След загубеното дело срещу Абрамович Борис Березовски сменя телефона си, не отговаря на писма и не дава интервюта. Часове преди смърта му един от коментаторите на „Форбс” се среща с него в един лондонски ресторант. Според договорката разговорът е off, но руското издание на списанието решава да публикува разказа на журналиста Иля Жегулев  след новината за кончината на някогашния олигарх.

Срещата ни беше насрочена за предния ден, но Березовски ми се обади, извини се, каза, че се е поболял. „Простудих се”, едва изрече той. Ден по-късно сам ме потърси и ме покани на среща. В ресторанта на хотел „Four Seasons” беше шумно. Свиреше роял. Някакви арабски предприемачи преговаряха в съседство.

–          Как сте? – попитах го аз.

–          Благодаря, добре. А защо питате? – малко нервно се поинтересува Березовски. Изглеждаше зле. С протрита черна фланелка, набързо вързан шал и сако. Гледаше ме изпитателно,  под вежди. Държеше да изключа всякакъв звукозапис, да водим прост разговор, а не интервю. Пробвах да го заговоря за бизнеса, но скоро разбрах, че бизнесът отдавна не е сред интересите му.

–          Аз не управлявах бизнеса. Когато постъпиха парите от ОРТ и Сибнефт, ги дадох на Бадри /Бадри Патркацишвили, дългогодишен бизнеспартньор на Березовски, починал през 2008г./. Вземах, колкото ми трябваше за моите политически проекти, а другото беше негова грижа.

Березовски

–          Сиреч Бадри ви е изпързалял?

–          Винаги съм бъркал в преценката си за хората, за човешките им качества. Винаги съм оценявал правилно само умът и смелостта им. В случая с Бадри също се бях заблудил.

–          Но нали той беше сред най-близките ви приятели?

–          Аз и днес го възприемам като приятел. Но нито с Абрамович, нито с Бадри имах благоразумието да оформя документално договорките ни.

–          Нали още приживе на Бадри предприехте бизнес-развод?

–          Когато нарасна политическият риск, двамата с Бадри обявихме, че предприемаме процедура по бизнес-развод. Това беше вид защита на общите ни активи. Разводът не беше реален. С него нямахме точно партньорски отношения. Партньорите обмислят всякакви екстремни ситуации.

Березовски направи пауза и леко се усмихна.

–          Просто не очаквах Бадри да ме изревари на оня свят.

–          Липсва ли ви Русия?

–          Да се върна в Русия…Това е най-голямото ми желание. Даже, когато заведоха наказателно дело срещу мен, исках да се върна. Дори тогава! Въздържа ме само съветът на Елена Бонер /вдовицата на акад. Сахаров, бел.ред./. Недооцених доколко скъпа ми е Русия и това, че не мога да бъда емигрант. Много мои оценки се измениха. Включително относно самия мен. Относно Русия и Запада. Навремето имах идеалистична представа за това що е демокрация в центъра на Европа. Недооценявах инертността на Русия и силно надценявах Запада. Всичко това се случваше постепенно. Промених представата си за пътя на Русия….Не трябваше да напускам Русия.

–          Но ако бяхте останал там, щяхте да лежите в затвора?

–          Като гледам какво преживях през всичките тези години в Лондон….

Березовски зарея поглед пред себе си и притисна треморната си ръка към гърдите. После се обърна към мен и ме погледна в очите. Накрая рече:

–          Сега нямам отговор на този въпрос… Ходорковски съхрани себе си.

Тук Березовски погледна към краката си, после хвърли поглед към мен и заговори бързо, сякаш се оправдаваше:

–          Това не значи, че съм загубил себе си. Но преживях много преоценки и разочарования. А Ходорковски – по-малко. Аз загубих смисъла.

–          Смисъла на живота?

–          Смисъла на живота. Вече не искам да се занимавам с политика.

–          А какво искате да правите?

–          Знам ли. Сега съм на 67. И не знам какво да правя нататък.

Березовски дълго ме гледа в очите. Сетне най-могъщият някога бизнесмен и политик в Русия заговаря колко щастлив би бил да се върне към науката и да се занимава с изследванията си в Русия, където някога е бил действителен член на Академията на науките. Когато го моля да поговорим по-подробно за научните му планове, Березовски губи интерес към темата. Изглежда сам не вярваше в завръщането си в Русия или към науката. За да го ободря, му обещавам следващия път да се срещнем в Москва, в Академията на науките. Березовски мрачно ми се усмихна:

–          Хубаво уточнение.

Коментари

коментара