно на Ирак, Китай и Русия.
Подобна теза вероятно ще бъде трудна за защита, тъй като Пискорски не би трябвало да има достъп до каквато и да било секретна информация, която може да разкрие. От прокуратурата казват, че разследват също така „дейността му, целяща създаване на позитивна атмосфера за приемане на различни руски тези и интерпретации“. Чисто юридически това не е престъпление.
Снимка: БНР
Очевидно арестът на Пискорски е първата стъпка към по-мащабен лов на вещици и – както се оказа малко впоследствие – съвсем не е най-впечатляващия такъв. Няколко дни по-късно по обвинения в тероризъм полската полиция арестува трима анархисти и един либертарианец-расист. Последният е записан от охранителна камера да поставя домашно изработено взривно устройство в тенджера под налягане в превозно средство от обществения транспорт във Вроцлав. Що се отнася до тримата анархисти, за тях се казва само, че са хванати на местопрестъплението, поставяйки предполагаема взривна конструкция, направена от картон, две пластмасови бутилки, пълни с неизвестна субстанция и една свещ под полицейска кола във Варшава. Особено последните обстоятелства
изглеждат странни и намирисват
на евтина провокация.
Лявото в Полша, най-общо казано, е твърде ограничен кръг. Няма и следа от терористично минало в която и да е от групите. И докато голяма част от полското ляво е обвинявана (съвсем основателно между другото), че е тотално откъсната от действителността, изглежда невероятно на някой да му хрумне идея за такъв тип активизъм, да не говорим да я реализира. Засега обаче не знаем нищо повече, разследването тече.
Общата реакция на тези действия на държавата се характеризира с широко недоверие. Мнозина изтъкват, че тези действия странно съвпадат с новото – правилно предположихте! – „антитерористично законодателство“. Щом законопроектът бъде гласуван в парламента, той ще даде на полицията и тайните служби правото на
пълен и тотален достъп до цялостното
присъствие на човек в интернет
и драстично ще разшири възможностите за задържане и арест.
При всички случаи с тази игра новите полски власти разкриват последните елементи от идентичността и дневния си ред, надявайки се да се хармонизират успешно с това, което според тях е най-висшата цел на НАТО – сблъсък с Русия. Циркът с „антитерористичният закон“ и събитията около него трябва да се разглеждат и като допълнителен опит да се спечели доверие в очите на американските попечители. „Не само сме готови да бъдем вашето копие срещу Русия, но устройваме и вътрешните си работи по ваш модел“- това е посланието, което Качински и Шидло изглежда искат да изпратят, вероятно наивно надявайки се, че в такъв случай САЩ ще погледнат много по-благосклонно на големия скандал около овладяването на полския Конституционен съд.
Трудно е да се прогнозира възможното продължение на този фестивал на впечатляващи арести. От една страна, ситуацията към момента изглежда малко плашеща, а от друга – твърде жалка. Полицията реагира на всеки опит да се омаловажат или да се осмеят нейните действия. Преди десетина дни един ляв активист и синдикален лидер от Краков направи сатирична фен-страница във фейсбук, присмиваща се на пропагандата за предполагаемата опасност, която представлявали гореспоменатите анархисти. Бил е посетен от полицаи буквално след часове. Не е арестуван, но неговият компютър и смартфон са конфискувани и е извикан на разпит следващия понеделник. Фен-страницата, разбира се, е свалена. Човекът отиде да говори с полицията миналия понеделник, облечен в тениска със силуета на Франц Кафка. Може би трябва да прочетем отново „Процесът“. Ще бъде по-лесно и по-малко потискащо за всеки от нас, когато почукат на вратата ни в 6 сутринта.
