България и на погребението на световната легенда Нелсън Мандела не можа да избяга от най-големия си народопсихологичен кошмар – „да не се изложим пред чужденците”.
До последно нервни чужди посланици в София звъняха къде ли не – из институции и на лични познати, за да се опитат да разберат кой висш български държавник ще представя страната ни на траурната церемония в Йоханесбург, където се събираха 91 световни лидери. Ведомствата обаче дружно мълчаха до последно. Когато на стадиона в Йоханесбург вече прииждаха първите гости за възпоменанието, МВнР внезапно разкри, че всъщност София няма да бъде представена там от никого.
Каква суматоха е последвала из междувластовите пространства, можем само да гадаем, но в крайна сметка се оказа, че впоследствие точно от МВнР към Южна Африка екстрено е бил изстрелян зам.-министърът на външните работи Ангел Величков. Човекът заслужава лични адмирации, защото е приел по матросовски да запуши срамната дупка в представянето на България като държава на тази феноменална среща на върха в памет на една от най-ярките и вдъхновяващи световни личности. Но официалните български власти заслужават само поредно възмущение от неадекватността им и от пълната липса на разбиране за стратегическите и ценностните приоритети на България. Абсолютно непростимо е толкова ниско по ранг и толкова зле организирано представяне на страната ни на едно събитие с такъв огромен световен отзвук и изцяло фокусирано към една категория, която все по-убедително се завръща в международната политика и за която толкова много се говори през последните месеци в България – морала. Отново лъснаха потресаващите байганьовски хоризонти, които очевидно не е в състояние да надскочи така нареченият ни „политически елит”. Явно, когато не става дума за престижни снимки на брюкселския, вашингтонския или давоския паркет, за икономически форуми с възможност за комисиони от солидни лобисти или за изяви по сбирки на предпочитани европейски политически семейства, нашите държавни мъже просто не знаят как да реагират. А и не ги интересува.
Президентът Росен Плевнелиев намери време да отиде на тяснопартийна среща на Европейската народна партия във Вилнюс и да говори там врели-некипели, но поклонението пред Нелсън Мандела не можа да го изкуши да поеме на път до Йоханесбург. Да беше пратил там поне заместничката си Маргарита Попова – постът й, а и натюрелът й е идеален за такива мисии.
За последно „сбогом” с Мандела можеше да отпътува и председателят на Народното събрание Михаил Миков, който все пак произлиза от партия, членуваща в Социалистическия интернационал – а там членува и Африканският национален конгрес. За какво му беше да седи в София и да се оплита в махленски свади около воаяжа на атакистите до кубинските плажове? Ако беше отишъл в Йоханесбург, щеше да види вдъхновявалата Мандела Куба в далеч по-интересна геополитическа светлина.
Премиерът Пламен Орешарски също можеше да засвидетелства почитта на България към големия борец за човешки права – и може би това би бил добър знак за отношението му към онзи морал, за който толкова се скандира под прозорците му.
Най-малкото лично външният министър Кристиан Вигенин можеше да се прежали и да поеме на дългия полет до Йоханесбург, вместо да изпраща свой заместник.
За председателя на БСП и ПЕС Сергей Станишев е безпредметно да говорим. Международният му пост предполагаше незабавно да литне към Южна Африка, за да почете един от символите и героите на лявомислещите хора по целия свят. Но това е трудно да се очаква от човек, който още в началото на 90-те, докато се подвизаваше в Международния отдел на „Позитано” 20, реагира така на запитване от столичен всекидневник, поискал от него информация за контакт с някои от някогашните емблеми на световното антиимпериалистическо движение като Нелсън Мандела, Анджела Дейвис, Луис Корвалан: „Ама те са комунисти! БСП не поддържа сътрудничество с такива движения.”
БСП да си се оправя с идентичността и диалогичността си, тяхна работа. Но България като държава би трябвало да държи на историята и на ролята си в подкрепата на АНК в борбата му с апартейда. Това не е срамно, а напротив – достойно е за гордост. България десетилетия наред е обучавала младежи, членуващи в АНК, които днес вече са на ключови позиции в членуващата в БРИКС Република Южна Африка. През 80-те у нас бе изключително популярен един хор на южноафриканските студенти, следващи в България, който обикаляше по митинги за солидарност и фестивали на политическата песен. Когато хорът се качваше на сцената, там едва оставаше място за микрофоните – толкова много бяха участниците му. Просълзени и огнени, те пееха така, че веднага изправяха залите на крака. Изпълненията бяха акапелни, без никакъв музикален съпровод, но създаваха усещането, че те вкарват в храм. Храм на човешкото единение и порив към справедливост.
Тогава България имаше сетива за това. А днес?
Наистина жалко.За пореден път доказахме колко сме малки и жалки.Абсолютно подкрепям критиката на автора за БСП. На церемонията присъстваше дори Президента на страната която дълго време смяташе Мандела за терорист и дори се ръкува с един от най-големите си врагове (буквално) .Все още сме много древни за такива политически послания.Силно се надявам по-бързо да дойде времето в което и ние ще можем да оценим подобаващо личност като Мадиба.Светът никога няма да забрави !!!
Тотална излагация! На стадиона имаше четирима американски презид
енти (Картър,Буш-младши,Клинтън и Обама)
МЕЖДУ ДРУГОТО
Мандела беше личен приятел и силен поддръжник на Робърт Мугабе, диктаторът на Зимбабве* (бившата Ю. Родезия). Мугабе – доказан терорист и убиец, за 2 десетилетия буквално унищожи страната си и уверено я запрати по всички показатели НА ПОСЛЕДНО МЯСТО В СВЕТА. В момента под крилото на същия Мугабе се укрива Менгисто Хайле Мариам бившият президент на просъветската Народна Република Етиопия – убиец, осъден на смърт в родината си за убийството на половин милион човеци и издирван в целия цивилизован свят.
________________________________
*това беше страната, за която някои казваха, че е раят на света – част от високото 1500 м Южноафриканско плато, с годишен ход на температурите 15 … 30 градуса, без тропически болести и само 2 вида отровни змии, като нашите. Там можеш да видиш палма и до нея – дъб, донесен от европейците. Повече от 2 млн. години тази земя не познава земетръси, каквито и да е катаклизми и промени в климата. Тук, по тези места се е създала човешката раса в продължение на повече от един милион години и след това е тръгнала да завладява планетата. Тук е била люлката на човечеството, няма друго такова място на планетата. Когато получи независимост през 1985 страната беше с високо развита икономика и на първо място в Африка по производстов на месо. Това е била една от предпочитаните колонии за заселване от англичани . Животновъдните ферми бяха поседната дума на науката, с автоматизация и спътникова система за информация. Имаше огромна добивна промишленост (диаманти, редки метали), първокласни шосета и ж.п. линии. Попадналият в столицата (бившия Солзбъри) чужденец се чустваше, като в един голям английски град. Градът Булавайо беше един от най-големите промишлени центрове в Африка, произвеждаха се автобуси…Всичко това е история. Мугабе, реши да строи социализъм. Случи се същото, както с НР Етиопия, НР Сомалия, НР Ангола и Мозамбик, НДР ЮЖ Йемен, създадени със съветска помощ. Мугабе изгони белите и раздаде земята на чернокожото население, което нямаше подготовката да управлява и поддържа обширния аграрен сектор. Получи се катастрофа, инфлацията достигна космически размери, 30 % от населението е жертва на СПИН….Изборите винаги се фалшифицират. Власта се удържа само благодарение на безмилостната тайна полиция ня Мугабе, за чиято поддръжка отиват по-голямата част от финансовите средства на държавата…
Всъщност една от причините режимът да оцелее е поддръжката от партията АНС и лично от Мандела
Ne e imalo sashto i izraelski dwrjaven glava i prwv ministwr. Shtoto te apardeyda oshte ne sa go proumiali. Nashte moje i za tova da ne sa otishli, za da ne obidyat izraelskite si kolegi. Ne che te samite sa go proumeli. Pwk i kva e taya Afrika, kvi pet leva? Obshto vzeto, kucheta gi lali. Pwk osven tova predtsavlyavat ne narod ili demokraciya, a neshto si i averi!