Изказване на Ивайло Атанасов – член на сдружение „Солидарна България“, журналист от сайта „Барикада“, победител в планинския супермаратон „Витоша 100“ за 2016 г., пред протестното шествие „Ден 5: Да защитим Пирин, да защитим България!“, 18.01.2018 г.
На първо място искам да кажа, че се радвам да срещна по улиците на София хора, които иначе срещам само сред природата – планинари, алпинисти, колоездачи, скиори и ски-бегачи и, разбира се, бегачи на дълги разстояния – моят спорт. Това са хора, които спортуват в планините целогодишно. Държа да подчертая това в противовес в внушенията на управляващите, че от разрешаването на строителството в Пирин зависи развитието на спорта.
Има много спортове, които не изискват
изграждане на съоръжения и сеч
в защитени територии. Има и много територии, в които могат да се развиват онези спортове, които изискват такива неща, но националните паркове не са от тях. Така че дилемата между развитието на спорта и запазването на природното богатство е фалшива дилема.
Но аз не съм тук, за да говоря за хората, които спортуват в планините, а за онези, които рядко ще срещнете там, но които въпреки това активно участват в тези протести. Част от тях в някакъв смисъл представлявам тук, защото ме поканиха да кажа няколко думи от тяхно име – това са, разбира се, моята медия, сдружение „Солидарна България“, списание „Диверсия“ и Колектива за обществени интервенции.
Това са журналисти, учени и преподаватели, политолози, синдикалисти, социални работници и представители на всякакви съсловия, които може и никога да не отидат на Пирин или Рила, но винаги участват в екологичните протести, защото знаят, че те не са в защита просто на кокичета и костенурки, а и в защита на обществения интерес. Това са протести, които се опитват да запазят
природното наследство, което
принадлежи на всички
и което не можем да позволим да бъде пропиляно за печалбите за малцина. Печалби, за които те дори няма да платят данъци, защото ще ги скрият в някоя офшорна зона.
Дори няма да научим имената на онези, които извличат активи, докато завещават на всички останали пасивите – загубата на уникални местообитания и видовете, които живеят само там, на безценни гори и въздуха и водата, които те осигуряват. Обществото ще плаща цената за ерозията на почвите, наводненията през зимата и сушите през лятото.
Управляващите се опитват да внушат, че всички ние, които се опитваме да защитим интересите на обществото, включително на
бъдещите поколения, които имат същите права
като нас върху природните ресурси,
сме спирали икономическото развитие. Под икономическо развитие те разбират бързи печалби без мисъл за утрешния ден. Такива хора не трябва да взимат решения за бъдещето на Пирин и страната. Оставка!
Видеозапис от събитието