Позиция на сдружение „Солидарна България“ относно подготовката за подписване на Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции
В полусекретен режим, зад гърба на европейските граждани, се подготвя споразумение за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ, което засяга всички ни. За духа и част от съдържанието му научаваме от няколко изключително сериозни публикации, промъкнали се в българския печат, както и от протоколни изявления на президента Росен Плевнелиев и на вицепремиера Даниела Бобева, че България подкрепя ТПТИ.
За нежеланието на преговарящите от двете страни на Атлантика да направят плановете си действително публично достояние говори и фактът, че ТПТИ с интереси за стотици милиарди и с несъмнен ефект върху работните места не се коментира широко в европейския и в американския печат. Сериозните анализи, които повдигат въпроси не само за ползите, а и за рисковете от подобно споразумение, се броят на пръсти.
Какво знаем до момента?
- В подготовката на ТПТИ достъп до пълната документация имат основно представители на международните корпорации /само американските делегации се състоят от над 600 корпоративни адвокати и лобисти на отделни компании/. Организират се и срещи с подбрани неправителствени организации – но зад закрити врати, като на несъгласните с готвеното споразумение не се дава думата.
- Предвижда се ТПТИ да изземва суверенитет, както от отделните държави, така и от ЕС, поставяйки се над разпоредбите на националното и европейското право. Планирано е създаване на специални трибунали за арбитраж при спорове между инвеститори и държави. Те ще се състоят от корпоративни юристи, неподлежащи на граждански и обществен контрол, които лесно могат да се превърнат от съдии в защитници на могъщите си клиенти. Техните решения ще са задължителни за легитимно избраните власти, без да подлежат на обжалване.
- Сред целите на ТПТИ е не само отпадането на митата от двете страни на Атлантическия океан (със съответните загуби за националните бюджети и бюджета на ЕС), но и даването на изключителни привилегии на транснационалните компании. Така например тютюневият концерн „Филип Морис“ съди Австралия за закони ограничаващи тютюнопушенето. Лесно е да си представим с какъв ентусиазъм американските корпорации ще се борят за подобни свои „права“ в Европа, противопоставяйки се на нови нежелани от тях регулации. Същото касае и европейските мегаконцерни в САЩ.
- Основателни са съмненията, че с ТПТИ ще се свалят гаранциите за произхода и качество на храните; ще се заобиколи европейското ембарго върху редица продукти с недоказана безопасност върху човешкото здраве, включително съдържащи ГМО; ще се преодолее отхвърлянето на споразумението за авторските права АКТА, извършено от европейските правителства под бурния натиск на гражданите.
Ако ТПТИ цели всичко това, то в резултат от прилагането му демокрацията не само у нас ще става все по-формална и фасадна. Гражданите ще могат да избират свои местни власти, правителства и представители в Европейския парламент, но от тях ще зависи все по-малко, тъй като техните правомощия ще бъдат ограничени от ТПТИ. По същество това ще означава тиха продажба на европейската и на американската демокрации облечена в законова форма.
Сдружение „Солидарна България“ настоява българското правителство да излезе с бърз и ясен отговор на следните въпроси:
България участва ли в подготовката на ТПТИ и, ако – да, с кои свои политици и експерти? Какви предложения са направили те досега във връзка със защитата и гарантирането на националните интереси? Ако е имало такива предложения, с кои обществени среди са били съгласувани те? Правени ли са разчети и прогнози как ТПТИ ще се отрази на българската икономика и социалната сфера?
Ако се потвърдят съмненията , че държавата ни не участва активно в дебатите за ТПТИ, то това ще е висша проява на политическа безотговорност. „Солидарна България“ настоява институциите да започнат открит диалог с гражданите по многобройните въпроси, които повдига Трансатлантическото споразумение. Преди да са се състояли такива дебати считаме заявените позиции от г-н Росен Плевнелиев и от г-жа Даниела Бобева за ангажиращи единствено техните персони.
„Солидарна България“ се обръща към широки слоеве от българското общество да настояват и да изискват информация по темата от всички свои представители и институции. Специално се обръщаме към:
1. Природозащитните сдружения. Ще позволим ли да се заобиколят забраните за храните със съмнително качество или да се узаконят, въпреки действащия мораториум, договорите за проучване и добив на шистов газ?
2. Потребителските организации. Ще се поинтересуват ли кои стандарти за защита на потребителите се предвиждат в ТПТИ – високите европейски или ниските американски? Или пък в процеса на преговори ще се стигне до компромисно средно положение, което пак ще означава отстъпление от европейските стандарти?
3. Земеделските производители. Ще се съгласят ли с отпадане на европейските субсидии за произведена земеделска продукция?
4. Протестиращите срещу олигархията в България и за прозрачност в управлението. Ще видят ли в ТПТИ контурите на още по-неконтролируема олигархична власт, която се заражда на наднационално ниво?
5. Синдикатите. Участват ли в подготовката на ТПТИ и как ще гарантират правата на хората на наемния труд, ако споразумението влезе в сила?
6. Работодателските и индустриални съюзи. Готови ли са техните членове за втора вълна на либерализация на вноса след приемането ни в ЕС?
7. Медиите. Фактът, че фундаментално споразумение, засягащо живота на милиони хора се подготвя на практика на тъмно, не е ли професионално предизвикателство към тях да осветят договореностите и да информират европейските граждани?
8. Политическите партии. Какво знаят за ТПТИ, имат ли предложения и възражения, информират ли членовете си за последствията от прилагането на Трансатлантическото споразумение ? Последното с още по-голяма сила важи за левите сили и специално за председателя на Партията на европейските социалисти г-н Сергей Станишев, тъй като ПЕС е коалиционен партньор в сегашната Европейска комисия и без нейното съгласие подобно споразумение трудно би могло да се осъществи.
Ние сме категорично против правомощия на българските и европейските граждани, както и на демократично избраните от тях легитимни институции, да се прехвърлят на неконтролируеми от никого частни структури, компании, корпорации! Обръщаме се с апел към цялото общество, а в частност и към членовете на българските партии, да настояват за същото пред избраните от тях политици. Изискването на цялата информация за ТПТИ е необходимо условие, за да могат гражданите да направят информиран избор на предстоящия вот за Европейски парламент.
Отговорът на така поставените въпроси и отношението към ТПТИ ще бъде мерило за отношението на „Солидарна България“ към партиите и кандидатите на тези избори! Изправени пред опасност от посегателство срещу демокрацията, повече от всякога се нуждаем от солидарност на обикновените хора в България, в Европа и от двете страни на Атлантика!
Позицията на сдружението беше разпратена до президента на Република България, Министерски съвет, българските депутати в Европейския парламент, еврокомисарят Кристалина Георгиева, партии, синдикати, работодателски организации, медии и неправителствени организации. С повдигнатите в нея въпроси беше запознат и г-н Тиери Репантен, министър по европейските въпроси на Република Франция.
Доказано е, че корпорациите се грижат по-добре за своите служители. Пък и националните държави са вече отживелица като „лявото“ и „дясното“. Така, че особено в БГ, вашият призив: „Ние сме категорично против правомощия на българските и европейските граждани, както и на демократично избраните от тях легитимни институции, да се прехвърлят на неконтролируеми от никого частни структури, компании, корпорации!“, звучи кухо и не на място. „Демократично избраните“ у нас „легитимни институции“ с к’во са по-добри….?
Вероятно е удобно да представяш желаното за реалност, но нищо подобно не е доказано. Иначе и Вашето предложение е вариант – не правим избори, а Пеевски, Цветан Василев и Прокопиев сами ще си разпределят активите.
“Доказано е, че корпорациите се грижат по-добре за своите служители.”
И къде е доказателството? Може ли едно линкче?
“Пък и националните държави са вече отживелица като „лявото“ и „дясното“.”
Националните държави са последната защита на интересите на гражданите им от егоизма и лакомията на корпорациите и това няма нищо общо с “отживелица като „лявото“ и „дясното“.
“„Демократично избраните“ у нас „легитимни институции“ с к’во са по-добри…?”
Споменатите институции са по-добри най-малко с това, че хората все пак си казват мнението за тях по време на избори и може да бъдат “разкарани” и заменени с други, което във всички случаи ги принуждава малко или повече да се съобразяват с интересите на гражданите.