Pешението на Националното представителство на студентските съвети (НПСС) да издигне Камата за водач на гражданското недоволство е мъдро, но и навременно. В момента протестите имат наситена средна линия – поне десетина плеймейкъри, които се скъсаха от кръгли маси и самоцелни финтове. Но те нямат острие на атаката, което да поема на скорост, да пробие отляво и с остър шут да реформира политическата система.
Представете си доктор хонорис кауза Стоичков пред възбуденото студентско мнозинство в зала „Армеец“. Той се провиква:
Да живее демокрацията в България!
Мнозинството приглася като ехо:
Айката, айката!
Да махнем
монополите!
Айката, айката!
Работа за младите, достойни пенсии!
Айката, айката!
Ако олигархията не чуе този зов и не се стресне, аз не знам какво изобщо може да чуе и какво ще я стресне. (Тук не се брои секирата, надвиснала над банковите влогове в Кипър.) Модерният ляв не е роден за тихи и постепенни реформи, той е роден за революции. Ето защо той не бе прекомерно полезен за пловдивските брокери в зората на демокрацията, нито пък излишно успешен за Надежда Михайлова в залеза на СДС, но днес, когато народът се надига и нощта ражда из тъмна утроба вековната злоба на роба – днес нацията има нужда от остро и светкавично ляво крило, което да се забие в задника на статуквото като щик. Днес е времето на Стоичков, днес е неговият звездошут!
Слабо познатите лица на протеста са твърде тихи и скромни, бих казал дори плахи, нямам предвид в сексуален смисъл, а като оратори и лидери. Слабаков джуниър се оттегли като ощипана мома. Флейтистът вижда нещата през розови очила и затова и гневът му е розов. Други пък се взеха за къмпингари пред Народното събрание, остава да видим и нудисти пред Президентството, като се затопли и пекне слънце. Както би казал Стоичков – тюфлеци.
Освен че е доктор хонорис кауза, Камата е и тънък познавач на студентските проблеми. Ето един спомен за негови срещи с младежта, който прочетох в електронен сайт:
„Помня, беше през пролетта на 1990 г. Група студенти отидохме в Стара Загора, за да гледаме Стоичков и ЦСКА срещу „Берое“. В деня преди мача, завършил 3:3, отскочихме до хотела на „червените“, за да си вземем автографи. Ицо ни посрещна нацупен, но раздаде няколко подписа. И докато го правеше, се изцепи: „Кви сте вие, бе?“. „Студенти“, отговорихме му ние. Последва крилатата фраза: „Студени ли сте, топли ли сте, ни знам, ама нали знаити, чи идна патка учила, учила, та накрая пукнала!“, а след него и култовият съвет: „Повичи ибети, по-малку учети!“
Авторът Румен Илиев явно не е оценил пророчеството, което се съдържа в този съвет. Днес академичните знания трудно могат да ти осигурят препитание, даже пречат. Докато майсторството в секса определено помага, чак до ниво зам. министър.
Но има ли поне една катедра по кама сутра? Прави са работодателите – висшето няма никаква връзка с реалния бизнес. Само Модерният ляв още тогава е прозрял през пелената на времето и пердето на прехода.
Но е останал неразбран от тогавашните тюфлеци. Трябваше да минат над 20 години, за да бъде оценен първо от Пловдивския университет, а след това и от студентите. Доколкото разбирам, студентската организация НПСС е институционализирана, т. е. тя има официален лиценз да се пазари с всякакви академически и държавни ръководства. Тя говори от името на всички студенти в България. Както Кралят Слънце е казал “Държавата – това съм аз”, така и Камата вече ще може да удари по масата: “Алма матер – това съм аз! Алма ви матер и гаудеамус инвитро!”
Лично аз не забелязах НПСС досега да е повела някакъв студентски протест, още по-малко национален, но Христо Стоичков е призван, за да промени нещата. За разлика от другите флейтисти той може да разчита на агитките на “Литекс” и на ЦСКА. А когато “червените” изровят томахавката, на сцената излизат команчите на “Левски”. Тези агитки вече веднъж превзеха парламента, време е да повторят. Междувременно те се специализираха в чупенето на столове, а сградата на Народното събрание може да им предостави точно 240, тапицирани и окабелени, но морално износени. Иначе са като нови, но помнят задниците на националните предатели. Вече имало нови модели със затопляне и масаж.
Браво на студентската младеж! Когато аз бях студент преди около 100 години, и през ум не ни е минавало да издигаме за свой представител Гунди, Котков, Бонев. Те бяха някак си прекалено възпитани и културни извън терена. Не си спомням и някой от тях да е гонил фотографи по улицата, за да им въздаде справедливост. А народът е казал – бий, за да те уважават.
Както казах по-горе, НПСС е напълно легитимна и институционализирана организация, която е свикнала да си има вземане-даване с властите. Това ще рече, че Стоичков ще бъде първият легитимен представител на протестите. Останалите тепърва ще се мотаят, докато събират подписи и регистрират сдружения и контрасдружения, пишат програми, проектозакони и нови и нови безумни претенции на гърба на мълчаливото, но доволно мнозинство.
Както би казал Стоичков – айн, цвай, дрън!
