Филип Буров
След всеки нов атентат, извършен в някоя достатъчно бяла и западна държава, по медии и социални мрежи се започва парад на полезни идиоти, безполезни гьонсурати и откровено вредни манипулатори. Един през друг се надпреварват да използват поредната човешка трагедия за себеизтъкване и доказване правотата на каквато там опростенческа теория жужи в кухите им главици. Общият тон се задава с „казах ли ви аз на вас“, и обичайно се продължава със смели обобщения за бежанците, мюсюлманите, арабите, или пък кафявите хора по принцип.
Време било Европа да приеме извънредно законодателство и да започне да се отказва от определени права и свободи в името на сигурността, следвайки светлия пример на Съединените щати. Най-бойките рицари на западните ценности призовават разглезена Европа смело да отвърне на хвърлената от варварите ръкавица и да се включи активно във войната на цивилизациите. Явно всички тези „експерти“ идват от някаква паралелна реалност, защото предлаганият от тях коктейл се прилага вече 15 години под марката „война срещу терора“. Единственият резултат досега се изчерпва с невиждан бум на терора и насилието.
Не по-малко лепкава е и групата, която го играе контра на войнолюбците, макар по принцип да са от една порода. Те веднага окичват виртуалните си аватари с актуалните символи на съпричастност и през следващите няколко седмици ще се изживяват като морална полиция, назидаваща всеки, който се отклонява от линията на политическата коректност. Ако останалите поне имат някакво мнение, па било то и изключително тъпанарско, то тези предлагат единствено агресивен конформизъм, систематично лицемерие и пълна липса на самокритичност.
Навсякъде по света паниката и биенето на военни барабани след такива случаи успява да отклони вниманието от дебата за крещящата нужда от промяна на сегашните икономически, политически и социални концепции, които очевидно водят към катастрофа. У нас обаче такива дебати по принцип не се водят, така че цялата какофония просто се вписва обичайния абсурд на общественото говорене. Но пък вдъхва нови сили на всякакви концепции за това кой е универсалният виновник за всички беди – като се започне от илюминатите и кемтрейлса, мине се през толерастите и гей браковете, и се стигне до най-актуалната и мейнстрийм мода в конспиратологията – руснаците като цяло и Путин в частност. Изборът зависи от конкретните обсесии, психиатрична клинична картина, партийна принадлежност, а понякога и от служебните задължения на съответния герой.
На фона на цялото това безумие обаче се оказва най-неприемливо и маргинализиращо да посочваш очевидните и рационални причинно-следствени връзки. Например това, че и тероризма, и новото велико преселение на народите, са пряко следствие от неоколониалните политики и особено авантюрите за „смяна на режими“ в Близкия Изток. Или това, че повечето заподозрени за поредицата от атентати не са дошли вчера, а са част от действащи от години джихадистки мрежи. Мрежи, чието изграждане е станало основа за процъфтяващите бизнес, военни и политически отношения с държави, които са основните спонсори на уахабитския джихадизъм. И че много от атентаторите имат стаж от „бунтовнически“ формирования, въоръжавани от западни служби с цел да обслужат някаква краткосрочна цел.
Европа наистина е във война – война, в чието разпалване имаше основна роля. Случилото се в Брюксел от години е ежедневие в Багдад, Бейрут и Бенгази. Може би ако се почне с поемане на отговорност и се спре повторението на едни и същи грешки отново и отново, възелът ще започне да се разплита.
