Чавдар Найденов
До финал стигна първият от нашумелите искове срещу България пред арбитражни трибунали. Сведенията на правителството гласят, че „Атомстройекспорт“ е осъдил страната заради едностранно прекратения договор за АЕЦ Белене. НЕК ще заплати 550 млн. евро на руската компания, гласи решението на арбитража в Женева. Според руски медии сумата е 620 млн. евро.
Новината трябва да събуди обществеността и чувството за отговорност на висшите политици в държавата.
Ако погледнат по-надалеч, ще видят какво още се задава: дело на ЕВН за 600 млн. евро и на Румен Гайтански-Вълка за 100 млн. евро. Само в МС е известно, текат ли също така напълно тайни дела. Не е известно, в кои случаи фирми (американските Марици, фотоволтаичната асоциация, Софийска вода) са принудили държавата или Столична община да отстъпят от законните си права чрез заплаха за търговски арбитраж. Публично е известно обаче, че през 2013 г. такива закани отправиха електроразпределителните дружества. Последваха усилия на три поредни правителства да ги умилостивят, жонглирайки с такса „задължения към обществото“, студени и топли резерви, трупане на задължения върху НЕК, споразумения „дълг срещу по-ниска изкупна цена“, цени за бита и за индустрията и пр. фокуси.
Кого го заболя от новината? Отличникът Дянков, който обещаваше да „напляска руснаците“ в частния трибунал, отдавна не е министър и вече работи като ректор на икономически университет в Москва. Хилари Клинтън, която спря договора за АЕЦ Белене (според признанието на Борисов пред Американската търговска камара – как да не му вярва човек?), отдавна е забравила подобни дреболии във въртопа на президентската кампания в САЩ. Сметката остава за нас и ще я плащаме с нови заеми. А когато трупаните все нови и нови дългове завъртят страната ни в „гръцки сценарий“, Борисов също вече няма да е на власт и ще раздава оценки от политическата тъчлиния.
Такива присъди срещу България могат само да зачестяват. По света в последните години броят на исковете „инвеститор-държава“ нарастват неотклонно, тъй като са подписани хиляди двустранни споразумения, в които държави се задължават да приемат за изпълнение решенията на частни трибунали при жалби от страна на инвеститори или контрагенти.
Брой арбитражни искове „инвеститор-държава“ по години
(Положението е напълно аналогично на това с битовите потребители на мрежови услуги по новото законодателство – те могат и все по-често биват осъждани от колекторски фирми в частен арбитражен „съд“, създаден от същите тези фирми, на основание на шаблонните договори, които са принудени да подписват с ЕРД, Топлофикация, мобилни оператори, кабелни телевизии. Аналогично, трибуналите към Световната банка, UNCITRAL, тези в Париж, Лондон, Хага се окомплектоват не от съдии, а от къс списък корпоративни адвокати).
В ЕС най-много страда Източна Европа. Досега Чехия е задлъжняла с около 840 милиона щ.д. вследствие на 18 иска и е платила 78 млн. щ.д. хонорари на международни адвокатски фирми. На другия полюс са САЩ, чиито фирми най-много съдят, но държавата им не е осъдена нито веднъж. Ако и ЕВН получи желаното, ние ще сме номер едно в Европа.
Трудно е да се повярва, но няма значение какво е решила държавата, какво е законно според българския и какъвто и да било нормален съд и дали такъв изобщо е бил сезиран – компенсацията е изискуема. Включително чрез конфискация на активи на държавата (в случая на НЕК, но това е все едно). На теория това са „помирителни форуми“, необвързани със закона и те могат да си тълкуват каквото и да било действие като нанесена щета на частната фирма. Без право на обжалване.
Готвеният договор за ТПТИ и вече готовият проект между ЕС и Канада (CETA) предвиждат вечно и необратимо право на корпорациите едностранно да съдят държавата. Въпреки това поредица от родни министри от 2013 г. насам тържествено заявяват, че ако нашата страна има забележка, тя засяга само визовия режим със САЩ и Канада, който изобщо не е предмет на преговорите. Перспективата е, България да се оказва постоянно пред избор: или да не смее да защитава своите интереси срещу международни корпорации (например, да бъде принудена вдига цената на тока до небесата), или да се разори.
България не само трябва решително да последва примера на Оланд, германския икономически министър Габриел, на най-големите германски и английски асоциации на малкия и среден бизнес, на най-голямата асоциация на юристите в Германия, на 3 милиона подписали се граждани и категорично да отхвърли привилегиите на чуждите инвеститори в договорите на ниво ЕС, вкл. т.нар. „Енергийна харта“.
Тя трябва да започне да изчиства тази самоубийствена клауза от десетки двустранни договори, сключени като на поточна линия от предходни правителства и да ги избягва в договорите на всички държавни фирми, следвайки стъпките на най-силно опарените досега държави: Австралия, Аржентина, Южна Африка, Индонезия. Доказано е, че подобна „защита“ не привлича инвестиции. Унгария например няма такава клауза със САЩ, но е номер едно по американски инвестиции в Източна Европа. Бразилия принципно не приема арбитражните клаузи, а от години е магнит за инвестиции.
Глупав е не този, който прави грешки, а който упорства в тях.
