След 10 години в ЕС, България иска европейски данъци

България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма необлагаем минимум върху доходите на физическите лица. България е една от двете страни в ЕС (другата е Дания), която не прилага гъвкави ДДС ставки за насъщните стоки.

Този не-европейски данъчен модел задълбочава бедността и неравенството и нанася тежки щети на обществото. Предлаганите две данъчни мерки ще донесат ползи на България, както в социален, така и в демографски и икономически план.

Инициативата е изцяло демократична – плод на дискусии между идейни съмишленици. Тя няма зависимости към конкретна политическа партия или организация. Подкрепата за нея е подкрепа за каузата на данъчната справедливост, а не за политически амбиции.

Към този момент инициативата е подкрепена от следните организации: КТ „Подкрепа“, Българска антибедност мрежа, Сдружение „Солидарна България“, Колектив за обществени интервенции, Автономен работнически синдикат, АБВ, Движение 21, ПП „Българската левица“, „Зелена партия“, Дискусинен клуб за социална местна политика, списание dВЕРСИЯ, аналитичен портал „Барикада“, електронно издание dokumentalni.com.

Солидарност с исканията декларират и множество обществени фигури, сред които евродепутатите Костадинка Кунева и Георги Пирински, икономистите проф. Боян Дуранкев, проф. Ганчо Ганчев, проф. Росица Чобанова, проф. Духомир Минев, д-р Филка Секулова, Мика Зайкова, Атанас Пеканов от Австрийския институт за икономически изследвания, юристите Михаил Миков и доц. Янаки Стоилов, философът чл. кор. Васил Проданов, политологът проф. Антоний Тодоров, предприемачът Георг Тупарев, мениджърът Георги Павлов и редица други.

Кампанията ще протече като национална подписка. Подписите ще бъдат внесени в Народното събрание успоредно с внасянето на бюджета за 2018 година. Всеки, който подкрепя предложенията, може да се подпише в електронната петиция на сайта на инициативата – www.spravedliva.bg.

Подписката за по-справедливи данъци официално бе открита на 11 септември 2017 г . с пресконференция в Българската телеграфна агенция.

По думите на Ваня Григорова, изкривеният данъчен модел е основна причина живеещите в материални лишения и бедните в България да са толкова много, а разликата между най-бедни и най-богати да е толкова голямa.

В петицията, която придружава подписката, се посочва: „Българската хазна се пълни от данъчното облагане на хляба, на лекарствата, на горивата, на книгите… за българската хазна няма значение дали купуваш яхта или учебник за детето: върху всичко се начислява 20% данък“.

Икономистът и журналист Димитър Събев изтъкна, че в типичната европейска държава се формира равностранен данъчен триъгълник, като преките данъци, косвените данъци и социалното осигуряване имат сравнително равна тежест. В България триъгълникът е „тъп“, защото косвените – невидимите – данъци дават над ½ от данъчните приходи. Днес данъчното магаре в България са бедните хора. С предложените първи стъпки за данъчна реформи те ще изпитат чувствително облекчение, но заедно с това и икономиката ще се засили: спестените пари от данъци незабавно ще се превърнат в потребление.

„Нямам нищо против милионерът да плаща 5% върху типовия хляб, както нямам нищо против бай Иван кофражистът да плаща 50% ДДС, когато отиде да си купи яхта“. С тези думи президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов обясни, че предлаганата реформа осигурява равнопоставеност на данъчните субекти. Също и необлагаемият минимум ще действа както за милионера, така и за заетия на минимална заплата. Разбира се, значението на спестените 30 или 40 лв. от данъци за тях ще е различно.

Политологът Ивайло Динев описа сегашното сътояние в България с игрова ситуация. „В началото на играта 10% от участниците притежават по 5000 жетона, останалите 90% притежават по 100 жетона. Краят на играта е предрешен, защото има голямо неравенство. В същото време едни хора отстрани се опитват да обяснят, че това е справедливо: че не са виновни правилата, а конфликти между участниците в играта – на етнически или друг принцип, или външна намеса.“

„По отношение на данъчната система сега сме до държави като Източен Тимор и Грузия, а по неравенство – някъде около Субекваториална Африка“, заяви Константин Проданов, председател на АБВ. Той изтъкна, че от много време България не може да води монетарна политика заради валутния борд и единствената „патерица“ за икономиката е фискалната политика.

„Събрала ни е идеята за по-справедлива и икономически издържана данъчна система“ подчерта Проданов. Същото послание отправиха и останалите представители на политически партии, присъствали на пресконференцията: да не се търсят „партийни сглобки“.

Все пак, тъй като подписката настоява за изменения в данъчните закони, подкрепата на депутати и партии е неизбежна. В тази връзка, Димитър Манолов припомни, че редица партии, определящи се в десния политически спектър, през последните години са включвали в програмите си мерки като необлагаем доход и диференциран ДДС.

Костадинка Кунева, евродепутат от листата на гръцката „Сириза“, подкрепи с декларация инициативата „Да спрем машината за неравенство“. Кунева се ангажира да потърси отзвук в Европейския парламент, както и да запознае българските граждани, живеещи в други европейски страни, с аргументите на данъчната справедливост.

През 2017 г. се навършват 10 години от началото на радикална данъчна реформа, включваща премахване на необлагаемия минимум за доходите на физическите лица и замяна на прогресивното с плоско облагане. Ваня Григорова припомни: „За 10 години трябваше да настъпи благоденствие в българското общество. За съжаление, резултатите са тъкмо обратните – неравенствата нарастват, а България е на първо място по дял на хората, които живеят в тежки материални лишения“.

България, страната с най-висока бедност в ЕС, остава единствената държава в ЕС, която не прилага необлагаем минимум върху доходите и една от двете страни, в които няма диференцирани ДДС ставки за насъщните храни. От гледна точка на малкия човек, предлаганите данъчни мерки ще имат ефект, приблизително равен на един хляб на ден.