Подрастващите от различни общности с ниски доходи проституират, пестят от училищни обеди, продават наркотици и се присъединяват към банди, за да се нахранят, твърди доклад

 

Снимка: attn.com

Дейвид Смит, Вашингтон

Тийнейджъри в САЩ предлагат сексуални услуги, тъй като не могат да си позволят закупуването на храна, твърди изследване, разкриващо наличието на глад в широки райони от най-богатата страна в света.

Изследването на The Urban Institute, мозъчен тръст, базиран във Вашингтон е обхванало и анализирало групи от десет общности. То разкрива, че момичета продават своите тела, за да свързват двата края. Момчетата, които са искали отчаяно храна, пък са достигали до крайности като кражби на стока от магазините и продажба на наркотици.

Изводите в изследването повдигат въпроси относно резултатите от знаковата законодателна реформа на социалната система, извършена от Бил Клинтън преди двайсет години. То провокира размисъл относно ефектите от по-ниските темпове, с които се покачва заплащането на труда в страната, както и преосмисляне на приоритетите за разходи в държавния бюджет. Извънредна тревога пораждат свидетелствата за тийнейджърки, които пристъпват към „любовни отношения на принципа на размяната на услуги“ с по-възрастни мъже.

„Изследвала съм общности с ниски доходи дълго време и съм писала специално за преживяванията на жените от такива общности с високи нива на бедност и риск от сексуална експлоатация. Това, което откривам сега, обаче е нещо ново“, казва Сюзън Попкин – старши научен сътрудник към The Urban Institute и водещ автор на доклада, озаглавен „Невъзможни избори“. „Отдавна обръщам внимание на това явление, и преди съм чувала жени да разказват подобни истории. Но дори и за мен степента на уязвимост е нова и ме шокира. Нивото на отчаяние, която тенденцията показва, също изненадва. Това е ситуация, която според мен, ще се влошава все повече занапред“, добавя Попкин.

Изследването, извършено в партньорство с мрежата за хранителни банки Feeding America, създаде две фокус групи – една мъжка и една женска, във всяка от десетте бедни общности в Щатите. Наблюдаваните места са в големи градове като Чикаго, Лос Анджелис и Вашингтон, както и в селски райони на Северна Каролина и в Източен Орегон. В изследването са включени общо 193 участници между 13 и 18 години, които могат да запазят своята анонимност. Свидетелствата им разкриват появата в определени места на поколение тийнейджъри, които са недохранени и търпят лишения. Дългосрочните последствия са притеснителни. Този образ на американски подрастващи често не е забелязван от политиците, които се фокусират основно върху децата до 5-годишна възраст.

Попкин казва:

„Ние чувахме едни и същи истории навсякъде. Това бе

една наистина смущаваща картина на глад и несигурност,

която влияе на здравето на някои от най-уязвимите млади хора. Фактът, че чувахме едно и също нещо навсякъде ни показва, че има проблем, на който трябва да се обърне внимание.“ Изненадващо е как в различните полови, расови и географски групи тенденцията се повтаря с еднаква интензивност.

„Не бях сигурна, че ще го забележим. Но децата знаеха за всички тези подходи: да се навърташ около дома на приятел в очакване да ти предложат нещо за храна; да останеш гладен, за да могат твоите по-млади братя и сестри да ядат; да не обядваш, а да запазиш обяда си, така че да го изядеш през нощта, за да можеш да спиш след това“, добавя Попкин. Тя продължава: „Всеки от тях знае къде можеш да намериш най-евтината храна и как можеш да запазиш в дома си малко продукти за спешни случаи. Това са просто фактите и тези реалности са нещо много разпространено в най-богатата страна на света.“

 

 

Във всяка общност и в 13 от 20-те групи, обхванати от изследването, има разкази за сексуална експлоатация. Момиче в Портланд, Орегон, казва на изследователите: „Това е наистина сякаш продаваш себе си. Чувството, че ще направиш всичко, което трябва, за да получиш пари или храна.“ Друг коментар от Портланд звучи така: „Това дори не е любовна среща, момичетата казват „Аз не го обичам, но ще направя това, което трябва да направя“. Мнозина предпочитат да се самозалъгват като придават друг смисъл на действията си и убеждават сами себе си, че отиват на някакъв вид любовна среща. Момче от селските райони на Северна Каролина казва: „Когато продаваш своето тяло, това е нещо, което по-скоро се облича в други думи… Момичетата се успокояват, че правят нещо по-добро от вземането на пари, защото ако вземат пари, ще ги считат за проститутки“.

В седем от десетте общности, тийнейджърите разказват истории за момичета, които предлагат сексуални услуги на непознати или се събличат за пари в изоставени къщи, в битаци и на улицата. Момиче от Сан Диего, Калифорния, казва: „Едно момиче, което познавах, напусна училище, за да заработва пари за семейството си. Тя усети нуждата да направи нещо повече. Започна да продава себе си.“ Друго момиче в Чикаго свидетелства пред изследователите за 11-годишно дете, което е напуснало училище в шести клас, за да проституира, докато момчета от Лос Анджелис описват как девойки от средно училище

раздават флайери на публични места,

за да предлагат услугите си.

В общностите с най-високи нива на бедност и момичетата, и момчетата крадат храна и други основни продукти от местните магазини за себе си или за своите семейства. Тийнейджър от Чикаго разказва: „Аз не говоря за това да ограбиш някого. Говоря за това да отидеш някъде, да вземеш това, което ти трябва, да побегнеш и да напуснеш мястото – аз го правя… Те дори не научават. Ако е необходимо да го направиш, просто го правиш“.

Някои деца започват да крадат още на 7-8 годишна възраст, показва изследването. Момчетата задигат главно телефони, обувки, скъпоценности и колела. Често се среща и продажбата на наркотици. Тийнейджър от Лос Анджелис каза: „Много деца от ранна възраст продават наркотици, за да получат пари за своите семейства. Хората мислят, че това е добре, но то прецаква живота ти.“ Според Попкин, която изследва повече от 25 години общности, живеещи в държавни жилища и уязвими групи, при момчетата има много случаи на кражби от магазините, на обири на уредби от автомобили или на нещо малко, до което могат да се доберат. Понякога те попадат в банди или започват да се занимават с наркотици.

„За мен е изключително притеснително, че деца в почти всяка група на изследването знаеха какво се случва с момичетата. Те знаеха за момичета, които спят с по-възрастни мъже или са експлоатирани. Историите, които чуваме са основно за момичета, които срещат други мъже, за да получат от тях пари за наем, храна и дрехи. Те са просто много уязвими“, заключава изследователката и добавя: „Това е сексуална експлоатация. Чуваш за бездомни тийнейджъри, които участват в секс в замяна на някакви блага. Чуваш за бежанци. Да чуеш за това от деца със стабилни условия на живот в САЩ е шокиращо. Дори и да става въпрос за малка група техни връстници, които участват в подобни дейности, ние трябва да обърнем внимание на това явление. Това са отчаяни деца.“

Други важни заключения на доклада са:

  • Тийнейджърите чувстват срам от глада и го крият. Много от тях отказват да получат храна или помощ на обществени места от хора извън доверения кръг от приятели и семейство.
  • Несигурните по отношение на храната подрастващи мислят как да намалят и да смекчат глада си и да направят така, че да има по-дълго време храна за семейството им. Те отиват в домовете на приятели или роднини, за да ядат, и пестят от училищния си обяд, за да има храна за уикенда.
  • Родителите се опитват да предпазят децата от глад и носят отговорност за осигуряването на прехрана за себе си и за другите членове на семейството. Само че често
    тийнейджърите поемат ролята на родителите си,
    гладуват, за да могат по-младите братя и сестри да ядат и да намерят начин да донесат храна и пари.
  • В някои общности тийнейджърите говорят дори за ходене в затвора или за повтаряне на класове, като начини да си осигурят редовно хранене.

Докладът не претендира да е национална статистика, но цитира изследване, според което 6,8 млн. души между 10 и 17-годишна възраст в САЩ живеят в семейства, в които се чувства несигурност относно храната. 2,9 млн. души пък имат много ниска степен на сигурност по въпроса за прехраната.

Препоръките на The Urban Institute включват подобрение на федералната Помощна програма за допълнително хранене; разширяване на достъпа до хранене в училище за тийнейджъри през летните месеци и след училище; създаване на общностни проекти, като например успешен такъв в Портланд; помощ, а не наказание за момичетата, които са били сексуално експлоатирани.

Попкин казва: „Мисля, че едно от нещата, които ние виждаме, особено при момичетата е, че ако те попаднат в системата за наказателно правораздаване, са третирани като престъпници, арестувани са и попадат в системата, вместо да получат помощ и подкрепа, от която се нуждаят, заради това, че са експлоатирани“. После добавя: „Една от основните политически промени, за която се борим в доклада, е истинска промяна на перспективата пред тези деца – оказване на помощ, вместо отваряне на криминално досие на тяхно име“.

 

Източник: The Guardian
Превод: Владимир Митев

 

Брой прегледи: 18 195

Коментари

коментара