Канадски изследовател посъветва столицата ни да проучи внимателно опита на Париж и Берлин, които се върнаха към обществено водоснабдяване
Водната концесия в столицата ни попадна във фокуса на глобално изследване за ефектите от предоставянето на публични блага в частни ръце. Както се казва, случаят „София“ вече ще се изучава в учебниците. Не в българските, разбира се.
Изследването се провежда от университета „Куийнс“ в Кенсингтън, Канада, и обхваща общо девет подобни казуси в Индонезия, Индия, Франция, Испания и САЩ. По този повод в София за близо десет дни беше Дейвид Макдоналд, създател на катедра „Глобални изследвания на развитието“ в университета и съпредседател на организацията „Municipal services project“. По време на престоя си у нас той разговаря с общински съветници, експерти от ВиК-сектора, представители на компанията-концесионер „Веолия“, синдикалисти, журналисти и др.
Четири варианта за развитие на софийския случай посочи проф. Макдоналд на публична среща, организирана от Сдружение „Солидарна България“. Единият е продължаване на тенденцията за приватизация на водата и след изтичане на концесията през 2025 г. чрез сключване на нови публично-частни партньорства с всички произтичащи от това и вече известни на гражданите ефекти (по време на дискусията представители на гражданско движение „Днес“ посочиха, че от сключването на концесията досега водата в София е поскъпнала с 514%, въпреки първоначалните ангажименти цената ѝ да не се променя). Изследователят констатира, че по някакви причини медиите са благоразположени към концесията, а в оставащите 7 години компанията „Веолия“ ще направи всичко възможно да демонстрира диалогичност и да „съблазни“ софийските граждани. Управляващата партия ГЕРБ засега подкрепя съществуващия модел, не е ясно дали опозиционната БСП би се противопоставила силно. Гостът е останал с впечатление, че двете партии нямат някакъв ясен идеологически ангажимент по въпроса за водната концесия и биха действали ситуативно.
В България има силни настроения против приватизацията на публични услуги и за запазването им под публично управление и контрол, посочи социологът Чавдар Найденов като цитира конкретни данни от допитвания до общественото мнение. От 69 до 83% е одобрението за такива политики в зависимост от различните сектори – електроснабдяване, болнична помощ, железопътен транспорт и др. Въпреки това обаче управленските приоритети са в противоположна посока.
Проф. Макдоналд обаче смята, че връщането към обществено водоснабдяване е напълно възможна алтернатива, което напоследък е било доказано в Берлин, в Буенос Айрес и дори в града, в който е седалището на „Веолия“ – Париж. „Такива са преобладаващите обществени настроения и в София, въпреки че чух за умора, дори за апатия“, сподели лекторът. Според него, евентуално връщане на общественото управление в сектора ще даде тласък за подобни движения и в други ключови сфери като електроснабдяването, сметопочистването и др. „Смяната на модела не е трудно се случи по една проста причина. Водоснабдяването е сравнително лесно за управление, същото ми казаха и от „Веолия“, заяви Макдоналд.
Протести срещу приватизацията и конкретно Веолия се провеждат в множество американски щати. На дискусията роден в САЩ гражданин сподели негативния опит на Питсбърг със същата компания.
Наред с това той предупреди за някои псевдодемократични решения, които са възможни под лозунга за връщане на общественото водоснабдяване. Такъв е вторият вариант, условно наречен „крони-национализъм“, познат от държави като Унгария: водени от „патриотични“ подбуди властите взимат ресурси от чуждите компании, за да ги предоставят на свои приятели, местни компании. „Този вариант е по-лош дори от първия, да не говорим какво би се случило с малцинствата“, изтъкна изследователят. Третият вариант е държавната корпоратизация: създава се общинска или държавна компания, която започва да работи по модела на частна такава като всичко в дейността ѝ е подчинено на увеличаване на печалбата; ограничава се гражданското участие в сектора; контролът е затруднен. Опитът е показал, че такива компании често са дори по-агресивни от частните. „Вашата община и сега притежава 23% от дружеството „Софийска вода“, но дори не пожела да определи свой представител, който да отговори на въпросите ни“, сподели канадският изследовател (другата институция, която е отказала среща с него, е КЕВР).
Проф. Макдоналд е привърженик на четвъртия вариант: връщане към общественото водоснабдяване със силно участие на гражданите в управлението и в контрола. Той изтъкна, че в това отношение не бива да се робува на готови модели. В Германия нещата се случват предимно с натиск от долу, във Франция със спускане на решения „от горе“, но общинският опит и на Берлин, и на Париж е еднакво успешен. „Свържете се с тях, те искат да го споделят и са готови да помагат на другите. Седемте години, които имате, са един добър срок, но те могат да изтекат много бързо и да се пропусне възможността за налагане на по-добър модел за още едно поколение“, посъветва канадският учен.
По време на дискусията беше споделена загриженост, че отстояването на водата като общо благо и достъпен за всички ресурс е едно от големите предизвикателства за в бъдеще не само у нас, но и в световен мащаб.
Цялата дискусия можете да видите тук:
