Работниците поне ще имат какво да ядат, смята Йордан Димитров

Изглежда абсурдно предложение, но само на пръв поглед. Робът работи само за храна и подслон. В България един работник на минимална работна заплата също работи само за храната и разходите за жизнен минимум. Ако трябва да плаща и квартира плюс разходи няма да има за храна. Работодателите се противопоставят на всяко увеличение на минималната работна заплата, но те са „спонсорирани“ от това, че в България повечето хора живеят в собствени жилища. Повечето, но не всички. В сметките, които се правят за бедност, няма наем, така както е в страните на запад. Там голяма част от хората цял живот живеят под наем. За това „недоглеждане“ в статистиката никой не говори. Нито политици, нито журналисти, нито анализаторите, които ни облъчват по всички телевизионни канали.

Като се направи една малка сметка, на човек, който е принуден да работи на минимална работна заплата и да плаща наем, ток, парно и вода, може да му е по-изгодно да не получава заплата за труда си ако работодателя поеме тия разходи и го храни три пъти на ден. Казано по друг начин, ще е по-добре да узаконен роб в собствената си държава, за да не гладува.

Но това не е всичко, което политиците скриват и за което никога не говорят. В малките градове има сговаряне и натиск между фирмите да не плащат големи заплати. Освен това има и ДИСКРИМИНАЦИЯ ПО ВЪЗРАСТ. За мъж над 45-годишна възраст е почти невъзможно да си намери работа в провинцията. Това е при постоянния рев на работодателите, че няма работна ръка. Даже разрешиха за туристическия бизнес да се вкарват работници. В последните дни стана ясно, че областният управител на Русе води преговори за внос на работници от Бангладеш. Иначе русенски фирми за производство на чорапи се оплакват, че българската минимална работна заплата им е висока…

И никоя партия или политик не пожела да поиска една справка за възрастта на сервитьорките например. Колко са на 30, 35 и 40-годишна възраст. Аз 40-годишна сервитьорка по морето не съм виждал. А жените над тази възраст какво да работят до пенсия? А мъжете след 45? Да просят или да ровят в кофите за боклук? В сметката даже не слагам деца и семейство което един работещ трябва да издържа.

Сега да се върнем към робството. Излиза, че ако си жена над 40 и мъж над 45, даже и за роб не те искат. При това положение, ако правителството приеме закон за робството, тия хора поне ще имат законово право на покрив и храна. На тия хора сега им остава единствено пътя през Терминал 2. На запад всички тия хора си намират достойна работа и никой не ги смята за ненужен боклук. Всички работещи от страната да ги изсипят по средата на Германия, няма да могат да запълнят нуждата им от работна ръка.

Иска ми се да напиша и няколко думи за личното ми отношение към проблема. За мен най-най-големият проблем е обезлюдяването на населението. Без война губим хора. Колкото хора работят за бюджета на България, още толкова работят за чужди държави и пълнят чужди пенсионни фондове. Тези хора са мъртви за икономиката ни.

Всяко действие, което води до обезлюдяване, е предателство към народа ни.
Всеки закон, който води до нова вълна напуснали през Терминал 2, е предателски.
Всеки, който се отнася с народа си като роби или ненужен боклук, е враг.

Може да звуча крайно, но аз съм бивш военен и съм учен да разсъждавам за приятели, съюзници от една страна и врагове от друга. Не просто опоненти, а врагове, защото ще ми е опонент, ако спорим коя ракия е по-добра. Когато става въпрос за бъдещето на децата ми, вече не ми е опонент.

Затънали сме до носа. Нямаме време за лиготии. Или предприемаме екстремни мерки, за да станем нормална държава или потъваме и изчезваме.

Иска ми се да не съм прав и да ми се привижда. Времето ще покаже. Надявам се новото правителство и изключителният ни президент да успеят да променят курса.

Брой прегледи: 8 528

Коментари

коментара