В средата на миналата година гръцката политическа система беше разтресена от феномена Сириза – радикалната лява коалиция, която се обяви против мерките на международните финансови институции. За кратко време Сириза се превърна от маргинална опозиционна структура във втора политическа сила в страната. Днес Сириза дори оглавява социологическите проучвания с малка преднина пред управляващата Нова демокрация. Предлагаме ви интервюто на Петър Волгин с Янис Бурнус – член на Централния комитет на Сириза, отговарящ за международната политика. Г-н Бурнус бе в София за участие в конференцията „За солидарна България в солидарна Европа“, организирана от Европейската лява пария и ПП Българската левица.
– На какво се дължи успехът на Сириза?
– Това политическо земетресение, което предизвикахме, не е плод на случайността. То стана възможно, защото Сириза предложи единствената алтернативна стратегия за излизане от кризата. Гърция се беше превърнала в неолиберална лаборатория за експерименти още от 2010, когато кризата започна. И гърците, особено трудещите се и средната класа, страдаха не само от икономическа, но и от хуманитарна криза. Когато в една страна младежката безработица достигне 60 процента, общата безработица – 27 процента /според официалната статистика/, когато само в района на Атина има 24 хиляди бездомници, когато в страната има колапс на основните публични услуги като здравеопазване и образование, това прекрасно описва хуманитарно бедствие, а не просто икономическа криза. Хората обърнаха внимание на Сириза, защото видяха ясната алтернатива, алтернативата за промяната на властта в Гърция. Затова и сме оптимисти, че заедно със засилването на останалите леви и социалистически движения ще успеем да се отървем от подкрепяното от международната тройка гръцко правителство и ще установим първото истински прогресивно ляво правителство, което Гърция е имала.
– А какъв е отговорът на Сириза на основните проблеми, пред които е изправена Гърция днес?
– Както казах преди малко, Гърция беше превърната в едно неолиберално опитно поле, където беше приложен план за тотална приватизация, обезценяване на обществения сектор, спасяване на частната банкова система с парите на гръцките и европейските данъкоплатци, а в същото време Гърция страдаше от данъчните измами на големите капиталисти, на тези, които държат големите богатства. За да бъде възстановено социалното достойнство в Гърция, имаме нужда от сериозна програма за кардинални промени. Тази програма трябва да включва радикално преразпределение на богатството чрез демократична реформа на данъчната система, като целта е тези, които създадоха кризата, големите корпорации, да платят и цената за това, което направиха.
– Това достатъчно ли е?
– Разбира се, реформата на данъчната системата няма да бъде достатъчна. Имаме нужда от сериозни инвестиции в публичния сектор, за да създадем работни места и да стимулираме реалната икономика. Това е единственият начин да се преборим с рецесията. През последните години Гърция попадна в порочния кръг на рецесията, нарастване на обществения дълг, нужда от нови заеми… Вместо да продаваме обществените активи, трябва да инвестираме в публичния сектор, за да съживим производството и да направим така, че отново реалната икономика да заработи. Това означава, че трябва да намерим финансиране, за да можем да плащаме публичния дълг. Гръцкият публичен дълг заедно с дълговете на останалите задлъжнели държави в Еврозоната не може да бъде изплатен изцяло. Това се признава днес дори от Международния валутен фонд и нашата конкретна идея е, че се нуждаем от европейско съгласие по въпросите на публичния дълг. Не само за Гърция, а и за държавите с най-тежки проблеми. Нещо подобно на това съгласие, което е постигнато след Втората световна война по отношение на Германия. Това съгласие трябва да включва опростяването на голяма част от публичния дълг – не само за Гърция, а и за останалите държави, които са в беда, и оптимизация на условията по плащанията за останалата част от дълга. Тоест когато в държавата има растеж, тя може да изплаща дълга си, а когато е в рецесия, очевидно няма да може да плаща дълговете си. Плащанията трябва да бъдат замразени, докато страната не се възстанови икономически и реалната икономика заработи отново. В противен случай дълговете ще продължат да нарастват, вместо да намаляват.
– Вярвате ли, че такъв план е възможен?
-Разбира се, че вярваме и тъкмо той е заложен в сърцевината на нашата програма, която беше подкрепена на миналогодишните избори от милион и шестстотин хиляди гърци. Това всъщност е единственият алтернативен план, който може да извади страната от кризата и от хуманитарната катастрофа. По един много горчив начин през последните три години беше доказано, че официалната стратегия, която беше следвана от гръцките правителства и от международните институции е най-сигурният път към бедствието. Перманентно страната ни беше разрушавана и ако тотално не променим стратегията за справяне с кризата, Гърция ще бъде докарана до още по-голяма катастрофа.
– А каква е крайната цел на Сириза – да постигне един по-човечен, не толкова експлоататорски капитализъм или да промени системата по един наистина радикален начин?
– Първата решителна крачка е спасяването на нашето общество. Това означава, че имаме нужда от незабавен пакет от икономически и социални мерки, за да помогнем на жертвите на кризата да оцелеят. Имаме нужда от мерки за преразпределяне на богатствата, както вече споменах, смяна на данъчната системата, създаване на работни места и така нататък. Но Сириза е обединен социален фронт, а не социалдемократическа партия, която да смята, че е достатъчно да има едно добро управление на неолибералния капитализъм. Смятаме, че източникът на кризата е в самата същност на този неолиберален капитализъм. Сириза изповядва принципите на социализма на 21-и век. Това означава поредица от постоянни по-малки и по-големи социални и икономически трансформации, които ще доведат до преодоляването на неолибералния капитализъм и до установяването на нов икономически и свързан с растежа модел. Не само за Гърция, а и за Европа като цяло. Защото смятаме, че няма как да се справите с европейската и глобалната криза само в рамките на една държава.
– Какви са основните характеристики на този нов модел?
– Сириза е много критично настроена към така наречените социалистически режими, които човечеството изпита през миналия век. Не искаме да създаваме антидемократично общество. Не искаме да създаваме държава, в която държавните монополи ще заменят всички останали видове икономическа активност. Въпросът е върху какво се фокусираш, какъв е твоят приоритет. До този момент в Гърция приоритетът беше обслужване интересите на големите капитали. Нашият приоритет е да създадем такъв устойчив икономически и социален модел с уважение към малкия и среден бизнес, защото именно малкия и среден бизнес, които в момента са съсипани в Гърция, исторически са гръбнакът на нашата икономика. И в същото време трябва да гарантираме, че хората ще имат абсолютен достъп до основните обществени услуги. Има такива области, в които държавата трябва да играе основна роля. Вече разбрахме, че прибегне ли се до неолиберална приватизацията – и вие го видяхте това тук в България с електричеството – държавата губи всички лостове, с които може да подпомага растежа. Например – водата не може да се приватизира, също и електрическата енергия, общественият транспорт, здравеопазването, образованието не бива да се приватизират, защото е немислимо и те да бъдат включени в неолибералния модел за задължителна максимална печалба. Едно общество има шанс да оцелее само ако гарантира на гражданите си универсален достъп до всичките тези услуги.