Както е известно от късното средновековие, ако вече си построил царството небесно на земята, но нито простолюдието, тънещо в мизерия поради греховете си, го разбира, нито дори най-оптимистичните икономически изследвания успяват да го потвърдят, тогава следващите от това противоречия трябва да се примирят по някакъв начин. Досега не са измислени две положения, толкова фундаментално противоположни, че да не могат да съжителстват под обща теоретична рамка, стига да се измисли хипотеза, достатъчно широка, за да ги обхваща. А ако в една безкрайна вселена, има от всичко по много, то в една измислена вселена изобилието от хипотези има предел, колкото и въображението.

Демонологията беше онази наука, която примирява противоречието между един предпоставен от интелектуалните елити съвършен свят и твърде небляскавата действителност, в която традиционно са принудени да живеят огромното мнозинство от хората. Можем да оценим ролята на такива идеологически науки за функционирането на обществата от степента на развитие, до която са докарани. Така през XVII век, дълго след първите открития в географията и астрономията, прединдустриалната икономическа революция и Реформацията, съществувала много по-подробна научна класификация на демоните, отколкото на познатите по онова време биологични видове, тъй като първите изпълнявали наистина важна обществена роля.

Било известно, че някой демон кара хората винаги да се заблуждават, когато в зрителната тръба им се привижда, че луните на Юпитер, открити от Галилей в началото на века, не се въртят около Земята. В различните периоди някои демони притежавали повече сила – през февруари, когато свършвали енергийните запаси от храна и дърва, в стихията си бил Левиатан, демон на гнева. Той е и чудовището, което поглъща прокълнатите в деня на страшния съд и ги стоварва (няма да навлизаме в детайлите) в ада. Друга негова задача са февруарските революции, целящи да подкопаят едно или друго добро управление – фактът, че демоните не го харесват, показва, че дадено управление е добро – пък и нали всяка власт е от бога.

Заменете демонологията със структурата на старата тоталитарна държава, нейните тайни служби, армиите от червени бабички или гласуващи под строй турци и цигани – всичките толкова по-опасни, колкото по-малко отговарят на действителността. Ако тайните заговорници, които подриват устоите на прекрасния нов свят, граден от силите на доброто с много воля, така добре успяват да прикрият съществуването си, то те явно съществуват и са много влиятелни. А те се крият наистина добре, защото единственото ни доказателство, че тайно дърпат конците на прехода е убеждението ни, че постоянно провеждаме правилна политика и всички либертариански експерти потвърждават това, но някой саботира всичко отвътре.

Едва в този контекст можем да разберем гигантската манипулация, организирана от демоните на прехода спрямо управляващата консервативна партия на Бойко Борисов, свалена през февруари. След като близо 4 години, партията разрушаваше всички обществени системи, засягайки на практика всяко съсловие и след като почти всеки сегмент на онова, което някога минаваше за работническа класа, последователно (никога заедно, защото класовото съзнание е забранено от дискурса на прехода) се изреди да развява юмруци по жълтите павета, нищо не можеше да спаси консервативната партия, освен самите събития да докажат тезата ѝ, че цялата отчайваща политика, която води, е по същество провокирана от врага – вечно подриващ усилията на другите и подмолно насочен към узурпиране на властта.

Това е само поредното преповтаряне на централното заклинание на прехода, което по магически начин удържа всички противоречия в себе си, а щом ги изпусне, обществото се разпада бързо и стихийно в нещо като гладен бунт от времето на ранната индустриализация, което напълно отговаря на степента на деиндустриализацията на икономиката. Заклинанието гласи, че само неолибералния пост, ще спаси душите ни. Подобно на всяко религиозно въздържание и това е въздържание само за миряните, но не и за проповедниците. Още Адам Смит забелязал, че в класовите, т. е. в цивилизованите общества, винаги съществуват две морални системи – строга за „трудещите се бедняци“ (изразът е негов) и свободна – за собствениците на капитал. Следователно, милионите налети в образование, системи на здравеопазване или за доходи на широкото население биха били пагубни за стабилността на икономиката и националната сигурност, но ако изсипете милиарди във строителни фирми, чиито продукти започват да се ремонтират на следващия ден, или в банки, които трябва да се спасяват от държавата, след като си раздадат бонусите – това е просто чудесно за икономиката.

Затова трябва повече приватизация, повече либерализация на пазара, съкращаване на социалните разходи, намаляване на данъците – парите при хората (хората с пари). Ако провеждаме тази ортодоксална, даже свещена, икономическа политика вече две десетилетия, но гарантирано следващите от нея резултати не са налице, тогава имаме два варианта. При първия разширяваме хипотезата за заговора на злите сили, които провалят добрите нещата, случващи се с икономиката ни напоследък, и водени от тази вяра подкрепяме консервативната партия. При втория вариант, решаваме, че предпоставките на прехода и изобщо икономическия неолиберализъм (който по света тъне в най-дълбоката криза в историята, но у нас все още процъфтява), са погрешни. Но тогава се озоваваме в задънена улица, защото не можем да просто да изберем друга консервативна партия, а характерно за доминиращият дискурс на прехода е да не допуска дори публичното размишление извън зададените консервативни предпоставки, камо ли политическа организация. Парадоксално, това е едно явление, за което наистина е виновна бившата тоталитарна държава и нейните тайни служби.

Резултатът е, че всички партии от мейнстрийма са консервативни и споделят едни и същи предпоставки, поне що се отнася до икономическата политика (а тя е най-важна), с няколко нюанса на синьото, колкото да има какво да работят социолозите и анализаторите. Същевременно, всички твърдят, че са ако не революционни, то поне прогресивни партии. Също така никой не твърди, че е направил партия, която да защитава икономическите интереси на елитите – всички се грижат за „народа“, за хората, за малкия бизнес. Детайлът, от който ни се усмихва дяволът (Луцифер е най-силен през май, а смехът също е оръжие на демоните – Христос и последователите му никога не се смеят), е, че интересите на „народа“ са всъщност интересите на елитите, защото те се намират в хармония или дори са едно и също. Същата онази хармония, която периодично избива в протести, стачки и открити гладни бунтове и демонстративни самоубийства, разбити офиси на големи компании и т. н.

Макар че тези икономически вярвания са във фактически фалит вече няколко години, идеологически те изглеждат непокътнати и са приемани със смазващ консенсус от съсловието на професионалните политици, които като всички хора, правят онова, което вярват, че ще им помогне да си запазят работата. Професионалните рискове трябва да се сведат до минимум. И с телескоп да им покажеш, че икономическия неолиберализъм се разпада вече над 5 години, те само ще констатират, че в уреда ти се е настанил демона на социализма. Иван Хаджийски описа това наглед нелогично поведение с теорията за „консервативността на идеологията“, която напоследък е по-известна като „зомби икономикс“. Тя гласи, че идеологическите връзки са вторични и се изграждат на базата на действителността. Когато действителните условия се изменят, хората продължават да подхождат към тях със старите представи, но това не може да продължава дълго, тъй като противоречията започват да се развиват и да напускат рамките на търпимото. Приказките за хармонията на интересите се сблъскват с неприказната баналност на техния постоянен конфликт.

Тогава ще се отвори една голяма ниша в политическото пространство, която се намира в ляво от центъра и все още е необитаема, защото влиза в остро противоречие с всички предпоставки на прехода. В нея досега периодично върлуват разни националисти по същия начин, по който върлуват агитките им и на социалните простеси – с понятия и методи от XIX век и с лозунги от учебника по история за 6-ти клас често насочени срещу неграмотните, които са завършили само 7-ми клас. Ерих Фром констатира, търсейки основата на Третия райх, че националистическите формации се крепят на най-ниската част от работническата класа, тънеща в бедност на тялото и ума, а ултралибералната икономическа политика създава именно онова неравенство, на което лумпенизацията е необходимо следствие.

Когато това мисловно пространство се усвои рационално и се организира политически от левицата, тогава и консервативните партии няма да имат избор освен да спрат личностните дрязги и да застанат зад някаква програма. Очевидно не можем да очакваме някакъв напредък, извън наливаните от Европейския съюз пари, които поддържаха някакъв растеж преди кризата, докато имаме политическа система, в която само националистите са адекватно представени. Това състояние не може да се промени в рамките на допустимото публично разсъждение, което в безизходицата си ражда най-много вълна от възмущения от продажността на политиците или от простотата на народа, който гласува за тях или изобщо не гласува – пак за тях, но това е порочен кръг, от който се излиза чрез алтернативи, нарушаващи границите на допустимото, т. е. идеологическите предпоставки на прехода.

Коментари

коментара