Трябва да си изпълнен с голяма доза наивност, за да разчиташ, че точно тези избори могат да решат който и да е от проблемите на България. Защото основните ни проблеми не са високите сметки за ток от началото на годината нито пък са се появили с идването на ГЕРБ на власт. Всички управляващи през последните две десетилетия допринесоха за това България днес да е на последно място в Европейския съюз. По всичко! Незавидното ни място в тази класация се дължи на огромните усилия на управлявалите ни партии да обезсилят максимално държавността, да разпродадат на безценица активите й, да я лишат от контролиращите й функции, да я превърнат в рай за частните монополи, да улеснят максимално разграбването й от наши и чужди гости. Дори президентът Плевнелиев призна, че ние сме извършили най-лошата приватизация в цяла Европа, като сме продали активи на стойност 30 милиарда евро едва за 3 милиарда.
Нека подкрепим твърдението на г-н президента с факта. Не че те не са известни, но ми се струва важно постоянно да бъдат припомняни поради учудващо късата ни памет. Само няколко дни преди да загуби парламентарните избори през 2001г. един премиер продаде ТЕЦ Марица Изток 1 и 3 на чужди компании, гарантирайки им огромна печалба в следващите години и гарантирайки огромни сметки за ток на българските граждани. Този политик в съзнанието на бързо оредяващите си привърженици продължава са присъства като финансов и икономически гений. Извинете, ама да смяташ, че сделки като тази за Мариците, или продажбата на „Балкан“ са признак на гениалност, е все едно да обявиш Вальо Топлото за гуру на успешния мениджмънт. Един бивш цар пък продаде ЕРП-тата на много по-ниска от реалната им цена и също като своя предшественик на премиерския пост гарантира на новите собственост отличен процент печалба. Да, при тази продажба за държавата останаха някаква мижава една трета собственост, която естествено беше продадена по време на управлението на наскоро отишлия си министър-председател. Не бива да пропускаме и прословутата тройна коалиция. Нейният ръководител, който днес ни обещава генерални леви завои, въведе най-ниските данъци върху печалбите на бизнеса. Ако някой политик в Западна Европа или Щатите дори само дръзне да предложи подобни драстични облекчения, ще трябва завинаги да се прости с кариерата си.
У нас партийните лидери, които класираха България на почетното последно място в Европейския съюз, не само че не се прощават с кариерата си, ами искат пак да управляват. Ето ги, готвят се активно за изборите и вече мечтаят как отново ще влязат във властта. Да, някои от тях, особено такива, които вдигнаха процентите си на одобрение покрай протестната вълна казват: изберете нас, ние никога не сме управлявали. Вярно, не са управлявали, ама две години крепяха самоотвержено герберското правителство. И то не съвсем безкористно, предполагам.Така че нека сега не се правят на храбри опозиционери.
Няма как да очакваме от партиите, управлявали България през последните 20 години, да направят нещо добро за страната. Големите, важните промени могат да бъдат извършени само от нови политически структури. Както искате ги наричайте – сдружения, движения, партии – определението няма значение. Съдържанието е важно. Основната задача на тези нови структури трябва да бъде възстановяването на държавността. Ако искат да имат успех, те трябва категорично да скъсат с догмите на т.нар. Вашингтонския консенсус и фиксацията върху дерегулацията, приватизацията и фискалната дисциплина. Вече в цял свят разбраха, че ако оставиш едно общество да бъде ръководено само и единствено от „невидимата ръка на пазара“, то ще се разпадне. Справка – последната финансова криза, предизвикана от премахване на регулациите върху стремежа към безогледна печалба. Дори самият Милтън Фридмън, този Кръстник на неолибералната философия все пак е смятал, че не е задължително пазарният модел да ръководи винаги обществото; допускал е, че и държавата трябва да се намесва, когато е необходимо. Само нашенските пишман-либертарианци не мислят така. Печалното е, че именно техният пазарен фундаментализъм доскоро оформяше и важните политическите решения. Новите политически структури трябва да се откажат от това мислене. Длъжни са да върнат на държавата нейната активна роля и най-вече контролните й функции. Защото без тях имаме разгул на олигархията и на частните монополи.
Преди да върнем активната роля на държавата не е лошо да върнем полезната роля на държавата.
Сложна е ролята на държавата в организацията и управлението на икономиката. Провалът на реалния социализъм се дължи на лошото изпълнение на тази роля. То от своа страна бе възможно и стана факт, защото тези, които реално взимаха управленските решения не носеха отговорност за тях, защото не бе установен обществен контрол върху тяхната дейност. Вместо такъв да се реализира след 1989 г. НОМЕНКЛАТУРАТА запази власта си чрез подаряване на държавата на чуждестранната финансово-промишлена олигархия