Плоският данък, както учеше класикът Адам Смит в “Богатството на народите”, и както почти всички икономисти в развития свят днес признават, е регресивен инструмент за преразпределение на данъчната тежест в интерес на богатите и във вреда на средната класа и бедните. Независимо от краткосрочните резултати в събираемостта, азбучна истина е, че в дългосрочен план регресивното облагане намалява съвкупното търсене, потиска растежа, увеличава дефицита и публичния дълг, засилва неравенството и подчинява демокрацията на олигархичния капитал, което поражда чувство на несправедливост у мнозинството и генерира политическа нестабилност.

И до 30-те години, разбира се, в САЩ има прогресивна данъчна система. Но “Ню Дийл”-ът вдига маржиналната данъчна ставка за най-високите доходи (федерален подоходен данък за горната една десета процент от населението) от 23% в 1928 г. до 70% в 1934 г. и за кратко – до 93% в края на войната, а републиканският президент Айзенхауер в 1952 г. я заковава на 91%. Корпоративните данъци стигат над 50%, а данъците върху печалбата от капитала – 25%. Чрез данък наследство са конфискувани и разкошните дворци на олигархията в стил “великият Гетсби” край Ню Йорк, които и досега са публични музеи, ботанически градини и социални домове.

От 1920 до 1955 г. в резултат на това доходите на най-богатите американци спадат абсолютно над два пъти, а делът им в общия национален доход намалява с три четвърти. Пределната данъчна ставка остава 70% при десния Никсън и 50% при бащата на икономиката на предлагането Рейгън; данъчните намаления на Буш II я свалят до 35%, а “социалистът” Обама успява с голям труд да я върне до 39,6%.

През 2012 г. икономическото неравенство в САЩ задмина пика си от 1928 г. – в навечерието на Голямата депресия. Разликата в дохода на средния топ мениджър и средния му работник в САЩ е нараснала над девет пъти – от 30 пъти в края на 70-те години, до 277 пъти днес.Средното почасово възнаграждение от 1975 до 2010 г. е пораснало 10 пъти по-малко от производителността.

Световните икономисти в Давос са категорични и МВФ си признаха ,че преразпределението не вреди но аз говоря за много сериозно преразпределение за справяне с 3-те планетарни катастрофи

По закон следва КТБ да затвори и т.н. единственото правилно нещо е Василев да поеме управлението като се регулират тегленията

Банкирането с частичен резерв е регулирано но се крепи на вяра ,доверие поради което прилича на понци схема и т.н. нещата няма да се оправят на парче и Базел 3

Ресурсно базирана и държавно планирана екологична икономика и трябва да обясня какво значи държ.планирана – преразпределение за което св.икономисти са категорични и МВФ си призна но те го правят с друга цел ,а аз говоря за забрана на ошфорки и т.н. регулации до данък лукс с цел бюджетни излишъци за инвестиране в точно определени неща – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558

Защото финансовата катастрофа е само една от 3-те планетарни катастрофи и съм описал как може да се оправят нещата