Интервю на Димитър Събев с Антон Желев, член на УС на Българската соларна асоциация

 

– По какво се различава вашата организация от по-активната в медиите Българска фотоволтаична асоциация?

– Интересът на нашата асоциация е към сегмента на малките соларни централи, покривните централи, както и към централите в населени места и урбанизирани територии. „Малки централи близо до потребителите“ – това е нашата цел.

 

– Какво налага разграничаването между малки и големи ВЕИ?

– Малкият размер е пътят, по който трябва да се развиват ВЕИ. Енергията на големите паркове трябва първо да се качи в мрежата високо напрежение и при трансформацията и преноса й се реализират големи загуби. Затова производството на енергия трябва да е там, в уличката, близо до потребителите. Разграничаването между големи и малки ВЕИ е абсолютно необходимо, за съжаление, държавата и ДКЕВР не го правят. Единствената разлика е по отношение на изкупната цена, иначе нормативните актове ни третират еднакво. Няма значение дали имаш един киловат на покрива от няколко панелчета, или огромна централа от 20 мегавата на полето. Също така малките централи плащат ДДС, но не си го възстановяват, тъй като оборотите им са много малки.

 

– Да поговорим за проекта на вашата жилищна кооперация – как ви хрумна идеята за соларна електростанция на покрива?

– Някъде към 2010-2011 г. се сетихме, че може да си построим нещо на покрива, от което да печелим. Идеята беше хубава, но когато започнахме с документацията, настана голяма мъка. Е, в общината нямахме чак такъв проблем, но и там и бавиха доста. Голямото забавяне беше от ЧЕЗ. Само да дойдат да ни сложат едно табло, ги чакахме 5 месеца. Документалните проблеми се проточиха година и половина – никой не знаеше как етажна собственост може да произвежда електричество. „Как така? Кои сте вие? Ама може ли така?“ Не само че може, но в бъдеще процедурата трябва да бъде облекчена за другите след нас.

 

– Всъщност имат ли ЕРП интерес да присъединяват малки соларни мощности?

– Не. ДКЕВР ги кара да ни заплащат за произведената електроенергия, а НЕК след това трябва да връща парите на ЕРП. Но НЕК не е изряден. Отделно от това ние заплащаме такса за достъп до мрежата високо напрежение на Електроенергийния системен оператор, а не на ЕРП. Това е, меко казано, нелогично[1. бел. ред.  “НЕК” ЕАД си запази правото на собственост върху преносната мрежа, а експлоатирането й се осъществява от ЕСО въз основа на договор за експлоатация и поддръжка на мрежата.“ http://www.tso.bg/default.aspx/novini-intervju-na-ivan-ajolov-za/bg          ]. В крайна сметка ЕРП нямат никакъв интерес да ни присъединяват.

 

– Каква ще е възвръщаемостта на инвестицията ви?

– Първо я изчислихме на 5-7 години, но докато задействаме проекта, в сила влязоха нови цени. С тях изплащането на вложената сума е около 14,5 години. И това без капитализацията на парите – с капитализацията и инфлацията срокът надхвърля 20 години.

 

– При това положение има ли въобще смисъл българите да монтират такива скъпи неща на покрива си?

– Много домоуправители са идвали да ме питат – как сме успели да го построим това нещо, как и те да преминат през тези стъпки. Когато им обясняваме, те се отказват. Затова подпомагане трябва да има – дали от общините, дали от фонд, но за покривните инсталации е нужен допълнителен стимул. Идеята на нашата асоциация е да променим законодателството така, че хората да се заинтересуват да си монтират точно такива малки инсталации. В момента стимул за това отсъства.

 

– Цената на соларните панели напоследък чувствително спадна. Точно когато те стават икономически изгодни, държавата сякаш удря спирачка на бизнеса?

– Така се получава. В момента фотоволтаичните панели с добро качество излизат 65-70 евроцента на инсталиран ват пик. На тази цена те пристигат от Германия до покрива на малките централи. За сравнение – в началото на 2012г. цената беше 0,90-1,10 евро на ват пик. През 2011г. цената беше 1,60 евро, през 2010г. – над 2 евро. През 2009г. цената беше над три евро. С изкупна цена от 28,5 стотинки за киловатчас малките са на ръба, но от 1 юли ДКЕВР я понижи още повече за новите проекти. В Министерството на енергетиката дори е обсъждано предложение малките централи до 30 киловата да бъдат спрени.

Да бъдем честни, соларен бум имаше в цяла Европа, не само в България. Но Западна Европа си взе поука и сега дава път именно на малките. У нас не се прави такова разграничение, а „зелена енергия“ се превърна едва ли не в мръсна дума. Тогава какво да кажем за „Цанков камък“? Това е най-скъпата ВЕЦ в света, около 6000 евро на киловат инсталирана мощност. При малките покривни централи киловат струва 1300-1600 евро, с много високо качество на оборудването.

 

Коментари

коментара