Българските граждански движения искат не само по-ниски цени на електроенергията, но и реформа на избирателния закон
На снимката: Въстание срещу политическата върхушка в София.
В продължение на три седмици българите изкарват своя гняв и разочарование на улицата. Миналата седмица в Пловдив беше запалено регионалното управление на австрийското електроразпределително дружество EVN. Това, което започна като протест срещу високите цени на електроенергията и срещу чуждестранните енергийни компании, се превърна в протест срещу политическия елит и култура. В неделя отново в градовете излязоха десетки хиляди души. Активисти разположиха палатки пред парламента в София с искания да се извършат промени в избирателния закон. „Сметките за ток бяха просто последната капка, която преля чашата“, казва Георги Медаров от Xаспел, център за политически дебати и изкуство в София, който е излязъл днес също да демонстрира. „На протестите се отправя критика към политическото представителство, има възгласи за пряка демокрация.“
Оставката на правителството на Борисов не спря протестите, тя се изтълкува по-скоро като страхливо напускане на потъващ кораб. Политиката на консервативната проевропейска партия ГЕРБ, белязана от корупционни скандали и замразяване на заплати и пенсии в публичния сектор, отчужди голяма част от населението от правителството. Благодарение на строгото фискално управление, бюджетният дефицит на България е един от най-ниските в ЕС, но същевременно тя е и с най-ниските средни заплати в ЕС и жалки пенсии. Много от възрастните българи трябва да избират между отопление през зимните месеци, храни или лекарства, защото те могат да си позволят само две от тези три неща. През тази зима сметките за електричество са надвишили самите месечни пенсии. От началото на „токовите бунтове“ имаше три случая на самозапалване, в понеделник почина от раните си вторият самозапалил се младеж.
„Протестиращите са предимно обикновени хора, които не могат да си плащат сметките“, казва Георги Медаров от Xaспел, център за политически дебати и изкуство в София. Присъединяват се части от екологичното движение, неправителствени организации и различни десни и леви групи. Тази хетерогенност е голямо предизвикателство. „За съжаление цари голям хаос и лоша комуникация между организаторите на протестите. Всички гласове се опитват да бъдат чути, но принципно не всички са в една и съща посока. Някои приканват към национализацията, други към либерализация на енергийния сектор“, разказва Ваня Григорова.
Тя е един от лидерите на групата СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ и е работила в телекомуникационна компания и компания за онлайн маркетингови изследвания, преди да стане координатор в неправителствена организация. Създалата се преди четири години група СОЛИДАРНА БЪЛГАРИЯ е била активна в екологични протести, срещу монополите в телекомуникационния сектор, срещу съкращенията в сектора на образованието или срещу дискриминацията. Първоначално групата е създадена като платформа за критика на социалистическата партия. „Вече не се занимаваме с нея, защото ръководството й не показва никакъв интерес към разномислието.“ Недоволството от партиите се разпростира върху целия политически спектър.
Един от начините да бъдеш изслушан
З4-годишната Ваня и нейното семейство са засегнати от внезапните огромни сметки за електричество. Григорова показва цифрите: последните сметки от декември / януари са с 138% над средната стойност от последните четири години. „Протестите в София са начин за мен да говоря по тези въпроси публично, а те очевидно не засягат само мен“. Цялото семейство се събира на улицата. „Баща ми срещна много от своите колеги на протестите”.
В отговор на протестите, премиерът Бойко Борисов предложи с осем процента намаляване на разходите за електроенергия, енергийния регулатор обаче говори само за възможни 6,4%.
С цел да намали напрежението президентът Росен Плевнелиев покани миналата събота част от протестиращите движения. „Това бе фарс“, възмущава се Мариана Христова. Тези дни тя е търсена от радиостанции и присъства на активистки заседания. Тъкмо се връща от въпросната среща, поканена лично от президента. „Те се опитаха на практика да ни съберат на една маса с някои представители на олигархията и индустрията, които създадоха нашите проблеми.“ След което представителите на протестното движение напуснали срещата.
За 12 май са насрочени предсрочни избори. „Това не е достатъчно време, за да се образуват нови партии. Това означава, че следващото правителство ще има недостатъчна легитимност и след година-две може да станат жертва на подобно обществено недоволство“, прогнозира Христова. Но конкретни усилия в рамките на протестното движение за сформиране на партии все още няма. Разочарованието е прекалено дълбоко. „Групите все още се нуждаят от време, за да формулират и изведат алтернативни политически предложения.“
Трябва реформа в избирателния закон
Групата около Мариана Христова силно подкрепя свалянето на имунитета на депутатите, създаване на възможности за отзоваване на депутати и за промяна в избирателния закон, който да позволява повече гражданско участие, като напр. право за преференциално гласуване и възможност за участие в листите на независими кандидати.“ Ние се надяваме, че в парламента ще успеят да влезнат честни хора, които да разбият тази здраво сплотена клика, която се шири там.“ Исканията бяха връчени на президента в неделя. „Ще видим дали той нещо ще предприеме, от това зависят нашите по-нататъшни стъпки“.
Вик за самоуправление
Въпреки протестите, хората отиват на обичайните си покупки сред сергиите на Женския пазар. До банков клон с червена боя някой е написал „???? – крадци“ със спрей на стената. Няколко пресечки по-нататък, в задния двор на жилищна сграда се помещава един от многото граждански групи, които са се образували след избухването на протестите. В хладното помещение са се събрали 45 души, скупчили се около нагревателя в средата на помещението. Една жена протоколира срещата на лаптоп, тя е една от малкото жени, които присъстват. Мъж, в средата на петдесетте, ръководи срещата. „Ние няма да бъдем манипулирани повече, искаме да управляваме сами“, казва той и кима одобрително. Също така се обсъжда и евентуална поправка на Конституцията. В интернет пространството вече циркулират най-малко три нови държавни конституции. „Исландия е един добър пример, написаха си своя собствена Конституция и поставиха на власт техните собствени граждани“, се казва в един от нахвърляните варианти.
„Нашата главна цел трябва да бъде преодоляването на капитализма“, добавя мъж с плешива глава. „С хора, които не възприемат това, не мога да работя заедно.“ Една млада жена от последния ред му отвръща рязко: „Ние не трябва да се декларираме като анти-капиталистически, защото така ще изключим много други групи.“
„Протестиращите имат огромни желания и очакват твърде много от тези протести“, смята реалистично Ваня Григорова. „Не може двадесет години да мълчим, да не протестираме и след това да очакваме, че с един протест ще ремонтираме цялата икономическа и политическа система. Има желание за обновяване, това разбира се е похвално, но е нужно време за трезв размисъл и анализ.“
Превод от немски: Орлин Първанов
