Човешки роботи правят устройствата на „Епъл“ в Китай. Компанията, която има повече пари от правителството на САЩ, е символ на дефектната икономическа система
Адития Чакраборти
Съвсем скоро ще видим първите некролози за свободната търговия, отворените граници и глобализацията. Когато размишляват как и защо богатите страни приемат и въвеждат политиките на Доналд Тръмп и Найджъл Фараж, авторите на некролозите трябва да отделят дължимото на „Епъл”. Защото най-богатата компания в света е учебникарски пример за подигравката с обещанията, направени след падането на Берлинската стена.
С каквито и чудесии да са натъпкани новите айфони, тези устройства служат само за да увеличават бездната между свръхбогатите и останалите от нас, да лишават страните от полагащи им се данъчни приходи и да потискат китайски работници, докато лишават американците от високоплатени работни места. Арогантна към критици и правителства, натъпкана с пари, но бедна откъм идеи, „Епъл” ясно ни разкрива недостатъците на икономическата система.
А по замисъл не трябваше да я възприемаме така. Трябваше да е мултинационалната компания, която е на наша страна, като в същото време неуморно продължава да се развива. На представянето на най-новия „Айфон 7”, шефът на маркетинговия й отдел обясни защо моделът ще бъде без аудио гнездо така: „Всичко се свежда до една дума: смелост. Смелостта да продължиш напред, да създадеш нещо ново и по-добро.” Тази ухаеща на етерични масла калифорнийска помия бе жадно погълната от седемхилядната тълпа и твърде слабо иронизирана от пресата – тя също така замъгли някои от неприемливите аспекти на новия бизнес модел, като например условията, в които се създава.
Ако притежавате айфон, знайте, че е сглобен от работници в една от следните, базирани в Китай, компании: „Фокскон”, „Уистрон” и „Пегатрон”. Най-голямата и най-известна сред тях – „Фокскон”, се прочу през 2010 г. с това, че поне 18 от служителите й направиха опит за самоубийство, като поне 14 успяха. В отговор, компанията постави мрежи на своите сгради, които да улавят опитващите се да скочат. През същата година персоналът на завода на „Фокскон” в Лонхуа е произвеждал по 137 000 айфона на ден, или по 90 на минута.
При един от тези опити за самоубийство, 17-годишната Тиан Ю се хвърля от четвъртия етаж на заводското общежитие и остава парализирана от кръста надолу. По-късно тя дава забележителни показания, описвайки работните условия в завода, което отразих в „Гардиън”. На практика тя е била робот, който работи по 12 часа на ден, шест дни в седмицата, на дневни и нощни смени, който спи в стая с още седем души.
Илюстрация на Andrzej Krauze
След скандалите от 2010 г. „Епъл” обеща да подобри условията за китайските си работници. Оттогава публикува множество лъскави брошури, в които описва ангажиментите си към тях. Въпреки това няма доказателства, че калифорнийската компания е дала на подизпълнителите си и едно пени от гигантските си печалби, за да подобри работните условия на хората, които всъщност създават продуктите им.
През изминалата година базираната в САЩ неправителствена организация (НПО) „Чайна Лейбър Уоч” публикува редица материали за „Пегатрон” – друг подизпълнител, който сглобява айфони. НПО-то изпраща свой човек на поточната линия, който разпитва десетки служители на компанията и анализира стотици фишове със заплати. Той открива, че персоналът продължава да работи шест дни в седмицата по 12 часа на ден, като час и половина от тях са незаплатени. Работниците са принуждавани да работят извънредно, според НПО-то, а обучението по безопасност е на незаконно ниски нива.
Внедреният в компанията разследващ работи по дънна платка за айфон на всеки 3,75 секунди и стои изправен през цялото време в своята смяна от десет часа и половина. Така се изкарва минимална заплата в компаниите подизпълнители на „Епъл”. Шанхайските власти вдигнаха минималното заплащане миналата година, но „Пегатрон” отговори като оряза някои субсидии, например медицинските застраховки, с което на практика намали и заплащането на час за служителите си.
Попитани за тези разкрития, от компанията направиха следното изявление: „Полагаме големи усилия всеки завод на „Пегатрон” да осигурява здравословна среда и всички обвинения в противното са просто неверни… Взехме ефективни мерки… да направим така, че работниците ни да не работят повече от 60 часа и повече от шест дни седмично.”
Миналата година датско НПО публикува множество доказателства за принудителен ученически труд в друг от подизпълнителите на „Епъл” – „Уистрон”. Младежи, които учат счетоводство или бизнес мениджмънт, са изпращани да работят с месеци на поточната линия в „Уинстрон”. Това е сериозно нарушение на една от конвенциите на Международната организация на труда. Въпреки това, разследващите от „Дануоч” попадат на доказателства, че хиляди ученици вършат същата тежка работа като възрастните, но за по-ниско заплащане.
Младежите казват пред „Дануоч”, че работят против волята си. „Всички сме потиснати”, споделя 19-годишно момиче. „Но нямаме избор, защото училището ни казва, че, ако откажем да работим, няма да си получим дипломите.” Въпреки че няколко пъти са търсени за отговор, от „Уистрон” отказват да коментират.
Макар разследването да не е проведено във фабрика, която сглобява точно айфони, „Епъл” потвърждава, че „Уинстрон” и „Пегатрон” са два от големите й китайски подизпълнители за сглобяване. Въпреки че отказаха да коментират този случай, говорители на компанията ме насочиха към одита, който тя е поискала за фабриките на доставчиците си. Инспекциите обаче са удобно повърхностни.
Тим Кук с известната танцьорка Мади Зиглър. Изпълнителният директор на „Епъл“ отказва да плати 13 млрд. долара данъци на ЕС, защото това е „политическа глупост“.
Вижте например доклада, който „Епъл” възлага на „Фокскон” през 2012 г. след скандала с опитите за самоубийства. „Фокскон” е най-големият частен работодател в Китай, като само в заводите в Лонхуа работят 400 хиляди работници. Но докладът за „Епъл”, излязъл едновременно с доклад на Асоциацията за честен труд, признава, че е разгледал само три от заводите, отделяйки едва по три дни на всеки. Джени Чан, един от най-големите борци срещу китайските трудови злоупотреби и съавтор на книгата „Да умреш за айфон”, която ще излезе скоро, го нарича „парашутно одитиране” – резултатите от него са такива, че всичко да си продължи както досега. Един доходоносен метод, както се оказва. Докато заплащането на сглобяващите айфони служители в „Пегатрон” пада до едва 1,60 долара на час, „Епъл” си остава компанията с най-висока печалба в Америка – над 47 млрд. долара само за 2015 г.
Накъде ни води всичко това? Със своите активи от 231 млрд. долара „Епъл” има повече пари от американското правителство, но очевидно не смята да похарчи и цент за тези, които й изкарват печалбите. Нито пък смята да прави айфони в Америка, с което би създала работни места и пак смартфоните й ще са най-доходоносните в света.
Тя предпочита да трупа още по-големи печалби за своите акционери, сред които е и изпълнителният й директор Тим Кук. Неговите приятели го описват като филантроп, но докато харчи пари за проекти за домашни любимци, той отказва да плати дължимите на Европейския съюз данъци на стойност 13 млрд. долара, наричайки това „политическа глупост”. В същото време се хвали, че няма да върне милиардите на „Епъл” в САЩ, докато „няма справедлива данъчна ставка… за да си патриот, не е нужно да плащаш повече”. Технологичният олигарх си мисли, че знае по-добре от 300 милиона американци каква да бъде данъчната ставка, определена от избраното от тях правителство.
Когато историците на глобализацията изследват нейната смърт, със сигурност ще открият, че компании като „Епъл” са изиграли голяма роля в нея. Изправени пред избора между икономически модел, който щедро награждава малцина, и популизъм, който щедро обещава на мнозина, между Кук от една страна и Фараж от друга, гласоподавателите ще отидат при този, който поне не им дрънка небивалици за „смелост”.
Превод: Илиян Станчев
Източник: „The Guardian“
