„Хвърковата чета” на МО постави най-острата диагноза на съвременна България – липсата на хора. Предвиденото лечение е невиждани публични разходи за въоръжаване.
Почетният председател на Атлантическия клуб Соломон Паси пред обществеността на Казанлък:
– Първо искам да благодаря за поканата да ви гостувам…Глас от залата:
– А, никой не ви е канил тука!
Началото на кампанията „Модерна отбрана за сигурно бъдеще“ е обезкуражаващо. Като един от ловките политици Паси би трябвало да е забелязал това още от първите минути, когато на сцената се качва бившият казанлъшки градоначалник Сарафов. Първият и единствен засега син кмет на града връчва на бившия външен министър грамота от Инициативен комитет за отбелязване на 25-ата годишнина от демократичните промени „за изключителните му заслуги при изграждане на българската демокрация“. Няколко човека изръкопляскват вяло.
Усетил настроенията в залата, Паси приема наградата смирено и само от „името на хората, които действително имат някакви заслуги”. Колкото до неговия собствен принос, той се изразявал не толкова към демокрацията, колкото към демографията – отглеждал четири деца, което пожелава и на всички в залата.
Според официално разписание на кампанията на Министерството на отбраната тя е насочена към следните целеви групи: „представители на местните структури на коалиционните партньори в управлението и народните представители в съответните избирателни райони; студенти и преподаватели от военните училища и други висши учебни заведения; областни управители, кметове, съветници и служители в общинските съвети и администрации и в структури, които имат отношение към гражданската защита и военната мобилизация; заети в държавни и частни предприятия с военно производство; офицери от запаса и резервисти; неправителствени организации и водещи журналисти в местните печатни и електронни издания“.
Военният клуб в Казанлък по време на обществено обсъждане в кампанията „Модерна отбрана за сигурно бъдеще“
Във военния клуб в Казанлък видимо преобладава запасното войнство. Заети са точно 52 от общо 200 седящи места. Мяркат се местният лидер на ДСБ, двама-трима „ветерани на демокрацията“, служители на клуба и няколко инженери от военните заводи, понастоящем или безработни, или ангажирани в дейности от друго естество. Останалите към 40 слушатели са пенсионери, членове на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, активисти на движение „Русофили“ и на други обществени организации. Управляващите – по всичко личи, са подценили важността на събитието. Клубът на ГЕРБ е в съседство, но там са заети с по-важни дела. Земеделците на военния министър Николай Ненчев пък, изглежда, са минали в нелегалност, тъй като дори местни журналисти не могат да си спомнят кой е техният тукашен председател.
Инициативата на военното министерство си поставя амбициозни цели: трябва да разясни на гражданството ред въпроси – от решенията на НАТО на срещата в Уелс през 2014 г. за „решителен отговор на влошената среда за сигурност по източния и югоизточния фланг“ през „политиката на Русия за хибридна война върху сигурността в Европа“ и „събитията в Ирак и Сирия и ролята на Ислямска държава за сигурността (?!) в Близкия Изток” до плановете на българското правителство за модернизация на въоръжените сили с нов многофункционален боен самолет, 3D радари, кибернетична защита и пр. В десантите по гарнизони са ангажирани както служители на МО, така и външни лектори – наречени „изтъкнати учени, политолози, общественици“, на хонорар. Въпреки скромните си засега резултати по места (атмосферата във военния клуб в Пловдив не е била по-различна от тази в казанлъшкия) начинанието нашумя във фейсбук като
Маршът на десните
интелектуалци
в подкрепа на министър Ненчев, на американските бази и танкове и на евроатлантизма срещу надигащата се „руска заплаха“.
Усетил настроенията в аудиторията, гост-лекторът в Казанлък се измъква по соломоновски – вместо да говори за „приноса на България в европейската система за енергийна сигурност“ или за „източници на финансиране на модернизацията на въоръжените сили“, той се отплесва в лични спомени. През 2002 г. в Китай външният министър го попитал къде е изчезнало българското розово масло. Паси бил сварен неподготвен и се зарекъл, когато се върне в България, да провери. В Казанлък срещнал производител и му задал въпроса, като му направил и сметката: „Ако всеки китаец си купи 1 капка масло, това означава 1 милиард капки и коренно различен бюджет на Казанлък, на България и на целия Европейски съюз!“ Бизнесменът обаче отвърнал, че вече сме се преориентирали към лавандуловото масло. „Колко лесно вдигаме белия флаг и се отказваме от ценности, които сме отстоявали от векове!“, възмущава се бившият политик.
Братя по оръжие: ветераните на атлантическат идея Соломон Паси (вляво) и Пламен Даракчиев, след като бившият външен министър е удостоен с почетна грамота за „изключителни заслуги при изграждане на българската демокрация“
Вторият случай е с по-оптимистичен финал. При посещение в Кабул Паси убедил президента Хамид Карзай афганистанците да заменят производството на опиум с български рози. Направен бил проект и след 7 години първата капка българско розово масло, произведено в Афганистан, била показана на панаир в Берлин!
Оттук нататък Паси, който е в качеството си на „напълно частен човек”, предпочита да не навлиза в темата за модернизацията на армията, оставяйки я предвидливо на пратениците от МО. Институцията е представена от парламентарния си секретар – бившия журналист и синдикалист Пламен Даракчиев. И от г-ца Виолина Кехайова, 27-годишна, „от Проектния комитет по превъоръжаването“. Преди да отстъпи микрофона, г-н Паси не пропуска задочно да поздрави министъра за неговия екип от млади и компетентни хора.
Виолина Кехайова от „Проектния комитет по превъоръжаването“ гарантира за прозрачността, защото ще се работи по метода „Принс 2“ в постоянен обмен на „рикуести“ и „информейшъни“ с доставчиците
Идва ред и на черешката в тортата, поднася я Даракчиев като новина, че до 2030 година предстои да бъде направена най-голямата държавна инвестиция, на фона на която дори магистралите ще бледнеят. Затова корпусът за агитация на МО е тръгнал на обиколка в 16 града, в които ще търси подкрепа от хората, плащащи данъци, и от военните. В този момент данъкоплатците определено не се намират в залата на Гарнизонния клуб в Казанлък. Но ако знаеха за какво иде реч, сигурно щяха да нахълтат, захвърляйки следобедните кафета, сладоледи и обичайните делнични дела.
Военното ведомство е изготвило Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили, която възнамерява да внесе в Министерския съвет. Тя предвижда купуването на поне една ескадрила изтребители, патрулен кораб, 3D радари, над 100 нови бойни машини на пехотата и още 138 бр. специализирани машини. Ще се модернизират фрегати, ще се развиват способности и ще се изграждат технически системи за водене на стратегическо разузнаване; ще се осигурява кибернетична защита; ще се автоматизират информационни системи… Все още няма конкретни разчети колко ще струва всичко това, но г-ца Кехайова гарантира за прозрачността. Ключът към палатката е в „Принс 2” – метод за управление на проекти в контролирана среда. При него се назначават отговорни лица за всеки проект! За да няма размиване на отговорността, над тях бди второ ниво – борд за управление на портфолио проекти.
Още с първия въпрос от залата обаче „хвърковатата чета” е приземена: Ако България бъде забъркана в някакъв конфликт, с какво ще ни помогне НАТО – „хората са обезверени, какво ще стане с нас, с внуците ни и с четирите деца на г-н Паси?”. Циганският въпрос – „ще стане ли неуправляем”? Бежанският въпрос? Близкият изток – „кой разпали тази мръсотия там?”. Русия? „Путин каза, че България не съществува за тях”? Защо правителството и президентът омаловажиха отбелязването на 70-годишнината от победата над фашизма, „можеха поне като Меркел да отидат в Москва на следващия ден – „целият народ е възмутен от това!”.
Бившият началник-щаб на танков батальон Христо Симов отдава команда „Кръгом!“ от мисиите в чужбина и пита колко пари са похарчени за тях
Микрофонът се е озовал в ръцете на спретнат, жилав и напет възрастен мъж. Няма нужда да се представя, защото всички в залата го познават. Той обаче настоява лицата в президиума отново да се представят – какви длъжности заемат в министерството, та да обсъждат състоянието на армията!? „Много сърцат офицер”, кимат слушателите. Подполковник от резерва Христо Симов, 87-годишен, бивш началник-щаб на танков батальон, изстрелва думите като от бордова картечница. Отсреща пък се преструват, че са вдигнали бялото знаме. Ще му отговорят на всички въпроси, само – ако може, да ги задава по-тихо. „Аз съм офицер и съм свикнал да ме чуват навсякъде!”, отсича бившият командир и задава повече команди, отколкото въпроси: Армия вече нямаме, но за сметка на това имаме най-голяма американска база. Незабавно да се прекрати изпращането на български войници в чуждестранни мисии, а Соломон Паси да отговори колко пари сме похарчили до момента за тях! И защо дадохме 13 жертви в Ирак? Освен това – да се помисли за Трудови войски – най-полезните за нашето общество, които решаваха въпроса с образованието и работната сила на малцинствата! „Друго нямам!”
Отговорите на Соломон Паси са
абстрактни, но за сметка
на това изчерпателни
Пред аудиторията неочаквано се разкрива един истински гълъб на мира вместо „ястреб на демокрацията”, какъвто беше запомнен от някои.
За Русия: Откакто започнаха промените, най-плодотворният период в отношенията вероятно е бил по времето, когато самият Паси е бил външен министър – посрещал е двама свои руски колеги в София. Тогава започва изграждането на две американски бази, на Москва било казано, че те нямат нищо общо с Русия. А сега? „Аз не нося отговорност. Смятам, че въпреки поведението на Путин, което е международно неприемливо, отношенията може да бъдат с малко по-конструктивен характер в рамките на взаимния интерес. Постъпката на г-жа Меркел беше образец за съвременна дипломация, която е пример за целия свят.”
За Афганистан и Ирак: Там не сме воювали за чужди интереси, а за собствените си. Винаги е по-добре да се борим с опасността от разстояние. Да държим злото колкото се може по-далеч! „Искаме ли да има 11 септември в София или в Казанлък?” (в аудиторията се шушука, че и без да имаме български 11 септември, под Балкана постоянно нещо гърми и хвърчи във въздуха).
За демографската ситуация: Въпросът на въпросите според Соломон Паси. Най-голям неуспех на политиците ни и най-голяма опасност за Третата българска държава. Не сме си давали сметка, че членството в ЕС ще обезкърви България, защото хората ще получат много по-добра реализация навън. Паси го разбрал още през 2004 г., когато с изненада установил колко много български медицински сестри има в Ирландия. Но няма място за паника, решението и за това е измислено: миграция. Даваме ли си сметка какво количество арабски студенти са завършили у нас? Трябва само целенасочено да управляваме процеса на идващата емиграция. „Тя съществува още откакто Адам и Ева са се пръкнали в днешна Кения или Етиопия.” Сега ирландците отиват в САЩ, на тяхно място отиват нашите, после идват индийци, пакистанци, турци.
Тъй върви светът –
залудо работи, залудо не стой!
Както и в началото на срещата, почетният председател на атлантиците отговаря за световния мир. А за битовизмите – гостите от министерството. „Аз самият бих им задал въпроса как тази програма конкретно би се отнесла към Казанлък?” В залата отново настъпва леко раздвижване, след като някой припомня, че откакто е приватизиран местният завод „Арсенал”, той не е получил нито една държавна поръчка. „Ясно е, че самолетът не можем да го дадем на нашата индустрия. Но модулният патрулен кораб за над половин милиард може би ще се строи във „Флотски арсенал”-Варна”, отговаря чинно Даракчиев.
Легендарният оръжейник Иван Иванов-Калашников се чуди защи й е на България ново тежко въоръжение
Десантчиците от София вече си мислят, че са отбили атаката и отсрещната страна е омаломощена. Все още обаче не се е произнесъл Калашников. С този прякор и далеч от Казанлък е известен един от най-големите специалисти в оръжейната ни промишленост. Издигналият се от редови конструктор до генерален директор на „Арсенал” инженер Иванов днес е на 71 години и управлява малък бизнес. Зад гърба си има 10 години начело на казанлъшката оръжейница и няколко години в политиката, включително депутатски мандат от БСП. Напуска партията през 2005 г. заради „хора с бункерно мислене, реагиращи само на сигналите „пълно” и „празно”.
Въпросите на „Иван Иванов, пенсионер” (както сам се представя) не звучат много по пенсионерски: на база на какъв анализ от гледна точка на водене на съвременния бой е взето решение да се купува тежко въоръжение? Къде са малките противотанкови и противовъздушни системи, които са много по-ефективни за една малка армия с отбранителна доктрина? Колко струваха програмите за превъоръжаване при правителството на НДСВ (питащият отлично знае отговора – милиард и половина евро)? И как купуването на транспортни самолети „Спартан”, хеликоптери „Кугър” и камиони „Мерцедес” решиха основния въпрос с боеспособността на Българската армия? В заключение Иванов хвърля още една стреличка към президиума – за съдбата на закупените от България през 90-те години преносими зенитно-ракетни комплекси „Игла 1” (унищожени, или ако предпочитате – неутрализирани, по нечий съвет) и за затворените перспективни производства у нас на комплекси от подобен тип като „Стрела”?
„Сухопътните ни войски много ще се зарадват, когато видят над себе си самолети, които бомбардират и им разчистват поле” – гласи най-общо отговорът на Даракчиев. Паси благоразумно счита, че няма отношение към поставените въпроси, а г-ца Кехайова е на мнение, че трябва да се търси баланс и че дори да възникнат критични въпроси, системата за управление на проекти дава възможност с доставчиците да се води постоянен обмен на рикуести и информейшъни…
С това като че ли дневният ред е изчерпан. Казанлъшката общественост ще се прибере тъкмо навреме, за да чуе новината за първите американски танкове у нас, съобщена в „По света и у нас” миг преди спортните новини. А участниците в батальона на Главно политическо управление на БА ги чакат кратка почивка и нови подвизи в следващия гарнизон.
Изправи се гора от стомана!
Кампанията на МО ще продължи до 10 юли и ще обхване 16 града. На срещите ще се представят „Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили“ и програмата „България в НАТО и в Европейската отбрана 2020“. Според съобщение в интернет страницата на ведомството в кампанията ще участват и изтъкнати общественици като почетния председател на Атлантическия клуб Соломон Паси, социолозите Антоний Гълъбов и Васил Гарнизов, политолога Огнян Минчев, специалиста в областта на енергийната сигурност Илиан Василев. Впечатление прави присъствието в списъка на поне трима анализатори, които редовно се противопоставят на всякакви публични и особено социални разходи – Красен Станчев, основател на Институт за пазарна икономика, Георги Ганев от Център за либерални стратегии и Калин Манолов, журналист, член на Институт за свободен (доскоро за радикален) капитализъм „Атлас”. Според сайта Отбрана.com, който се позовава на документи от МО, в списъка с външни лектори фигурират още журналистът Иво Инджев, политологът Даниел Смилов, социоложката Боряна Димитрова и специалистът по международни отношения Димитър Бечев.
Според парламентарния секретар на МО Пламен Даракчиев, след като в медии изтекли ведомствени документи, свързани с кампанията, журналистът Иван Бедров се обадил, за да откаже участие в турнето с мотив „да не се създава впечатление за пропагандни дейности”. Освободеното място ще се заеме от бившия министър на икономиката Трайчо Трайков. Даракчиев съобщи пред „ТЕМА”, че за външни лектори е предвидена скромната сума от около 6800 лева, министерството поема и разходите за транспорт, храна и нощувки. С още 4-5 хил. щяло бъде поръчано социологическо проучване за обществените нагласи към превъоръжаването на армията.
