Макар държавите членки на ЕС скоро да постигнаха споразумение за затягане на контрола при командированите работници, беше отворена друга врата за социален дъмпинг на европейците. Този път тя ще афектира не само върху западняците, но и върху бедния изток

 

Хора пред международното летище Хазрат Шахалал, преди да напуснат страната, за да работят в чужбина. Снимката е на The Independent, водещ ежедневник в Бангладеш

Текстът е на Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа“ и Атанаска Тодорова, главен експерт в отдел „Пазар на труда“ на КНСБ. Публикуван е в EURACTIVE.

 

Последният доклад на Европейската комисия за България, който беше публикуван преди дни, за пореден път подчертава, че бедността и неравенствата в страната са най-високи в целия Европейски съюз. Неслучайно всички правителства през последните почти три десетилетия я рекламират като територия с евтин труд и минимални данъци. Поради това от влизането си в ЕС България е източник на дъмпинг (трудов, социален, данъчен) за Западна Европа. След последните промени в законодателството за трудовата миграция, вече самата тя ще бъде подложена на такъв.

Макар и досега да имаше редица възможности граждани на държави извън Съюза да получат достъп до трудовия пазар на страната, работодателските организации обикаляха националните институции и медии с жалби за тежък дефицит на работници в страната и агресивно настояваха за облекчен внос на кадри. Основната им цел беше премахването на така нареченият пазарен тест. Казано накратко, това е изискване, според което свободното работно място трябва да бъде предложено първо на българските и европейски граждани и само ако не бъде намерен подходящ кандидат, вакантната позиция може да бъде заета от специалист от трета държава. Това е нормален механизъм за защита на местните работници, за да имат възможност да живеят и да се трудят в собствената си страна, без да се налага да водят несигурното съществуване на гастарбайтери.

Систематичният, дългогодишен натиск от страна на работодателските организации за облекчаване на вноса на работна ръка от трети държави даде резултат. С решителното съдействие на крайнодесния вицепремиер Валери Симеонов и националистическите формации в Народното събрание, след поредица законови нарушения при приемането на поправките и мълчаливата подкрепа на управляващите от партия ГЕРБ, източноевропейската държава улесни вноса на работници със и без квалификация под предлог, че недостигът на кадри препятства икономическото развитие на страната.

 

Има ли нужда от масов внос на работници?

През 2016 г. броят на висококвалифицираните кадри от трети държави, които започнаха работа в България, е едва 115 души. Причината, според работодателските организации, е в това, че пазарният тест отнема 5-6 месеца. Министерството на труда и социалната политика в официален отговор посочи, че са нужни не повече от 45 дни за получаване на Синя карта.

Всъщност цели 84% от получилите достъп до европейския трудов пазар квалифицирани работници от трети страни се намират в Германия. При преглед на условията за достъп, които отразяват и националните предпочитания, се вижда, че страната е премахнала изцяло пазарния тест, работодателят може да предлага на новопоканения служител заплата по-ниска от стандартната за Синя карта, разрешението е за максимално възможния срок. Т.е. режимът в Германия е един от най-либерализираните. 23% от висококвалифицираните кадри, поканени в страната през 2016 г., са от Индия. Тъкмо тази страна се сочи от представители на български работодателски организации като един от източниците за внос на работна сила. Отговор на въпроса защо точно оттам намираме в оценки на Международната организация на труда, според които почти 400 милиона от индийското население са ангажирани в уязвима заетост, а работещите бедни там оцеляват с около 2,50 евро на ден. Поради това индийските специалисти са много по-склонни от професионалистите от други държави да сменят местоживеенето си.

Един от секторите, който не се нуждае от висока квалификация на заетите, но и за него българските работодатели твърдят, че трудно намират кадри, е туризмът. Вече традиционно в началото на всеки сезон бизнесът предизвиква публикации, в които се твърди, че има огромен дефицит на работна ръка, тъй като българските работници вече работят в други държави като Гърция и Испания например. Всяка друга държава членка на ЕС е за предпочитане, когато средната заплата в България в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ е 339 евро бруто. Масово българските служители са без договори, работят по 12-14 часа на ден, без почивен ден. Понякога дори не получават заплата за последния месец, а и не си търсят правата, тъй като нямат възможност да водят съдебни дела. След дългогодишна експлоатация на кадрите в туризма, изтичането на работниците към туристически дестинации извън България е логичен процес. Вместо да излезнат на светло и да дават достойни заплати, за да обърнат тенденциите, българските работодатели се оглеждат за внос на работници от държави, в които трудовите възнаграждения са още по-ниски или в страните има военен конфликт.

Като експерти в двата национално представителни синдиката можем да опишем подобни проблеми в почти всички икономически сектори. Единствено в IT сектора (и то основно при програмистите) преговорната сила на работещите е на ниво и там експлоатацията е по-ниска. Разбира се, не така стоят нещата за служителите в колцентровете, които също се водят част от IT бранша.

Официалните данни сочат, че общият брой на свободните работни места в България е в пъти по-малък от броя на регистрираните безработни. Експлоатацията е полуофициална. Минималната заплата в страната традиционно е най-ниската в целия Европейски съюз – 261 евро бруто. Огромна част от българските работници нямат трудови договори. При така описаната ситуация трудно ще бъдат привлечени кадри от държави, които поне се доближават до икономическото развитие на Европейския съюз.

 

Внос за България или за ЕС?

За работниците без висше образование е в сила праг, до който работодателите ползват облекчена процедура за внос. Преди промените той беше 10% от персонала на предприятието, сега вече е 35%. Над този дял отново има възможност за внос, но се иска решение на министъра на труда, както и становища от социалните партньори. По силата на тази процедура, синдикатите познаваме случаи, при които кандидат-работодателят за внос на кадри от трети държави всъщност ги препраща като „командировани“ в Западна Европа.

Конкретен пример: Компанията се нарича „Плейн Кер“, регистрирана като предприятие за наемане на временна работа, но при проверка от Инспекцията по труда ръководството е подписало декларация, че фирмата не работи като такава. Което се оказва невярно. Почти всичките 47 служители на „Плейн Кер“ не работят на територията на България, открити са във Франция на летище „Монпелие“ да работят за компанията Vallair. Всичко това е станало дори без необходимия формуляр за командироване, т.е. извън всякаква законност. Шест от служителите на българската компания са граждани на трети държави, които освен всички други нарушения, нямат право да полагат труд за друг работодател, освен „Плейн Кер“, или в друга страна от ЕС. По силата на механизъм за европейско сътрудничество, българската и френската служба в момента продължават да правят съвместни проверки на въпросната компания. А междувременно регионална трудова дирекция във Франция е съставила акт и е наложила съответната глоба на българската фирма „Плейн Кер“. И това е компанията, която няма корпоративен сайт, подписва декларации с невярно съдържание, нарушава трудовото законодателство, но кандидатства за внос на авиотехници от Сърбия, като се аргументира с… тежък дефицит на кадри в България.

Ако към момента на подаване на молбата от страна на „Плейн Кер“ действаха новите правила да достъп до българския трудов пазар, шансът да се установи погазването на поредица европейски и национални трудови разпоредби щеше да е минимален. Оттук насетне некоректният български бизнес ще има 3 пъти по-голяма свобода за подобни практики.

 

Вредата от облекчения достъп до трудовия пазар на България

Първо, когато българските трудови възнаграждения вече традиционно са най-ниски в целия Европейски съюз и има шанс да започнат да се доближават до средноевропейските, масов внос на работници ще дебалансира трудовия пазар и ще задържи увеличението на заплатите, като осигури евтина конкуренция на българските граждани.

Второ, липсата на перспектива за достойни работни места и заплащане е покана за нова емиграционна вълна към Западна Европа от и без това изтощената в демографско отношение страна.

Трето, необичайно голям прилив на чужди граждани дори в подредени и богати държави със стабилни публични системи води до нарастване на социалното напрежение, от което се възползват националистическите формации. Днес крайната десница в правителството отваря широко вратата за работници от трети държави. След няколко години не би било учудващо, ако последователите на крайната десница организират „наказателни“ отряди и погроми срещу новодошлите.

Както посочва в свой анализ Европейската комисия, при увеличение на вноса на работа сила с 10%, 1,7% от брутния вътрешен продукт се пренасочва от местните работници към собствениците на капитал. Тоест причините за коментираните тук промени нямат нищо общо с „усещанията“ на работодателите за липса на работна ръка и/или недостатъчната квалификация и умения на наличната. Хората, работниците в Европейския съюз и България в частност са жертва на стремежа на бизнеса да изземе максимална част от резултатите на производството. Не на последно място, ако се изпълнят очакванията на работодателите за 500 000 нови работници в следващите няколко години, това не само ще деформира тотално българския трудов пазар, но неминуемо ще се отрази и на европейския като цяло.

 

Брой прегледи: 2 511

Коментари

коментара