Tя тръгна сама срещу БСП и ГЕРБ

Какво постигна независимият кандидат за евродепутат Ваня Григорова и защо участието ѝ в изборите е показателно за левицата

Елена Старидолска, в-к „Капитал“

Профил
Ваня Григорова участва в изборите за Европейски парламент като независим кандидат. Тя е председател на сдружението „Солидарна България“, което съществува от десет години и защитава позиции в подкрепа на трудовите и социалните права. През 2013 г. Григорова напусна БСП. Тя е завършила Националната търговско-банкова гимназия, а после и маркетинг в УНСС. Работи като икономически съветник на КТ „Подкрепа“.

Дни преди кампанията за европейските избори депутати от БСП бяха притеснени от възможността част от гласовете на левицата да се отклонят, освен към „Коалиция за България“ около АБВ и към независимия кандидат Ваня Григорова. Експерт към синдиката „Подкрепа“, тя е известна в червените среди преди всичко като съучредител и председател на сдружение „Солидарна България“ – изразител на т.нар. алтернативното ляво. В организацията, създадена преди десет години, когато част от активните хора в нея все още бяха и членове на БСП, се включиха леви журналисти, сред които и бившият началник на кабинета на Румен Радев Иво Христов.

„Ние не сме алтернативното ляво, ние сме безалтернативното ляво“, опонира на определението Григорова пред „Капитал“. Притеснението на БСП обаче се оказа напразно – тя получи едва 0.48% от гласовете на избирателите, или вотът на точно 9320 души. Въпреки това те са повече от подкрепата за „Движение 21“ на Татяна Дончева и на движение „Заедно“ на Александър Томов – и двамата с червен генезис например. С по-малък резултат са други известни формации като ДОСТ на Лютви Местан, или „Глас народен“ на Светослав Витков. И още десетина други листи с кандидати. За това има лесно обяснение. Ваня Григорова направи проста кампания, с почти никакви пари, но много желание и още повече идеализъм. Тя застана зад леви идеи, изцяло освободени от вековните натрупвания на БСП.

„Борбата е за умовете на хората, не за гласове“

Анализът на гласовете, който направили в щаба на Григорова, показал, че относително добро е било представянето ѝ в чужбина – в процентно съотношение е получила три пъти повече от средното за страната. И най-важното – в тези почти 10 000 гласа няма почти нито един „откраднат“ от БСП. Хората, избрали да гласуват за нея, са повече висшисти, жители на големи градове, предимно не гласували на миналите избори, т.е. тя е активирала симпатизанти извън ядрото на социалистическата партия.

Тази по-детайлна картина, както и фактът, че Григорова имаше три различни варианта да се яви на вота – в листата на БСП (две покани, два отказа), от името на коалиционен партньор в листата на АБВ – „Коалиция за България“ (не се съгласи заради некоректното заимстване на името от „Позитано“ 20) и като подкрепена от „Подкрепа“. В крайна сметка тя избра първото ѝ лично участие на избори да е с изцяло собствени сили.

Няколко дни след 26 май все още въпросът е защо постигна толкова малко. „Никога не съм имала нереалистични очаквания“, казва Григорова. Според нея „борбата е за умовете на хората, не за гласове. Това беше и причината да се включа в изборите – това ми даваше различна трибуна за същите неща, за които се борим от години наред. Факт е, че това се оказа по-видима и по-високата трибуна“. И дава за пример заявката на депутата от ДПС Делян Пеевски, който при първото си появяване в Народното събрание от две години насам обяви, че движението ще внесе законопроект за намаляване на ДДС върху хляба, лекарствата и книгите, „а и да помислиме за безплатни градини“. За човек като Григорова, напуснала БСП през 2013 заради, по думите ѝ, „пародията, наречена Пеевски шеф на ДАНС“, това е лицемерно. „Солидарна България“, някои други неправителствени организации като Колектив за обществени интервенции, както и медии като „Барикада“ от повече от две години обикалят страната в срещи, за да търсят обществена подкрепа за промяна на ДДС върху някои стоки от първа необходимост, за прогресивно подоходно облагане и въвеждането на необлагаем минимум. Теми, които според тях са базови за всяка лява политическа сила.

Именно в последната заявка на Пеевски Григорова вижда пробив, защото оценява, че „част от причините депутатът от ДПС така да се заинтересува и да го „заболи“ за обикновените хора е, именно провеждането на нашата инициатива. Не смятам, че се е трогнал от промените, които бяха направени в Румъния и Гърция, макар и те да бяха много скоро. Именно нашите борби през годините по някакъв начин дадоха нова идея на блатясалите партии. По някакъв начин той трябваше да обясни защо се връща в парламента и това беше първото нещо, което им е хрумнало.“

БСП обаче включи подобни предложения в т.нар. „Визия за България“, която беше одобрена преди година. „Те са загубили легитимност на тази тяхна борба“, отвръща Ваня Григорова. И защитава позицията: „Те бяха първите, които направиха отстъплението от данъчната политика в интерес на хората. Направиха големи реверанси към заможните слоеве на населението, към бизнеса. В дебатите за изборите техен представител каза, че категорично не трябва да се допуска увеличаване на корпоративния данък. Нещо, което е в противовес и на позициите на техния кандидат за председател на ЕК включително. Те не искат да посегнат на едрия бизнес, не искат.“ Според председателя на „Солидарна България“ говоренето на БСП е популистко, защото знаят, че идеите, които лансират, няма да се случат – „това е говорене, докато са в опозиция“.

„Дали се интересуват или не, политиката се интересува от хората“

За съжаление според нея на изборите „една част от хората предпочетоха 20 или 50 лева веднага, а не 50 лева всеки месец (с колкото биха се увеличили разполагаемите доходи при въвеждане на необлагаем минимум), които реално са си ги заслужили и изработили, но не ги получават“. Пак се връщаме на темата за вота – дали е правилно да се обвиняват хората или пък изборните манипулации? „Манипулации има и винаги ще има, но се видя как, когато бъде издигнат очевидно харесван кандидат като Румен Радев през 2016 г., това, че изборите бяха в ръцете на управляващата партия, не ѝ помогна.“ Не всичко е предрешено, според нея: „Чухме онзи ден Бойко Борисов да казва, че и магаре да издигне, то ще бъде избрано. Ами на президентските избори не му се получи.“
„Някои хора много се гордеят с това, че не се интересували от политика. Дали се интересуват или не, политиката се интересува от тях. И влияе върху живота им и не могат да очакват, че има една армия, която е скрита – дали в гражданските среди, дали в синдикатите, която ще изскочи и по някакъв начин ще защитава техните права. Сега беше моментът, в който те можеха силно да кажат – да, това са темите, които ни интересуват, да, това са ключовите въпроси, които трябва да намерят решение. За съжаление нямаше силна вълна, която да покаже наистина воля за промяна“, анализира Григорова. И посочва някои прозаични, но важни причини за резултата, който „много ми се искаше да мине психологическата граница от 10 000 души“ – „Солидарна България“ няма структури, няма финансиране. Кампанията, която беше в срещи в различни градове и села в страната – „понякога влизахме в пререкания с избиратели, които казваха къде бяхте преди“, през социалната мрежа и чрез видеоматериали е изцяло финансирана от дарения – около 10 000 лв., и подпомогната от про боно работа. „Видеоклиповете ги направи абсолютно безплатно един познат, който наскоро се върна от САЩ“, благодарна е Григорова.

За тези, които не гласуваха, тя казва, че не могат да бъдат обвинявани. „Отвращението на хората от политиката все още надделява. Те са демотивирани, те не виждат смисъла в това да участват в този политически процес. Това е тежка диагноза за демокрацията въобще, но не можем да ги виним, както и не можем да виним никого от нас. Докато не осъзнаем, че резултатите и промените са в наши ръце, няма да има реална промяна. Същото е и със синдикализма, същото е и с борбите на работното място. Хората трябва да разберат, че всичко е в техни ръце.“ Слоганът на кампанията ѝ беше „Хората преди печалбите“. И в същото време разказва следната история: „Едно от основните послания в кампанията ми беше защита на правата на хората с увреждания. С много такива хора се видях в кампанията и това, което ме потресе, беше, че една секция, в която само те гласуват, отчетливо е гласувала за ГЕРБ. Точно за тези, които технически отрязаха процентите им, тези, които наложиха индивидуалната оценка, благодарение на която те с месеци сега трябва да чакат медицински пособия и съоръжения.“

Дали хората не се вслушват в идеи и послания? „Говоренето по реалните проблеми не може да донесе толкова бърз успех. Но когато дойде този успех, той ще бъде устойчив, техният не е устойчив. Самият факт, че едва 32% от българските граждани гласуваха, показва, че 68% им казват – вие не сте нашите избраници. Посланията ни бяха насочени към най-уязвимите, към тези, които понасят най-голямата тежест от изкривената социално-икономическа ситуация в страната. Доказа се, че до тях все още не сме достигнали, все още трябва да намерим пътя до тях.“

„Те се опитаха да вземат брошки“

БСП е голяма трибуна, дори Иво Христов я предпочете. Защо Григорова не се съгласи да бъде на неговото място в листата? „Това не беше повторение на модела „Румен Радев“, който успя да обедини различни групи избиратели. Сега се опитаха да вземат отделни брошки, които да сложат на ревера си. БСП вече търпи 12 загуби от ГЕРБ, може би им трябват 13-15, за да могат да осъзнаят, че докато не създадат реална социална алтернатива, няма как да победят. За съжаление главната им цел е да останат единствена „сила“ вляво и като такава да разпределят някакъв остатъчен ресурс, а не да победят ГЕРБ, камо ли да променят модела. Просто абсорбират всякаква енергия, която се появи извън блатото“, е нейното обяснение. „Ето това е, което аз не исках да се допусне. При мен не успяха, но за съжаление успяха другаде“, усеща се, без да е изказано, разочарование. Освен това: „БСП не уважава своите членове. Дава възможност те да казват мнението си и наистина в този смисъл БСП е една от малкото, ако не и единствената демократична партия – такива разпри и дебати в ГЕРБ ние не можем да видим, но това е и псевдодемокрацията, която има в България. Всички ти дават възможност да говориш, да изразяваш всякакво мнение и от това нищо не следва. Същото е и в БСП.“

Все пак Григорова признава, че от 2013 г. досега „Солидарна България“ е имала партньорство с БСП. „Те се включиха в събирането на подписите срещу търговското споразумение между САЩ и Европа, между Канада и ЕС, те бяха единствените в Народното събрание, които направиха всичко възможно да бъде изпълнено по закон задължението на депутатите нашето официално предложение за необлагаем минимум и диференциран ДДС да премине през някакво обсъждане в комисиите, но дотам.“

Най-вероятно „Солидарна България“ няма да стане партия. „Имало е такива идеи от години, почти от основаването на сдружението. Но това означава страшно много енергия, която трябва да хвърлим в чиста бюрокрация, пари, каквито нямаме. Ние сме хора, които работим други неща, за да се издържаме. Но ако не може партия, то движение може. Има малки партии, които не са изцапани“, очертава предпазливо бъдещето Григорова. Според нея: „Няма нужда губим време в празни приказки, предпочитам да оползотворим времето в конструктивни дебати как наистина да променим живота на българските граждани. Защото освен заради ниските доходи и ниското заплащане българите започват да бягат и заради това, защото например българското здравеопазване е в критична ситуация. Сестра ми замина във вторник за Германия, където ще живее, защото само там успяха да запазят детето ѝ живо. Това е много тъжно. Не можем да си позволим да губим хора по такива причини.“

 

Позиции, които ще защитава:

– Диференциран ДДС;

– Прогресивно подоходно облагане с необлагаем минимум;

– Публичните услуги в публични ръце. „Тук включваме електроразпределение, водоснабдяване, здравеопазване, образование. Ключови политики, в които не трябвало да има пазар. Ако някой каже че това е комунизъм, архаизъм, препоръчваме да погледне практиките в западните държави, като Великобритания например.“;

– Защита на доходите и на условията на труд. „Това трябва да стане на глобално ниво. Не може, затворени в националните граници, да пазим труда и да опазваме условията на труд, след като могат да се внесат стоки, произведени с пот и буквално с кръв от трети държави. Ако една такава държава не спазва минимални условия на труд и минимални принципи на заплащане, каквито биха могли да бъдат наложени от Международната организация на труда, оттам не би трябвало да може да се внася произведената продукция.“;

– Борба със замърсяването на природата, но не чрез псевдоекология. „Това, което виждаме от страна на политическите елити в ЕС, е псевдо екополитика. Давам пример с ТЕЦ-овете. Налагат се тежки екологични изисквания за тях, но в слаби държави като България, Гърция, Полша. За сметка на това Германия успява да запази мините и електроцентралите си с аргумента, че това не били кафяви въглища, били лигнити. Нашите в Маришкия басейн също са лигнити.“;

– Добри икономически контакти с всички потенциални партньори, включително Русия.

 

Коментари

коментара