Георги Христов

През месец май българското правителство изненада приятно обществеността, като съвместно с Румъния реши да покаже известна твърдост и принципност в отстояването на националния интерес и заплаши, че  ще наложи вето на Всеобхватното търговско и икономическо споразумение (ВИТС) между ЕС и Канада, известно повече като СЕТА. Причината – Канада отказва да премахне визите за български и румънски граждани, въпреки че всички останали страни-членки на ЕС са освободени от тази „нетарифна бариера“, както е модерно сега да се казва в света на търговията. Съвсем друг е въпросът, че споразумението изобщо не се занимава с подобни „нетарифни бариери“, а с други такива като трудови и екологични стандарти, регламенти за защита на потребителите и безопасност на храните и т.н. – всичко, което би могло да представлява пречка за печалбите на корпорациите. И все пак плахо стръкче надежда поникна в съзнанието на интересуващите се от темата – да не би да е задухал някакъв вятър на промяната и правителството най-после е решило да скъса с поведението на колониална администрация от „йесмени“ и вземе, та свърши нещо полезно за България, а не само за чужди интереси. Споразумението е очевидно неизгодно за България не само заради въпроса с визите, а поради ред други, значително по-сериозни причини, за които сме писали неведнъж. Още тогава обаче беше ясно, че трябва да имаме едно на ум и че тази принципна и правилна иначе позиция вероятно е продиктувана най-вече от кумова срама. Защото в последно време правителството често търпеше критики, че изоставаме от Румъния – например в прословутата борба с корупцията. Та в този контекст нормално беше също така и да се запитаме колко ще издържи тази принципност. Управляващата партия ГЕРБ винаги е била функция на лидера си Бойко Борисов, а той е известен с това, че мнението му се сменя горе-долу със същата честота като нивото на река Дунав в сантиметри. БНР вече не излъчва легендарния си бюлетин, но пък би било полезно за гражданите да го замени с такъв за днешното Му настроение. Тук някой мъдър човек би могъл да заключи, че колкото повече Бойко Борисов променя позициите си, толкова повече положението е “sans changement”1.

Но да се върнем на темата. Очаквано, едва два месеца по-късно започнаха да се забелязват първите пропуквания в непоколебимата твърдост и мъжество на управляващите. В края на юли , на нарочна среща в Брюксел между ЕС, Канада, България и Румъния, българските представители не можаха да надскочат себе си и си оставиха вратичка, като започнаха да увъртат, че страната ни вече иска „ясен график“ кога ще се случи това падане на визите. След което доволно позираха за снимка. А едва две седмици преди това, малко след като ЕК направи предложението си за „временно прилагане“ на СЕТА, постоянният представител на България в ЕС г-н Димитър Цанчев отказа среща с наши представители с аргумента, че бил зает. Отговорилият на запитването ни сътрудник счете за нужно да добави, че освен това позицията на България била ясна така или иначе, била изразена още през май (за да е съвсем ясно – предложението на ЕК бе направено на 5-ти юли). Един вид – да не го занимаваме с глупости. И ето че нещата започнаха да се нормализират.

Visa-meeting.png

Всъщност ситуацията със СЕТА е много неясна поради ред причини. На първо място сред тях е пълното мълчание на всички равнища на управлението по отношение на предложението на ЕК СЕТА да се прилага „временно“, което би могло да има катастрофални последици. Неясно е готово ли е правителството да подпише такова важно споразумение, ако Канада обяви, че смята да премахне визите за българи след 10 години, да речем? Неясно е също така какво смята да направи правителството, ако в някакъв момент Канада си промени мнението и не изпълнява „ясния график“ – така, както не изпълнява обещанието си отпреди година и половина, че визите ще бъдат премахнати. Оттогава канадската страна не си е мръднала пръста по въпроса, а единствените й действия са по-скоро имитация на действия и протакане на въпроса във времето. Защото след като СЕТА бъде подписана и влезе в сила, тя ще е изпълнила своята цел. После можем да се оплакваме на арменския поп колкото си искаме.

Като част от тази стратегия Канада реши да спечели време, като изпрати делегации в България и Румъния, които да инспектират управлението на границите и сигурността на документите за пътуване. Не е ясно какво е станало в Румъния, но и не ни интересува чак толкова. В България обаче се разигра срамна сценка. Министър-председателят на суверенната уж държава България падна на килимчето пред директор на дирекция в канадското правителство, а след това дори реши да се похвали на официалния си сайт. Този път тезата за „ясния график“ беше потвърдена лично от г-н премиера, като дори бе добавено условие за „конкретни стъпки“ за случването на това чудо на чудесата. С което се потвърди лично от устата на г-н Борисов, че България отново влиза в роля на „хартиен тигър“ и сама търси начини компрометира позицията си в услуга на отсрещната страна, тъй като въпросните „конкретни стъпки“ няма как да приключат преди октомври, когато СЕТА трябва да бъде подписана. Нещо повече – и до момента няма никакви признаци, че Канада наистина смята да изготви дори „ясен график“, да не говорим за „конкретни стъпки“. Въпреки това нищо не се споменава вече за неподписване на споразумението, няма и намек за страшната дума „вето“… Точно обратното. На по-прост език всичко това може да се преведе така –  ние ще подпишем, сакън да не сте си помислили нещо друго, ама не може ли поне за пред хората да обещаете, че ще паднат визите? Избори идват все пак… Няма да е изненадващо тук да е имало и свойско намигване, но за това сайтът на премиера мълчи. Не е удобно. Все пак не искаме да изглеждаме съвсем като колониална администрация, която пада по очи пред всеки чуждоземен директор на дирекция. Директор на дирекция, ама канадски директор на дирекция, правилно биха отбелязали тук по-наблюдателните. Въпросната госпожа Галадза е видимо щастлива на снимките, публикувани на официалния сайт на Борисов. Може би е очаквала съпротива, навъсени физиономии и дори тежки преговори.  Колко наивно! Каква незапознатост с нравите на българските управляващи!

Като заговорихме за нрави, трябва да отбележим, че през това време други двама представители на управляващите – евродепутатът Емил Радев и социалният министър Зорница Русинова – също не пропуснаха да се проявят в типичен, нормален стил и разсеяха илюзиите за промяна. В предаването на БНТ „Още от деня“ участниците засегнаха някои от легитимните притеснения, изразени от „Солидарна България“ на среща в НС, което явно не е понесло на евродепутата от ГЕРБ Емил Радев и той реши да се включи по телефона на живо (след 16:30 в линка). В рамките на едва 2-3 минути, въпросният г-н Радев успя да покаже забележително невежество, гарнирано със съответна арогантност, като заяви например, че всичко изложено са „неистини“, българското правителство „изисквало много неща“ от Канада, а визите били „само едно от тях“. След това г-н Радев откровено го подкара през просото, като последователно заяви, че вносът на европейско телешко бил абсолютно забранен в САЩ, същото било и с морския и въздухоплавателен транспорт, а след подписването  българските фирми щели да имат достъп до тях и още куп привилегии (дори да беше така, съзнателно или не г-н Радев тук вече говори за ТПТИ, което е съвсем друго споразумение и евентуално ще се сключи със САЩ, а не с Канада). Беше спомената и процедурата за разрешаване на спорове между държава и инвеститор – правната комисия на ЕП била отхвърлила съществуващите варианти, а оставали над 3000 други споразумения. Очевидно кашата в главата на г-н Радев е голяма, защото процедурата за разрешаване на спорове между държави и инвеститори присъства и в СЕТА, и в ТПТИ. Правната комисия на ЕП може и да е „отхвърлила съществуващите варианти“, но тя не може да влияе пряко на процеса. Тя може да отправи единствено препоръки към ЕК, защото тези споразумения се договарят именно от ЕК, а ЕП има правото единствено да гласува „за“ или „против“ договорените текстове. И тъй като СЕТА вече е договорена, очевидно съдържа арбитражна клауза и повече преговори по текста на споразумението няма да има, очакваме г-н Радев да не бъде поредния „хартиен тигър“, да ни спести обясненията и следвайки правната комисия на ЕП да гласува „против“ СЕТА. Междувременно се разбра, че на среща на Националния съвет за тристранно сътрудничество социалният министър Зорница Русинова демонстративно е игнорирала предложение на синдикатите в дневния ред на съвета до края на годината да бъде включена темата за търговските споразумения със САЩ и Канада. Въпреки че те съвсем пряко засягат нейния ресор, въпреки че именно участниците в този съвет – правителство, синдикати, бизнес – трябва да са първите, които да дискутират темата. Въпреки че ако всичките прогнози на правителството и някои евродепутати като г-н Радев за светло бъдеще бяха верни, то управляващите сами би трябвало да искат по темата да се говори. Това окончателно показва, че нещата се завръщат към нормалното си състояние – избягване на неудобните теми, мишкуване и очакване „отгоре“ да ни кажат каква е нашата позиция.

В Европа и САЩ вятърът на промяната по отношение на т.нар. свободна търговия става все по-силен. Франция, Германия, Холандия, Унгария, Австрия – само някои от страните, в които скептицизмът към тези договори вече започна да се усеща и на правителствено ниво. Особено показателно е, че  в кампаниите и на демократите, и на републиканците в САЩ постоянно се изтъкваше колко лоши са всъщност тези споразумения и до какво водят. Накрая такива текстове бяха включени и в предизборните им платформи за президентските избори. И у нас имаше малка искра надежда за вразумяване, българските управляващи обаче явно са трайно ваксинирани против такива събития. Нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено – сервилността, провинциалното желание да се покажем по-католици от папата и снишаването остават предпочитан modus operandi на българските управници.

1 Без промяна (фр.)

Брой прегледи: 10 554

Коментари

коментара