Движението на Янис Варуфакис обединява леви, зелени и синдикалисти. Учредителите смятат, че европейските политици са се отдалечили твърде много от своите избиратели, не защитават техните интереси и подлагат на риск съществуването на ЕС въобще. Според Славой Жижек, DiEM25 е логично продължение на провала на СИРИЗА. Гръцкият опит доказа, че на глобалния капитал не може да противостои една държава, затова е нужно наднационално обединение.
Ще се спасят ли британските граждани от Трансатлантическото споразумение, ако излезнат от ЕС и се затворят в националните си граници? Един от съмишлениците на Варуфакис:
Каролайн Лукас, член на британската зелена партия
Учредяване на движение DiEM25
Днес гражданите на Великобритания са въвлечени във фалшива дилема: Дали да избягат далеч от Европа, да се предадат пред дефицита на европейска демокрация? Както казваме в манифеста на движение DiEM25, трябва да има и има по-добър избор.
Искам да ви кажа колко освежаващо и вдъхновяващо е да бъда сред вас. Защото Европа, за която говорим тук, е много по-различна от онази, която се коментира във Великобритания от нашето правителство. Защото нашият министър председател – Дейвид Камерън, иска една разделена, разпокъсана Европа, не солидарна Европа. Съюз базиран на страх, не на надежда.
След като се върна от преговори, г-н Камерън гордо оповести, че ще издигне нови бариери за хората, които работят и живеят в Европейския съюз. А регулациите за корпорациите и капитала ще бъдат намалени още повече. С други думи – по-малко свободно движение и повече свободна търговия. И това от името на милиони британски хора, които никак не споделят това виждане. Които не са му дали мандат да преговаря с ЕС за тези неща. Искаме да заявим в един глас „Не от наше име!“
Нямам никакво съмнение, че ЕС трябва да се промени. Той трябва да стане по-демократичен и прозрачен, по-достъпен и отговорен. Но също така трябва да правим разлика между европейските институции и десните партии, които ръководят ЕС. Най-ясно това може да се види по теми като търговското Трансатлантическо споразумение между Евросъюза и САЩ. Защото има хора във Великобритания, които казват: Как може да искаш да останеш в Европейския съюз, когато те правят кампания за ТПТИ? До голяма степен споделям тази гледна точка. Но това, което им отговарям, е, че индивидуалните национални правителства на държавите-членки са тези, които настояват за ТПТИ. Главният сред тях е Дейвид Камерън от Великобритания. И ако те смятат, че напускайки ЕС Великобритания ще възприеме друга приятна, мила, благородна търговска политика, съжалявам – тези мои съграждани живеят в страната на фантазиите. Защото този страховит механизъм за съдене на държави (ISDS) е вече включен в двустранните споразумения на Великобритания. Така че – да, ние трябва да сме сигурни, че ще реформираме Европейския съюз, но трябва да реформираме и собствените си национални правителства.
Няколко думи за дневния ред на движението. Защото трябва да знаем какъв Европейски съюз искаме да постигнем. Според мен, нужен ни е обединен ЕС, който работи заедно срещу засилващата се климатична криза. Европа е тази, които трябва да отхвърли идеята на индустрията, че трябва да продължаваме да консумираме и да консумираме, в противен случай сме безполезни. Както казва уважаван от мен професор от Великобритания – рекламата ни убеждава да харчим пари, които нямаме, за неща, които не са ни нужни, за да впечатлим хора, чието мнение не ни интересува. Не звучи много смислено занимание.
Така че хайде да създадем този нов европейски зелен план. За масивни инвестиции в енергийна ефективност, възобновяеми източници, да намалим климатичните емисии, да намалим разходите за гориво на хората, да създадем милиони работни места в цяла Европа. Всички тези инвестиции ще се възвърнат много бързо през увеличените приходи от данъци. Нека прегледаме минималните работни заплати в ЕС. Не еднакви заплати, това не може да се случи веднага. Но минимални работни заплати във всички държави. За да сме сигурни, че в никоя страна от ЕС не се експлоатират работници.
Както вече беше казано, да помислим за базов доход – гаранция, че на хората няма да им се налага да избират дали да сложат някаква храна на масата или да затоплят жилището си. И накрая – нужен ни е Европейски съюз, който атакува настоящото виждане за икономически растеж. Друг британски професор преди време каза, че всеки, който смята, че е възможен безкраен икономически растеж в рамките на планета, чиито ресурси не са безкрайни, е или луд, или икономист.
Предстоящият референдум във Великобритания е възможност да предложим различна, по-добра Европа. Европа основана на социална и екологична справедливост.
Ще завърша с един цитат на индийската писателка Арундати Рой, която казва: „Друг свят не само е възможен, той се задава. И в тих ден, аз мога да го чуя как диша.“ Чувам как диша другата Европа. Друг свят, друга Европа е възможна, тя идва и ние ще направим всичко възможно това да се случи.
Изказването в оригинал
