Тъй като живеем в просветена епоха, насилието върху хората започва от насилие върху смисъла.
Първо се обявява минималната сума (460 лв.), заради която има смисъл един човек да работи в българската икономика. После обаче се взимат 10% на сто от тази заплата под формата на плосък данък.
Ако е за даване, доходът е минимален, ако е за взимане, има какво още да се отръска.
Веднъж след като приемеш за нормално да работиш за собственото си обедняване, всичко става възможно. Справедливо е около милион души (колкото бяха с минимална или по-ниска заплата през 2014 г.) да се лишават от един хляб всяка вечер, за да запълнят безброй бюджетни дупки.
Където и да погледнеш, виждаш ту офшорна цепнатина, в която изтичат данъците на големите компании. Ту подоходна яма, изровена през 2007 с трикратното намаление на ставката върху високите доходи. Бива си я шуплата от облагане на дивиденти и ликвидационни дялове с 5%, вместо с 10%…
Би било прекалено разумно просто да помолим да се запълнят дупките.
Чавдар Найденов, социолог