След като стана известна с опозицията си срещу търговското споразумение между ЕС и Канада, познато като СЕТА, и след като беше обвинена в какво ли не от европейските елити, Валония направи още една крачка и показа, че зад отрицанието стоят сериозни аргументи, а не просто желание да се провали сделката. На 05.12 бе публикувана т.нар. Декларация от Намюр (столицата на провинция Валония в Белгия), в която се излагат основните проблеми на сегашната практика на ЕС при сключване на икономически и търговски споразумения, както и предложения за тяхното разрешаване. Тъй като голяма част от текста съвпада с позициите, които сдружение „Солидарна България“ е изразявала през годините, публикуваме превода на декларацията. Тя е подписана както от правителството на Валония, така и от над 40 университетски преподаватели, съобщи премиерът на белгийската провинция Пол Маниет.
ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ НАМЮР
Разгорещените дебати, предизвикани в Европа от подписването на СЕТА/ВИТС (Comprehensive Economic and Trade Agreement/Всеобхватно икономическо и търговско споразумение), показаха, че на начина, по който ЕС договоря международни икономически и търговски споразумения, както и на тяхното съдържание, се противопоставя все по-голяма част от обществото. Предложенията в тази декларация имат за цел да отговорят на основателните тревоги на непрекъснато нарастващ брой европейски граждани. Вдъхновени от ценностите на солидарността, демокрацията и прогреса, който стоят в основата на Европейския съюз, тези предложения трябва – според подписалите – да се превърнат в стандарт при всички преговори относно икономически и търговски споразумения, в които участват ЕС и неговите страни-членки. Те ще бъдат допълнително развити в хода на дебатите.
Това означава, че днес ЕС не е в позиция да договори балансирано споразумение със САЩ, имайки предвид асиметрията между двата партньора, особено що се отнася до степента на завършеност на съответните им вътрешни пазари и нерешените проблеми с действието на американското законодателство извън територията на САЩ.
Това също така означава, че ЕС, заедно със своите партньори, с които вече е в процес на преговори, ще трябва добросъвестно да потърсят начини да се осигури успеха на напредналите, да не говорим за вече подписаните споразумения в духа на тази декларация.
1. Спазване на демократичните процедури
За да се гарантира, че европейските преговори за икономически и търговски споразумения уважават легитимните искания на гражданското общество за прозрачност и демократичните процедури за парламентарен контрол,
• Публичният анализ и дебата върху потенциалните ефекти на ново икономическо и търговско споразумение трябва да се извършат преди установяването на мандат за преговори, за да се гарантира, че то ще допринесе за устойчиво развитие, намаляването на бедността и неравенството и борбата срещу климатичните промени.
• Преговорните мандати по отношение на смесени споразумения трябва да бъдат обект на предварителен парламентарен дебат в националните и европейски парламенти (както и регионалните парламенти с такива правомощия), включващи колкото е възможно повече представители на гражданското общество.
• Досегашните резултати от преговорите трябва да бъдат своевременно оповестявани публично и да бъдат достъпни, така че да се гарантира, че гражданското общество има пълната информация и че може да се проведе парламентарен дебат преди да се приключат преговорите;
• „Временното прилагане“ на споразуменията не трябва да се толерира, така че парламентите да запазят пълните си правомощия в процедурата по одобряване на смесените споразумения.
2. Съответствие със социално-икономическото, санитарно и екологично законодателство
За да се гарантира, че т.нар. „ново поколение“ икономически и търговски споразумения по никакъв начин не отслабват законите, предпазващи социално-икономическия, санитарен и екологичен модел на ЕС и неговите страни-членки и допринасят за устойчиво развитие, намаляване на бедността и неравенствата и се борят срещу климатичните промени,
• Ратификацията на ключови инструменти за защита на човешките права, основните конвенции на МОТ, препоръките на проекта BEPS (base erosion and profit shifting 1) и Парижкото споразумение за климата трябва да бъдат задължителни за всяка от страните;
• Изразени количествено фискални и климатични изисквания като минимални нива на ставките за корпоративно данъчно облагане и подлежащи на проверки цели за намаляване на емисиите парникови газове трябва да бъдат включени в тези споразумения;
• Обществените услуги и услугите в обществен интерес, както са дефинирани от съответното законодателство на страните, трябва да бъдат напълно изключени от обхвата на тези договори;
• Методът на „негативния списък“ за дефиниране на обхвата на дейностите, отворени за конкуренция, трябва да бъде изключен, а споразуменията трябва систематично да включват клаузи, позволяващи на страните да запазят публичната собственост върху даден сектор без никакви условия освен тези, заложени в националното законодателство.
• Трябва да бъдат включени антидъмпингови клаузи, които да попречат на страните да понижават социалните, санитарните и екологичните си норми, така че да насърчават износа и да привличат инвестиции. Тези клаузи трябва да бъдат съпроводени от механизми за санкции, а спазването им от някоя от страните по никакъв начин не трябва да води до иск за компенсация от инвеститори или други частни икономически оператори;
• Трябва да се включат справедливи и ефективни механизми за сътрудничество, особено по отношение на обмена на информация в полето на данъчното облагане на мултинационални и офшорни компании;
• Трябва да се установят независими и регулярни механизми за оценка на социално-икономическото, санитарното екологичното въздействие на такива договори. Споразуменията трябва да позволяват прекратяване (в случай на временно прилагане) и периодична ревизия, за да се гарантира, че допринасят за устойчивото развитие, намаляването на бедността и неравенството и борбата срещу климатичните промени;
3. Гарантиране на обществения интерес в механизма за разрешаване на спорове
За да се гарантира, че разрешаването на спорове между компаниите и държавите или други страни по договорите предлага най-високата възможна съдебна защита на обществения интерес,
• Обръщането към компетентните национални и европейски съдилища трябва да бъде предпочитано. Международни механизми за разрешаване на спорове трябва да се създават само дотолкова, доколкото имат определени преимущества (по отношение на еднаквото прилагане на договори, скорост и квалификация на съдиите), трябва да включват гаранции за прозрачност и апелативен механизъм, който да гарантира последователността на решенията;
• Трябва да се прилагат най-високите стандарти за международни механизми за разрешаване на спорове, в частност по отношение на назначаването на съдии, тяхното възнаграждение, независимост и безпристрастност, по време и след упражняването на техния мандат;
• Съдиите трябва да бъдат гарантирано напълно квалифицирани да интерпретират и прилагат икономическите и търговски споразумения с съответствие с правилата на международното право, включително законите за човешки права, труда и екологията.
• Равен достъп до международните механизми за разрешаване на спорове, включително чрез мерки за МСП и физически лица, насочени към смекчаване на финансовите последици от използването на такива механизми.
Тези принципи трябва да позволят на Европейския съюз да демонстрира, че търговията не обслужва частни интереси в ущърб на обществения такъв, а че допринася за обединяването на хората, за борбата с климатичните промени и за устойчивото развитие, особено в регионите, където положението е най-тежко.
1 http://www.oecd.org/ctp/beps/
Текст на декларацията на френски и на английски
