Всеки от основните политически играчи имаше принос в скандала с избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС
Според проучване на „Алфа рисърч“ единственият политик, който печелел симпатии покрай скандала, бил Росен Плевнелиев. В изследването липсват данни как се е отразила политическата криза върху доверието към самата социологическа агенция. Макар че е търговско дружество, тя се включи в списък с „авторитетни граждански организации“, свързани с Иван Кръстев, които подписаха протестна декларация до премиера Пламен Орешарски и отказаха да преговарят с него, преди исканията им да бъдат изпълнени.
Но това е отделна тема. По-важното е, че
скандалът можеше да бъде предотвратен
ако президентът беше реагирал навреме. Набързо приетите промени в Закона за ДАНС, които трасираха избора на Пеевски, не бяха върнати от Плевнелиев за ново обсъждане в парламента. Президентът имаше всички основания, но не наложи вето заради отнетото му правомощие да назначава по предложение на премиера шефа на агенцията за национална сигурност. „Аз съм съгласен с тази теза. Парламентът ще има много по-публична процедура на избор на шефа на ДАНС, отколкото просто Министерският съвет да ми даде за подпис един документ”, коментира безгрижно Плевнелиев два дни преди началото на политическата криза. Въпреки че забеляза „доста въпросителни и неясноти“, той подписа указ за обнародване на поправките в закона заради „установената демократична традиция всеки нов парламент да получи необходимия кредит на доверие в първите си законодателни инициативи“. Президентът настоя само за корекция, която да му гарантира пряк достъп до данните от службата, а не чрез министър-председателя, както гласува Народното събрание. Получи и неясни гаранции от новото мнозинство, че ще бъдат приети завещаните от ГЕРБ други проектозакони за останалите специални служби.
Както стана ясно, по това време Орешарски вече е подал заявка да бъде изваден допуск на Пеевски до класифицирана информация с гриф „Строго секретно“. Слухът за готвеното назначение е обикалял далеч извън премиерския кабинет и даже се е прокраднал в определени сайтове. Дали информацията е стигнала до „Дондуков“ 2, не е ясно, президентът категорично отрича да е знаел. Но на този фон звучи многозначително предупреждението му, че „БСП и ДПС обаче категорично ще си носят кръста и отговорността за реформата, която стартират“. Останалото е известно – веднага след гласуването в парламента Плевнелиев заяви, че доверието му в кабинета е изчерпано, и свика Консултативния съвет за национална сигурност. „Процедурата, по която беше избран председателят на ДАНС, няма нищо общо с поетия пред българския народ и лично пред мен ангажимент за прозрачност. Жалко!“ – възнегодува президентът и обяви, че не приема избора, направен „за 15 минути без никакъв дебат, без обосновка, без концепция, без нищо“. Процедурата обаче е описана в закона, под кой той сложи подписа си. Закон, приет без почти никакъв дебат, обосновка и концепция.
Когато управляващите налагат спорно решение, ролята на опозицията е да се противопостави с всички сили. Нищо подобно обаче не се случи при гласуването на кандидатурата за шеф на ДАНС в парламента. В ГЕРБ първоначално реагираха с напускане на пленарната зала и при първото гласуване само шестима от бившите управляващи, трима от „Атака“ и един от БСП натиснаха бутона „против“, един от левицата беше „въздържал се“, още петима негови колеги не участваха в гласуването. Фактът, че номинацията събра едва 114 гласа „за“, беше достатъчен за партиите извън властта да спечелят време с искане за почивка или проверка на кворума. Противниците на назначението
можеха да се мобилизират и да надделеят във вота
Но направиха точно обратното. След като се „отчетоха“ в обреченото първо гласуване, Волен Сидеров и компания напуснаха залата. А от ГЕРБ веднага поискаха прегласуване, в което не взеха участие цели 10 депутати от групата, включително председателят й Бойко Борисов.
Дали пък и лидерът на ГЕРБ нямаше нещо конкретно наум, когато ден по-рано предрече, че отново ще стане премиер, а кабинетът „Орешарски“ ще падне с гръм и трясък. Така или иначе Борисов не можеше да скрие задоволството си от създалата се ситуация. Бившите управляващи се обявиха за предсрочни избори и за радост на Яне Янев прегърнаха идеята за свикване на Велико народно събрание. Намериха се все пак юристи, които да напомнят, че решението да се проведат избори за ВНС се взима с мнозинство от 160 депутати в действащия парламент. Както и че този вид вот не беше уреден в Изборния кодекс и все още е в сила тотално неактуалният Закон за избиране на ВНС от 1990 г. (според неговите разпоредби изборите се организират от несъществуващите вече областни и общински народни съвети, гласува се с цветни бюлетини и т.н.). Политолозите обаче не счетоха за нужно да обяснят, че курс към велик парламент без предварително изготвен проект и без постигнат консенсус (решенията във ВНС се взимат с мнозинство от две трети от 400-те депутати на три гласувания) е, меко казано, несериозен. Освен това е практически невъзможен, след като депутатите от ГЕРБ отново напуснаха НС, като този път престанаха да влизат и в сградата… Колкото до реакцията на „Атака“ – скритият под пластмасова маса Волен Сидеров, разобличаващ по мегафон платени протестиращи, само даде поредния богат материал за карикатури.
В БСП и ДПС започнаха да калкулират щетите от скандала, но големият потърпевш в момента е премиерът Орешарски. В попълването на втория ешелон на изпълнителната власт той показа, че нито има подкрепата, нито е в състояние да наложи експертност в назначенията си. Издигането на депутата от БСП Иван Иванов, който се оказа бивш регионален представител на СИК в Шуменско, за зам.-министър на вътрешните работи, доказа недвусмислено този факт. Ясно е, че подходът в кадруването не се е променил и след избухването на протестите, а резултатът от нажежената обстановка беше само скоростното уволнение на въпросния Иванов.
Неподходящите назачения обаче
все още не са омаловажили плана “Орешарски”
който до известна степен отговаря на исканията от февруарските протести. Според проучването на „Алфа рисърч“, макар кабинетът да стартира с рекордно ниско доверие, положителните оценки за премиера надвишават отрицателните – 29 срещу 25%. По-малко от половината анкетирани (42%) искат резултатът от протестите да са нови избори. Изследването е проведено в периода 13-18 юни и е твърде вероятно в следващите дни негативните настроения да са се задълбочили. Но една нагласа няма как да се е променила съществено – масовото одобрение за набелязаните от кабинета социални мерки (около 80%) и в подкрепа на бизнеса (около 50%).
Правителството реагира на протестите с изтръскване докрай на чувала с добрите новини, пазени за по-късен етап. Наред с увеличението на майчинските за втората година със 70 лв. и на помощите за бедни родители на първокласници със 100 лв. се намериха пари за допълнителни 60 хил. души, които да получат енергийни помощи за зимата. Кабинетът обеща и индексиране на пенсиите по швейцарското правило, даде тон на ДКЕВР за 5% намаляване цената на тока, анонсира увеличаване на минималната работна заплата с 30-40 лв., което ще бъде платено основно от частния сектор, а не от бюджета. Орешарски се ангажира и със сумата от 1 млрд. лв. за евтини кредити за малкия и средния бизнес от Българската банка за развитие, пълно разплащане с частния сектор до 30 август, по-прозрачни обществени поръчки до 30 октомври, както и с ускорено въвеждане на новите правила за държавните влогове, така че да бъдат разпределени по-равномерно между банките.
Парламентът обаче за пореден път подля вода на правителството с решението да започне писане на нов Изборен кодекс. Огромната част от документа (по изчисления на проф. Михаил Константинов – над 95%) е техническа и пренаписването й е безпредметно. Дори само по ключовите политически въпроси трудно ще се постигне консенсус, а НС си постави невъзможния срок от три месеца. Затова писането на нов кодекс изглежда като печелене на време, да не говорим, че навява съмнения за прокарване на нови “вратички” в полза на управляващите.
Проблемът на кабинета “Орешарски” и на партиите, които го подкрепят в парламента, е, че всички набелязани мерки (с изключение на увеличените майчински) изискват време. А единственият шанс на правителството да бъде оставено да работи на спокойствие е политическата жега постепенно да се стопи в летните горещини. Ако Орешарски, Станишев и Местан имат този късмет, ще трябва да постигнат достатъчно убедителни резултати още до есента. След което евентуално да управляват до 25 май догодина, когато заедно с изборите за евродепутати да се проведе нов предсрочен вот за парламент.
