Легенда за един провал
За пореден път се завърта тезата за продължаващите протести от 2013 г. Но не онези срещу високите сметки за ток, а другите – моралните от лятото на същата година. За съжаление, те не обединиха гражданите срещу олигархията. Напротив – станаха символ на разединението, на борбите на един клон на олигархията срещу друг и изхвърлиха всички, които не принадлежат към единия или другия „елит“.
Ретроспекция
Днешните манифестации нямат нищо общо с исканията за европейско правосъдие. Трудно е да се посочат точните лица, които ги организират. Те преливат от една организация в друга, от неправителствения в правителствения сектор и обратно. Не отричам правото им да го правят, посочвам само причините, поради които образите, общностите се преливат и са трудно различими. Едно е сигурно – символно това са кръговете „Реформаторски блок“, „Да, България“, Move BG (ако последната все още съществува чисто организационно).
Част от тази „протестна вълна“ беше и президентът Плевнелиев. Тук си струва да припомним, че той подписа законова промяна, с която му се отне правомощието да назначава по предложение на премиера шефа на агенцията за национална сигурност. Красноречива е неговата реплика: „БСП и ДПС обаче категорично ще си носят кръста и отговорността за реформата, която стартират“, която показва, че той е бил уведомен предварително за намеренията да бъде назначен Дeлян Пеевски. Като се отказа от правото на вето, г-н Плевнелиев си изми ръцете за последвалата (съгласувана с всички партии?) катастрофа.
Да се върнем през лятото на 2013 г. Заради крясъците „червени боклуци“ много хора спряха да ходят на протестите още в първите няколко дни. От „Солидарна България“ бяхме малко по-упорити, тъй като в лични разговори десни активисти се кълняха, че не те са в основата на разделението и не го одобряват. В момента, в който се появяха пред камерите обаче, веднага припознаваха антикомунистическите лозунги.
И така месец-месец и половина изнервяне и постепенно отдръпване и на последните леви хора. Към края на август започна усилена подготовка по „посрещане“ на депутатите в Народното събрание. От вече оформената организация получихме неколкократно подканяне да подкрепим протеста до парламента през септември. Тогава „Солидарна България“ предложи на дансаджиите да подкрепят някои от социалните каузи на нашия кръг. Отговор не получихме, просто спряха да звънят и да пишат – достатъчно показателно за факта, че приватизации, трудови и социални права не ги интересуват.
Предложение на ГЕРБ през август 2013 г., прието радушно от Протестна мрежа. Посредникът Ясен Атанасов по-късно стана съветник на Бъчварова. А Петър Москов – министър. Пито-платено, както се казва.
Допълнително доказателство за това, че сме постъпили правилно, дойде малко по-късно. Докато са търсили нашата подкрепа, от инициативата ДАНСwithme са преговаряли и с тогавашната опозиция ГЕРБ. Т.е. ние сме били нужни като лява брошка върху протестния им шинел, за да може по-късно голяма част от площадните герои да влезнат в следващото правителство. Ако искаш да промениш нещо, това е начинът – с активно участие в управлението. Но какво промениха или се опитаха да променят, дори да оставим социалните проблеми настрана?
Защо много хора не припознават тези протести? Не искат ли правосъдие? Харесват ли Цацаров?
Днешните протестиращи имаха цял правосъден министър. Той напусна правителството под претекст, че не е прието негово предложение за съдебна реформа. Впоследствие се оказа, че Реформата не била значима. Значимата, тази която ще коригира всички недостатъци на настоящата правосъдна система, не била предложена, защото няма да бъде приета… И защо тогава участваш в управлението?!
След оставката опитите на кръга около Христо Иванов да обясни какво точно иска да се промени стигнаха само до идеята за приватизация на прокуратурата. За хората, които не познават съда (пък и за много, които го познават от ежедневната си професионална дейност), остана впечатлението, че всъщност никой никога не е искал да променя нещо съществено. Темата не е правосъдие, не е и личността на Цацаров, за когото и у други има съмнения, че не е работил в обществен интерес. Оставката беше опит за героизация на една личност, която да концентрира обществена енергия за създаване на нов политически център. Това е всичко.
Избирателна съдебна реформа
След дълги борби, четене, анализи и дебати успяхме да пробием медийното и управленско вето върху темата за договорите за свободна търговия. Най-опасните клаузи там са свързани с наднационалните арбитражи, които дават възможност на чужди компании да съдят държави за милиарди. Никога, нито един път манифестиращите за „европейско правосъдие“ не обелиха и дума за механизма ISDS, макар в цяла Европа да бяха проведени многохилядни протести срещу тази клауза. Нима не става въпрос за правосъдие, което притеснява милиони европейски граждани? Нима сред хората в Протестна мрежа, Реформаторски блок, „Да, България“ няма професионални юристи?
В момента в България действат търговски арбитражи. Един от тях е арбитражният съд на Българската търговско-промишлена палата. Точно той преди около месец реши дело, заведено от Кирил Домусчиев (председател на друга работодателска организация) срещу България за промяна на приватизационния договор за Български морски флот. Така ние, нашата държава, се лишаваме от 55 млн. лева и в допълнение ще платим разходи по делото в размер на 3,7 млн. лв.
Арбитражът на едната работодателска организация реши в полза на председател на друга работодателска организация. Председател на този арбитраж е… Кристиан Таков, най-гласовитият борец за европейско правосъдие, който се оказва част от порочното надмощие на търговския над обществения интерес.
Колко е значим проблемът с търговските арбитражи може да се илюстрира и с дефектите, породени от договорите с частните ТЕЦ-ове и ВЕИ. Задължени сме да изкупуваме тяхната енергия на преференциални, изключително високи, непазарни цени. Те са основната причина за задлъжняването на НЕК и за дисбалансите в цялата енергийна система у нас. Но ние не можем да ги развалим, защото ще ни съдят. За милиарди. Това е и причината либерализацията на енергетиката да е невъзможна у нас. Реформаторите уж били за свободен избор, за либерализация, а не разбират, че търговските съдилища пречат на свободния, демократичен избор на гражданите.
В нито един момент радетелите за съдебна реформа не се поинтересуваха как се отразява мудното правосъдие на работниците. Дело срещу работодател, дори по бързата процедура, продължава поне година и половина. Когато работникът бъде възстановен на работа, получава пропуснати заплати само за шест месеца. Много примери могат да бъдат дадени. Извращенията в правосъдната система, които са в услуга на бизнеса – т.е. на малцина, не на обикновения гражданин извън жълтите павета, обаче не тревожат професионалния протестариат.
#ДАНСwithme днес
Преди четири години използваха (или поне се опитаха) леви активисти за фон, на който да крещят „червени боклуци“. Протестът впоследствие се разклони. Активисти от неговото секретно тогава ядро шетат по други протести с изработени тогава транспаранти с антикомунистически лозунги и призиви за… лустрация 🙂
Още тогава те отказаха да се ангажират с дебати и предложения по други теми в страната. Не се интересуват от реалните проблеми в коя да е друга област – социална, трудови права, висок брой на здравно неосигурените без достъп до каквито и да е здравни услуги (препоръка на ЕК) и пр. Днес се опитват да покажат, че най-важна е Тяхната правосъдна реформа, а след нея ще настъпи рай и за най-уязвимите. Само дето никой не успява да разбере в какво точно се състои тя. Те също не знаят, тъй като не предлагат никакви реални решения за българското правосъдие, затова е по-лесно да размахват лика на Цацаров като символ на дефектите в системата, като че простата замяна на една с друга личност може да реши системен проблем. И той пълничък като Пеевски, по-лесно е да го намразиш от някой мускулест левент с идеални пропорции и/или гелосана прическа.
За съжаление, зад цялата постановка прозират само и изключително лични политически цели. И това е разбираемо – след последното завъртане на политическата рулетка тези, които не се пренасочиха към управляващите, не успяха да концентрират енергията на избирателите в новия проект и изпуснаха всички държавни постове, на които бяха назначени. Но причини да бъдат подкрепени не се забелязват. А отговорността за проваления танц от лятото на 2013 г. все още не е поета от хореографите.
Днешният протест за „европейско правосъдие“ е панихида на пропиляната, излъгана гражданска енергия. Вече няма кой да работи за постигане на целите на петилетката, която нямам съмнение ще отбележат и догодина.
