След като се запозна с леко променения проектозакон, в който отново не откри отговори на основни въпроси, сдружение „Солидарна България“ за пореден път напомня, че предложението за финансиране на бизнеса в образованието е по същество държавна помощ за частни фирми. В проекта на Закон за предучилищното и училищно образование има редица спорни текстове, но ние ще се спрем само на два от тях:
1. Настояваме да отпадне чл. 10 и всички свързани с него части от проекта, които планират държавно финансиране на частните детски градини и частните училища.
Мотиви:
Ако целта на законопроекта е засилване на конкуренцията между училищата, тя и сега е налице след въвеждането на принципа „парите следват ученика“. Друг е въпросът, че той не доведе до цялостно повишаване на качеството на средното образование, даже напротив. Тези изводи се доказват и от изследванията на авторитетни световни организации. Резултатите от изследването PISA поставят равнището на образованието в България на едно от последните места в Европа. Ясно изразено е влиянието на доходите на семейството върху образованието на учениците – колкото по-бедни са родителите, толкова по-ограничен е достъпът на децата до образование. Общественото образование, не частното, е това, което трябва да изравнява шансовете на децата.
Очевидна е огромната нужда от допълнително финансиране на държавните и общински училища. Стотици от тях не разполагат дори с физкултурен салон.
Друг ефект от въвеждането му е все по-задълбочаващата се разлика между т.нар. „елитни училища“ в големите градове и всички останали. За каква свободна конкуренция си говорим, ако частните училища могат да събират допълнителни такси в пъти по-големи от субсидията? Ако разрешим и държавните да събират такси, мнозинството български деца ще останат напълно неграмотни. Напомняме, че именно бедността е една от основните причини за незавидните умения на българските ученици, според PISA.
С предложените промени под благовидния мотив за „равнопоставеност“ на практика създаваме предпоставки за още по-голяма неравнопоставеност в достъпа на децата до добро образование. Предвиденото финансиране е подарък за собствениците на частни училища и детски градини, не стремеж към равнопоставеност на учениците. Нека имаме предвид, когато даваме за пример финансирането на частните учебни заведения в Европа, че там те са неправителствени организации или църковни училища, но и в двата случая – организации, чиято цел е не печалбата. Акцент е стремежът към индивидуално и наистина по-качествено образование.
Частните учебни заведения тук са бизнес организации регистрирани по Търговския закон. Правителството няма възможност да въздейства върху определянето/ограничаването на таксите, които те изискват от родителите, както и изрично е уточнено в чл. 299 на проектозакона. Следователно, никой не може да наложи ограничения, след получаване на субсидията, управата на частното училище/детска градина да не увеличи таксата, плащана от родителите поне с толкова, колкото е държавната субсидия.
Резултатът от подобна мярка:
– намаляване на и понастоящем твърде ограничения бюджет за публично образование;
– родителите на деца, обучавани в частните учебни заведения ще продължат да плащат големи такси за образование;
– частните учебни заведения ще увеличат печалбата си
– частните заведения привличат квалифицираните учители чрез по-високи заплати и така понижават равнището на преподаване в общодостъпните училища. Предложената субсидия ще засили този негативен процес.
– частните заведения, в стремежа си към печалба, неизбежно се ръководят от доходите на родителите, а не от интересите на ученика. Това поставя учителите в ролята на обслужващ персонал и ерозира възпитателната функция на училището.
Надяваме се, не това са целите на законотворците!
2. Трябва да се подхожда с голямо внимание към въвеждането на дуалното обучение в България. Не всички професионални училища са подходящи. В голяма част от професионалните училища се обучават младежи, които искат да продължат да учат след средно образование. За тях дуалното обучение може да се окаже неудачно, защото дава по-ниска общообразователна подготовка, което неминуемо ще стесни възможностите им за развитие.
Единствените подходящи училища са бившите СПТУ, които са запазили профила си. Те обучават ученици без особени амбиции да продължат образованието си. Дори в този случай трябва внимателно да се прецени дали в района на училището има подходящи работещи предприятия, които могат да осигурят производствена база за дуалното обучение, дали са достатъчно големи и стабилни, за да предложат устойчиви работни места. При дуалното обучение не бива да се залага на производствени сектори, които отмират, защото обучените младежи рискуват да се окажат без работа и без необходимия ресурс за продължаващо образование (дуалното обучение прави сериозни компромиси с общообразователната подготовка).
Авторите на текста акцентират върху нуждата образованието да отговори на потребностите на пазара на труда. За да се направят коректни и работещи предвиждания за нужните на бизнеса служители и работници, е добре да знаем плановете на самите предприемачи за профила и броя на търсените специалисти в следващите 10 години. Такива планове и прогнози досега не са правени.
„Солидарна България“ настоява, преди да формират мнение и да гласуват, депутатите да се информират какви точно са нуждите на бизнеса и да оповестят тази информация.
Уважаеми дами и господа, народният представител носи отговорност само пред избирателите си за резултатите от своите гласувания. Призоваваме ви да не подкрепяте една или друга мярка в името на лоялността към вносителите или партийната дисциплина. А само, когато вие сте убедени и имате достатъчно ясни аргументи, за да убедите и нас в правилността на вашия избор.
Поради огромното значение на предложения законопроект, който на практика засяга всички български семейства, „Солидарна България“ настоява за поименно гласуване на текста за финансиране на частните училища, като преди това народните представители да декларират дали не се намират в конфликт на интереси. Тоест – имат ли деца или внуци, които се обучават в частни училища? А също и да декларират дали членове на техните семейства са собственици или имат дялово участие в частни училища и/или детски градини.
Позицията е изпратена на 23 февруари 2015 г. както до водещата в обсъжданията Комисия по образование и наука в НС, така и до участващите комисии.
Редно е държавага да подкрепя държавните училища.
Равенството на достъпа се реализира само чрез държавните училища. Който желае повече – да ходи в частно, но да си заплаща всичко сам.
Равен достъп до образование е основополагащ принцип във всяко цивилизовано общество.
Отделяните средства за частни училища при този мизерен бюджет за образование, ще лиши от достъп до образование дечицата на много наши сънородници, ще занижи качеството на образование – пряко следствие от още по-мизерните средства за учителите, преподаващи в частни училища.
Недейте.., достатъчно дясна е политиката ни във всички сфери. Още по-надясно е НИЩОТО!
Моят коментар, ако реша да пиша, би бил много дълъг … . От соцвъзпитаници, решили да преминат „от другата страна“ само подобни предложения може да се очакват … .
Накратко – не ми харесва!
доно това да стигне където трябва.и да се случи това което е необходимо за да започнат децата ни да стават БИОРОБОТИ…Каквато е тенденцията с тази система в момента>“тип“Янки“
Аз смятам, че след като е възприет принципът – финансирането следва ученика, то той трябва да се прилага, в което и да е сертифицирано от МОН училище да избере този ученик и неговите родители – данъкоплатци! Такива училища са и частните училища в България. Те не биха могли да осъществяват дейност ако нямат съответните разрешения от МОН за това. А лично аз като човек, който плаща доста данъци, когато избера частно училище за детето си, искам моите пари, наляти за образование в държавата, да отидат и за образованието на моето дете! Защо само за другите да плащам!?
А като си говорим за старо соц-мислене – такова е да се смята, че държавата едва ли не трябва да се държи като мащеха с децата и родителите, избрали частно училище! Критерият може и трябва да бъде само един – качество, а то има лесен показател: успехът на децата, които завършват дадено училище!
Ако детето ми не е прието в държавна градина, някак не е честно за него държавата да не се грижи, само защото не е циганче, родителите му не са социално слаби, учили са когато им е било време, намерили са си работа и на всичкото отгоре плащат данъци.
Що се отнася до дуалнното обучение – май и сега основен проблем е големият брой безработни висшисти или такива, работещи като магазинери, бармани и т н. Цитат от принципите на финладското образование „обществото има нужда от всякакви кадри и професионалисти.“
А и за учителските кадри по този повдод. Според вас причината за изтичането на добрите учители в частния сектор е различна от абсурдно ниската заплата предлагана от държавата?????? Въпрос, който един проектозакон не може да реши.
Друг основен принцип на финландското образование – напълно безплатно за всички, както и учебници и т.н. За всички, не за някои деца. Така че държавна субсидия, ако има, редно е да има за всички, не за някои.
Една майка и учителка.
Голяма вероятност причината детето Ви да не е прието в детска градина е това, че сградите на общинските детски градини бяха продадени или отдадени под наем. Нищожен наем за частни детски градини (11 стотинки на квадратен метър). И това няма да се промени, ако наливаме публични средства в частни джобове.
Ужасяващо е, че като учител се опитвате да се представите като някаква добра част от човечеството като се противопоставяте на „циганите“ и „социално слабите“. И това е по-тежък проблем на българската образователна система дори от ниското заплащане. С такива „учители“ нищо добро не чака техните ученици.