Даниела Пенкова
Аз съм бежанка. И това не е поредното „Же суи“, а неоспорим факт. Преди повече от 20 години напуснах България, когато стана пределно ясно, че икономиката ни никога няма да цъфне и да върже.
Цялото ми семейство до четвърто коляно са бежанци. До 01.01.2007 г. вечно някой имаше проблеми с документите и съм изживявала ужаса на „нелегалното емигрантство“, съпроводено с криене от полицията, разправии с алчни адвокати и работа на черно за смешна заплата и без никакви права. После осъмнахме като „европейци“ и вече не се налагаше да залягаме зад спирките всеки път, когато някъде се мерваше син буркан.
Само че разни италиански „патриоти“ досущ като нашия Динко, съвсем не бяха съгласни с това. Още през ноември 2007 г. в Рим банда бабаити, въоръжени с тояги и ножове, пребиха трима румънци, защото „По цял ден седят, ядат и пият… Хората тук се нуждаят от сигурност“. Бандите „патриоти“ в Италия се роят навсякъде – от Рим до Парма и Венеция. Обикалят по нощите градовете, сложили по една лента на ръката. Спират и бият, когото си решат, за да „спасяват Италия от емигрантите, когато липсва държавата“.
Аз съм бежанка.
Или по-лошо – икономически емигрант. Българските бежанци са няколко милиона и това, че вече се водим „европейски граждани“ не може да спаси никого, ако в нощите го сгащи някой Динко. Патриотично и по европейски.
