Площадите в Бразилия скандират за нови избори и повтарят рефрена „Вън, Темер!” (Fora Temer), от който светът научи името на човека, седнал в креслото на отстранената президентка Дилма Русеф
Къдринка Къдринова
Ден преди Бразилия да отбележи националния си празник на 7 септември – обявяването на независимостта през 1822 г. – досегашната президентка Дилма Русеф се изнесе от резиденцията на държавния глава „Алворада” в столицата.
С големи слънчеви очила, но широко усмихната, енергична и облечена в червен костюм, тя отвърна на целувките и прегръдките на мнозина от симпатизантите й, дошли да я изпратят. Те я обсипаха с червени рози и с червени балони във вид на сърца.
Дилма обяви, че заминава на юг, при семейството на дъщеря си в Порто Алегре, но ще навестява и майка си, която живее в Рио де Жанейро. Обеща, че където и да е, ще продължи борбата си срещу извършителите на онова, което тя не спира да нарича преврат срещу демокрацията – отстраняването й от власт чрез решението на Сената от 31 август т.г.
Спечелила втори президентски мандат през 2014 г. с прекия вот на 54 милиона бразилци, Дилма се зарече, че няма да се примири с погазването на народната воля и че твърдо ще се противопоставя на задаващата се политика на орязвания, която се очаква от вече седналия в креслото й неин досегашен вице Мишел Темер – „политика, за която никой не е гласувал”. Тя повтори и призива си за провеждане на извънредни избори като единствен изход от кризата на властта в страната.
Напускайки президентската резиденция „Алворада“, Дилма Русеф бе изпратена от привърженици с червени рози и балони-сърца
75-годишният Темер, който никога не е печелил преки избори и когото един депутат от Работническата партия на Дилма сравни със „зловещ иконом от филм на ужасите”, побърза да поеме властта и да се закълне като президент още броени часове след формалното сенатско решение, лишило предшественичката му от поста на 31 август.
Китайското изпитание
Темер държеше да разполага с официални пълномощия преди участието си в състоялата в първите дни на септември среща на Г-20 в китайския град Ханджоу. Надяваше се да демонстрира авторитет там, пред другите чужди лидери и най-вече пред Китай, който е ключов инвеститор в бразилската икономика и неин основен търговски партньор. Впрочем точно забавянето в растежа на Китай и съсредоточаването му върху неговото вътрешно укрепване е и основната причина за тежката рецесия в Бразилия от последните година-две, а не маниера на досегашното бразилско управление.
Темер искаше да внуши от световната сцена, че обстановката в Бразилия се успокоява, че е хванал здраво юздите, че е способен да гарантира стабилност на страната си и на чуждестранните капиталовложители. Вярваше, че има шансове да го постигне, защото още веднага, след като положи президентската клетва, получи подкрепа от Вашингтон – първо на ниво Държавен департамент на САЩ, а после и лично от американския вицепрезидент Джо Байдън, който увери, че страната му ще работи с дошлия на власт „по конституционен път” Темер. В Ханджоу рамо на новия бразилски титуляр подаде и испанският премиер Мариано Рахой, който също му демонстрира благоразположение и поддръжка.
Как да не се объркат китайците, че новият бразилски президент се казва Fora Temer…
Състоя се и така желаната от Темер негова среща с китайския лидер Си Цзинпин, на която домакинът протоколно потвърди, че обемните китайско-бразилски отношения ще продължат и че Китай е заинтересован в стабилността на Бразилия.
Само че в медии и социални мрежи много по-голяма популярност получи друга една китайска среща на Мишел Темер – с един любезен китайски бизнесмен, заинтересован от сътрудничество с Бразилия, който най-добросърдечно побързал да приветства новия бразилски президент на английски: Welcome Mr. Fora Temer! („Добре дошъл, г-н Фора Темер!”). Човекът явно преди това е гледал телевизионни репортажи от бразилските улици и площади, които сега наистина скандират и размахват плакати с надписи „Fora Temer“. Китаецът е решил, че точно така се казва и президентът на тази темпераментна страна. Само че на португалски това означава „Вън, Темер”…
Освирквания и протести
Протестите срещу него избухнаха още веднага след президентската му клетва, като най-масови бяха в столицата Бразилия и в смятания досега за опора на опозицията срещу Дилма мегаполис Сао Пауло. Темер отначало ги омаловажи, като нарече излезлите да демонстрират срещу него хиляди хора – „онези 40-тина души, които трошат коли”.
Докато беще в Китай миналия уикенд вече цяла Бразилия беше залята от още по-масови протести срещу управлението му. Само в Сао Пауло излязоха над 100 000 души, които настояха Темер да се маха и незабавно да бъдат насрочени нови избори. За този уикенд е свикана втора серия от подобни демонстрации, въпреки че те всъщност не са секвали нито за ден.
На откриването на параолимпийските игри в Рио Темер беше освиркан отново по същия начин, както стана и на откриването на Олимпиадата. А най-масовото и унизително за него освиркване бе навръх националния празник на страната 7 септември, когато Темер за първи път прие военния парад като президент и главнокомандващ.
С лица като на погребение Мишел Темер (ниският в центъра), младата му съпруга и съратниците му изслушаха освиркванията по време на парада за националния празник на Бразилия
За да се опита да намали колкото се може повече неприятните си преживявания, той пристигна на церемонията за парада в закрита кола. С предишните двама президенти бразилците бяха свикнали на друго – и Лула да Силва, и Дилма Русеф отиваха на тези церемонии в открити коли, изправени в тях, махащи на множеството и приемащи с широки усмивки аплаузи и възторжени възгласи.
Въпреки предпазните мерки Темер все пак не се размина с шумното освиркване, което трябваше да понесе, изправен на трибуната редом до стърчащата над него с една глава и 43 години по-млада негова съпруга, цялата в бяло, и заобиколен от министри и съратници с помръкнали физиономии като за погребение.
Пиарският му екип положи нечовешки усилия да неутрализира донякъде превърналия се вече в рефрен призив Fora Temer („Вън, Темер”), като лансира своя сходна по звучене вариация – Bora Temer („Напред, Темер”). Но се оказа, че пуснатите с такъв надпис тениски са изкупени от активисти на противниковия отбор, които с две мацвания на подходяща боя превръщат В във F – и пак става Fora Temer. С такива тениски взеха да се появяват дори музиканти и технически служители от екипа на най-агресивно атакувалата Дилма телевизия „О Глобо”. А с ритуалното скандиране Fora Temer вече започват всякакви масови младежки прояви – от прожекции на хитови филми до рок-концерти.
Популярността на президента по най-оптимистични изчисления не надхвърля 14%, а по по-реалистични е някъде около 10-11%. Не го харесват дори и противниците на Дилма и досегашното управление.
Fora Temer – „Вън, Темер“ – е рефренът на масовите протестни демонстрации, заливащи Бразилия
Отмъщението на корумпираните
По начало сривът на доверието в цялата настояща политическа класа в страната е огромен. Излизащите непрекъснато през последната година факти за това до каква степен политици от всякакви цветове са нагазили в блатото на корупцията и злоупотребите, подхраниха масова погнуса от наличните политически играчи.
Най-големият абсурд на наблюдаваната от цял свят разправа на депутати и сенатори с президентката Дилма Русеф се състои в неоспоримия факт, че срещу нея няма никакво обвинение за корупция, докато много голяма част от законодателите, решили сега съдбата й, са уличени в корупционни схеми.
Най-емблематичният случай е с доскорошния председател на парламента Едуардо Куня, съпартиец на Темер от партията Бразилско демократично движение. През юли т.г. Куня бе принуден да подаде оставка заради 5 милиона долара в негови семейни сметки в Швейцария, дошли от големия корупционен скандал около държавния гигант „Петробраз”.
Тези сметки излизат наяве още миналата година и депутати от Работническата партия на Дилма и Лула внасят искане за разследване срещу него в Етичната комисия на парламента. Тогава Куня ги заплашва, че ако не изтеглят искането си, той пък ще даде ход на първия граждански иск за импийчмънт срещу президентката Русеф, който постъпи в парламента. И понеже Работническата партия отказва да приеме сделката, Куня изпълнява заканата си и задвижва подаден от трима адвокати иск срещу Дилма. Именно този иск става и основа на целия процес по импийчмънт, завършил с отстраняването на президентката.
Юридически искът е оспорван многократно от защитата на Дилма, защото тълкуванието на изтъкнатите в него действия на президентката като нарушения е повече от спорно. Дилма е обвинена за три актуализации на държавния бюджет, които не са били съгласувани с парламента, както и за задържано от правителството й в навечерието на президентските избори през 2014 г. попълване на правителствения депозит в държавната Банка на Бразилия.
От този депозит е трябвало да бъдат изплатени помощи на селскостопански производители. Но тъй като правителството се е забавило с внасянето на достатъчно пари в сметката, плащанията на помощите са извършени от самата банка. По-късно правителството й е възстановило средствата. Обвинителите на Дилма тълкуват това като форма на кредитиране на правителството от страна на банката, а тя е държавна и по закон кредитиране на една държавна институция от друга е недопустимо. Защитата на Русеф отхвърля тези тълкувания и припомня, че подобни практики са прилагани многократно и от предиши правителства. Но дори и да се приеме, че това е нарушение, то не е с такава тежест, че да стане причина за импийчмънт.
Тези аргументи не съумяха да възпрат процеса по импийчмънт на нито един от етапите му и затова Дилма и екипът й тълкуват решението за отстраняването й като чисто политическо, като форма на институционален преврат, който не е стъпил на сериозна юридическа основа.
Дилма със сигурност има защо да бъде мразена от голяма част от политическия „елит” – най-вече от онези негови представители, а те са наистина много, които са се изкушавали от различни форми на лично облагодетелстване. Нека не забравяме, че още от първия си мандат тя стана най-безкомпромисният спрямо всякакви подозрения за корупция президент в историята на Бразилия. Уволняваше министри и висши държавни чиновници и при най-малкия намек, че може да са допуснали злоупотреби. Спечели си много врагове, които очевидно сега намериха удобни условия, за да й отмъстят.
Битката продължава
Дилма обаче е боец и очевидно няма да спре битката си дотук. Тя вече ясно го заяви – ще се бори за свикването на нови избори. Няма съмнение, че тя ще употреби максимално натрупания си сега нов политически капитал – като невинна жертва на преврат и като защитник на пряката демокрация.
Със сигурност ще използва максимално и оставената й от Сената широко отворена врата към деен политически живот. Въпреки че 61 от 81 сенатори гласуваха за нейното отстраняване от президентския пост, не беше одобрена втората съставна част от обичайната процедура по импийчмънт – забраната в продължение на 8 г. да кандидатства и да заема висши държавни постове. С 42 срещу 36 сенаторски гласа тази санкция бе спестена на Дилма. Впрочем тя тълкува това като още един знак, че върху сенаторите е бил упражнен силен политически натиск за отстраняването й от поста, но несъгласните все пак са намерили начин да покажат колебанията си в гласуването по втората точка.
Битката на юридическо ниво още продължава. Защитата на Дилма внесе във Върховния съд обжалване на решението на Сената. Аргументът е, че двете обвинения, послужили като мотив за отстраняването на Дилма, се базират на два законови параграфа 1950 г. – за бюджета и за кредитирането на държавата. Но според защитата на Русеф тези параграфи са „несъвместими” с конституцията, приета през 1988 г.
Въпрос на юридическо тълкуване, разбира се. А и действията през Върховния съд са с много слаб шанс за успех, като се има предвид, че неговият председател Рикардо Левандовски не спря на предварително ниво процеса по импийчмънт, въпреки че имаше тази възможност, и се показа много отзивчив към исканията на противниците на Дилма. Обжалването на защитата й обаче е ясен знак за нещо по-важно – че борбата и натискът няма да спрат и ще използват всички възможни процепи в институциите и цялата обществена енергия, която очевидно не желае да приеме налаганото сега статукво.
„Онези 40-тина души, които трошат коли“, както пренебрежително нарече протестиращите Темер, са стотици хиляди из цяла Бразилия
Напрежението в Бразилия не се очертава да спадне лесно. Точно обратното – очевидно е, че ще расте. Несъмнено ще бъде подхранено и на регионално ниво, като се има предвид острата реакция на други леви правителства в Латинска Америка, които еднозначно подкрепиха Дилма Русеф и повториха тезата й за преврат срещу нея. Боливия, Венецуела и Еквадор отказаха да признаят новата власт в Бразилия и изтеглиха посланиците си оттам. Трябва да се има предвид, че Венецуела в момента оглавява ключовата организация „Меркосур” (южноамериканския общ пазар) и нежеланието й да работи с новите управляващи на членката Бразилия може да се отрази доста неблагоприятно на бразилската рецесия.
Както знаем обаче, властта и в самата Венецуела е обект на силно разклащане по подобие на бразилския сценарий, но също няма намерение да се дава лесно. Така че времената на конфронтация явно убедително са се върнали в Латинска Америка. Или просто никога не са си тръгвали.
Няма да забравя разговора си с един чилийски приятел още преди десетина години, когато в Чили отдавна се беше върнала демокрацията и на власт вече беше президентката социалистка Мишел Бачелет, която и сега е на власт с втори мандат. Приятелят, участвал в съпротивата срещу диктатурата на Пиночет, ми разказваше интересни случки от нелегалната борба. И аз спонтанно започнах да настоявам да напише книга, да документира подробностите за онези тежки години. Той поклати глава: „А, не. Няма защо да разкривам всичко. Тук е Латинска Америка. Сега имаме демокрация, но никога не знаем, дали утре няма да се събудим с танкове под прозорците…”
