Ако проследим арогантното поведение на Варуфакис пред ЕК, когато се решаваше съдбата на Гърция, гневната реакция на германския министър на финансите, дори на самата Меркел, не е трудно да открием философията на Хитлер! А като имаме предвид и византийския характер на съседите ни, не е трудно да се досетим какво ни готвят!

Едни и същи мисли ми докарват, както Варуфакис, така и горното.

Конституцията на ЕС е много необходима. Духът на Конституцията трябва да отразява духа на Новия Човек (човешкото същество, което изпълва със съдържание понятието Новите? Маси (Нов? Народ, Нов? Демос, Нови? Граждани, Население, Избиратели, Електорат и всичко останало, което не е елити). Сегашните човешки създания разбират демокрацията (по етимология – нещо като власт на народа), като състояние на обкръжаващата ги среда, която сама се грижи за техния по-мързелив, по-охолен и по-щастлив живот. Ето защо елитите управляват масите с едно много елементарно и евтино струващо им средство – ласкателството. Как става това ? Елитите, разчитайки на несъвършеното човешко същество, принадлежащо на масите, ласкаят това същество, като му казват, че политическата система е демократична и следователно властта е негова, на народа, а не на елитите. И, о, чудоІ – човешкото същество се хваща на въдицата и играе по тяхната свирка. Ама как така – ами така – реакцията на човешкото същество на предложението да изгледа словото на Варуфакис е: „А бе комшу, не ме занимавай с глупости“; след известно време казва (гузна съвест, че се е отнесъл несправедливо със съседа си и може би незаслужено го е нагрубил): „А бе, има си там началници“ – започва да се оправдава той, „те да се занимават с политиката“ – необходим аргумент; „нали за това ги избираме, какво повече можем да направим ние, обикновените хорица“ – достатъчният аргумент за това, въпросът с ласкателството да се приключи, затворен в омагьосан кръг (спасението на давещите се – дело на самите давещи се, както е добре казано)

А давят ли се наистина давещите се ? – не е парадоксално, а ми е фундаментално – това, че никой няма да се удави го знаят добре елитите и за това поддържат толкова плитка водата, че давещите се да глътнат само малко водичка , когато е необходимо, за да се сетят и за смъртта, но и да не се затрият, че кой после ще остане да им робува.

Това е божествената нареда на света и над човешките създания. Това е казвал през цялото време Шмит. Бог така бил наредил, за да може животът да пази несъвършения човек (защото Адам и Ева, които Той е създал, били непригодни да живеят извън рая). Когато им било казано, Адам и Ева тръгнали да населяват грешната земя. Несъвършенството на мнозинството от човеците, наречено човешка маса, трябвало да се компенсира с присъствието на земята на елитите. Те да ги водели духовно, материално, да им подобрявали генофонда, да ги бранели от бедствия и аварии, да контролирали популацията им и да ги държали в подчинение.

До тук беше религия, вярвания. Нека сега да смесим религията с науката (то друго за смесване няма) и да видим какво ще се получи ! Науката разкрива природните закони, но не казва природните закони божия нареда ли са и ли не са божия нареда. Тя не се занимава с това – и е правилно, и е добре. Религията предпазва от най-опасната крачка, която може да направи човешкото същество – да отиде до ръба на света и да надникне в Бездната на всемирната пустош – само бездушни атоми и играеща си със звездите по небето безплътна, глуха и невидима гравитация – няма с кого дума да обелиш.

Кое живо същество не би се уплашило до смърт от тази реална истина за пустотата на света. Кой от нас няма да си признае екзистенциализма в него, който обгръща живота му и който замества околоплодните води на майчината утроба, кога вече е извън нея. Това е толкова дълбоко и е толкова екзистенциално, че даже екзистенциалистите никъде не споменават, че това е човешкото начало, а показват последствията от това. Последствията са, че човешкото същество се страхува от космическата пустош и от това, че не знае дали Земята няма да се разтвори в необята, и че няма кой да се погрижи за това. Такава несигурност в смисъла на живота води човека до самоизтребление, той търси спасение за децата си след като ги е родил под нагон, без да знае защо трябва да се раждат още хора и да страдат от страха за сигурната смърт. Къде човек намира спасението за тях – в изяждането на децата си, воден от състрадание, което идва оглушително, след като си е отишла въздишкта от раждането.

Елитите, които Бог е направил от хората, сляпо са изпълнявали неговата воля и са били надарени със способността да втълпяват на събратята си неща, които хората не виждат и не могат да пипнат, да отхапят, да отпият, да натаковат – нещата, които поддържат живота им и ги правят щастливи (за да ги има тези неща за хората, Бог е направил, пак от същите тези хора, отново различни и избрани създания, които да знаели и да можели да ловуват, да отглеждат храна, да лекуват, да забавляват и т.н. и т.п.). Така, с цел да си вършат до край вменената им от Бога работа, елитите е трябвало да се налагат над всички останали и постоянно да се грижат да няма съмняващи се в приказките за невидимия, но всевиждащ Бог, който ги закриля и пази от ръба на света, където ще видят Бездната. Постепенно хората свикнали някой да се грижи за тях, да ги предпазва от ЛипсатА на това, без което те не можели, като се примирили с начина, по който били насочвани и подкарвани накъдето им е било казвано, че им е добре.

След като така били свикнали да си живеят, хора се разселили по Земята и се преумножили. С течение на времето Земята им се сторила малка и някой се сетил да каже, че за да са далече от липсите, другите им пречат. Така започнали враждите. Спиралата на враждебността се навивала все повече и повече. Една спирала, обаче, е сложно нещо. Трябва много работи да се случват едновременно. Хората трябва да се разделят по родове, общини, местности, континенти, раси и други. Хората да се научат да се побеждават и да се заробват. Хората да се научат да използват добрите си качества за да воюват и убиват. Да носят в нозете на елитите древна мъдрост и нови знания и да се надяват, че те ще ги защитават от другите. Да кажат, че Науката се е родила, и че с нея ще вървят напред. Светът станал много сложен. Труден за разказване и за разбиране.

Шмит се е опитал да даде насоки за създаване на Най-Нов Завет. Непосилна работа, както за него, така и за всичките му събратя по съдба – да напишат и оставят по нещичко, и да не успеят да внушат на населението, че това е всичкото.

Но от такива като тях вече се била завъртяла една нова спирала. Поддържана от наука, философия, геополитика, борба на идеологии и ново робство, както и от тяхното смесване.

Сега, в момента, на върха на спиралата стои вече видим Най-Новият Завет.

Кой ще го индоктринира сред масите ?

Какво ще бъде, от тук нататък, следващото стъпало на спиралата ?

Кой, как ще чете Най-Новия Завет?

Например, Варуфакис преразказва ли ни го или иска да спаси гръцкия народ от дебелия край на тоягата с наша помощ?

Къде да четем сакралните текстове, ако сме човеци от масите (важен въпрос защото Най-Новият Завет е създадена за Новия Човек (от Новите? Маси), а не за хората от отиващия си Свят.

А ако текстовете са писани от елитите – те сакрални ли са ?