Истинската битка с подкупността трябва да се занимава и с рушветите на големите корпорации и банки, с нелегитимните атаки срещу социалната държава, както и със структурните причини за корупцията – бедността и неравенството
Владимир Борцун – румънски публицист
Мина повече от месец от пожара в клуб „Колектив“ в Букурещ, а броят на загиналите достигна 60, два пъти повече от първоначалните жертви. Тази трагедия изведе на преден план корупцията. Разбираемо е защо: всичките 60 починали щяха да са живи, ако собствениците на клуба бяха спазили закона или ако съответните служби го бяха приложили навреме. Трагедията се разигра в момент, в който корупцията, разбирана в стриктния си либерален смисъл като нарушаване на закона с цел придобиване на финансови, социални или политически ползи, е считана за национален проблем номер едно.
Без съмнение тя е явление с дълбоки корени в румънското общество. Според доклада на Transparency International за 2014 г. Румъния е най-корумпираната държава в ЕС (наравно с България, Гърция и Италия). Всички знаем това, но го повтарям, за да сме наясно. Сега нека поговорим за нещо по-малко забележимо: четирите начина, по които борбата с корупцията легитимира структурните проблеми в Румъния, включително по-сложните форми на рушветчийството.
Най-напред и най-обозримо е, че „антикорупционният фронт“ в Румъния, включително целият политически и граждански естаблишмънт от всички правителства през последните години, през специализираната прокуратура DNA, до НПО-тата и медиите с неолиберален дневен ден, неглижират системно корупцията свързана с едрия транснационален капитал. Другояче казано, големите транснационални корпорации си сътрудничат интензивно с местната корупция, за да защитят интересите си. Миналата година (бел. прев. 2014 г.) мегаскандалът с Microsoft и други технологични гиганти (IBM, HP, Fujitsu-Siemens, Compaq) извади на повърхността публично-частното партньорство, скрепено с корупция за над 50 млн. долара. Всички тези компании са успели да подкупят официални лица от три поредни румънски правителства, за да бъдат оскъпени лицензите на техните софтуерни продукти на вътрешния ни пазар.
Само че, както и при други подобни казуси, общественият дискурс се насочи почти изцяло към корумпираните румънски политици. А не към корумпираните румънски служители на мултинационалните компании. Очевидно е, че тези корумпирани румънски служители не са действали на своя глава и независимо от дружествата майки, така както инженерите от Volkswagen не са подправили екологичните тестове на автомобилите по своя инициатива (както твърдеше безотговорно мениджърът на VW пред Американския конгрес). И румънските служители на Microsoft, и инженерите от Volkswagen
са действали според вътрешната логика на корпорациите:
максимизация на печалбите на всяка цена.
Законите, регламентите, правата не са нищо друго освен бариери пред тази акумулация на средства без край. Ако тези корпорации могат да дадат подкуп, за да ги преодолеят, биха го направили с радост.
На второ място, антикорупционната кауза бе използвана, за да се легитимира най-бруталния режим на икономии в Източна Европа. Да си припомним. През 2010 г. второто правителство на Емил Бок взе заем от МВФ на стойност 13 млрд. евро. Повечето от тези средства бяха използвани, за да се рекапитализират чуждестранните банки у нас (същите, които, както се говори, са крали от румънците години наред чрез несправедливи клаузи, докато са предлагали на политиците и на големите бизнесмени изгодни кредити). Както винаги тази неолиберална интервенция на държавата – продължена при всички следващи правителства – бе платена с парите на обикновените хора, най-вече чрез орязване на пенсиите и на бюджетните заплати (вече най-малките в ЕС) и чрез свиване на обществените услуги, най-вече на системата на социалното осигуряване и здравната система (най-слабо финансираните в ЕС). Всички тези мерки на икономии бяха частично оправдани от политическите и гражданските елити именно чрез реториката срещу корупцията. Тя бе насочена срещу „мързеливците, които източват системата и живеят с нашите пари“ или срещу „корумпираните и неефективни служители от публичните услуги“.
Да, тази корупция съществува. Много лекари вземат рушвети от пациентите. Но решението не е да се ореже още повече бюджетът за здравеопазването, а напротив – да се увеличи! Всички тези орязвания допринесоха само да се утвърди институцията на подкупа в румънските болници. Нещо повече, тези орязвания струваха човешки живот. Това може да се види и в казуса с пожара от „Колектив“. В болницата „Флоряска“ едно супермодерно отделение специално за изгаряния не може да се използва, защото не бяха намерени пари за система за пречистване на въздуха – последната брънка във веригата, необходима, за да заработи отделението.
Така че в името на борбата с корупцията политическият и граждански естаблишмънт в Румъния (например либертарианците, назначени неотдавна за държавни съветници) дават легитимност на една политика на икономии със смъртоносни последици и която сама по себе си е изтънчена форма на корупция. Икономиите не са нищо повече от една легализирана кражба от социалната маса. Тя е извършена от финансовите и политически елити спрямо обикновените хора, които са оставени да платят за една криза, направена възможна от същите елити, чрез която именно те се облагодетелстват. С други думи
икономиите са Робин Худ наопаки:
краде се от бедните, за да се даде на богатите.
На трето място, специалното внимание, отредено на корупцията, прикрива, включително в случая с трагедията от „Колектив“, една друга неолиберална политика с голяма популярност в средите на „гражданското общество“: дерегламентацията като самоцел – както на бизнессредата, така и на отношенията между работодатели и служители. Тази политика поначало е съпроводена с истерична реторика в полза на бизнес средата. A priori реториката е враждебна към всички критики, отправени към работодателите. От една страна тези критики са считани за „комунистически“, а от друга – работодателите са приемани за „герои-създатели на работни места“.
Хилядите свещи, оставени от жителите на Букурещ в памет на загиналите в клуб „Колектив“
Политиката на дерегламентация и пазарен фундаментализъм насърчиха културата на печалбата на всяка цена, дори и за сметка на най-елементарните права на служителите и потребителите. Ясно е, че основната роля в пожара в „Колектив“ е играла корупцията на държавните органи и на собствениците. Последните са знаели, че могат да измамят закона. Например ако дадат подкуп, където трябва, могат да заобиколят нормата да приемат максимално 60 души, и то настанени на маси. Но да се измъкнеш ненаказан за нещо, не означава, че трябва да го правиш. Защо са заобиколили закона тогава тези трима предприемачи? Не защото са някакви социопати като Гордън Геко (главният герой от филма „Уолстрийт“ – бел. прев.) а именно заради дискурса в подкрепа на бизнеса, според който трябва да постъпят като хиляди други бизнесмени в нашата страна – оправдани в преследването на печалбата на всяка цена.
На четвърто място, доминиращата реторика срещу корупцията заобикаля системно най-важния въпрос, който трябва да се постави: какво увековечава корупцията? Какво кара, например, едни доктори да вземат рушвети от пациентите, които трябва да лекуват безплатно, или инспекторите, които трябва да затварят заведенията, да нарушават действащите норми и правила? Сигурно културните модели и навиците играят важна роля, но принципните структурни причини за корупцията като феномен са и си остават бедността и икономическото неравенство, нарастващина свой ред заради тази корупция. Достатъчно статистически данни показват, че
най-корумпираните държави в света са сред най-бедните
и с най-голямо неравенство от икономическа гледна точка.
Това е една взаимна зависимост, признавана и от неолибералното списание Forbes.
Само в Румъния антикорупционният фронт периодично игнорира тази фундаментална взаимна зависимост. Румъния е не само една от най-корумпираните държави в Европа, но и една от най-бедните. 40% от населението и 48,5% от децата живеят на границата на бедността! Да се игнорират причините и да се гледат само едни от симптомите при борбата с корупцията, не води до нищо друго освен да увеличава болестта (както и самите симптоми). По този начин се обслужват интересите на онези обществени групи, които печелят директно от причините и симптомите.
Изводът е не, че румънската левица трябва да остави антикорупцията в ръцете на десницата, както някои биха побързали да заключат. Изводът е, че антикорупцията не е сама по себе си добра, а е това, което правим от нея. В Румъния борбата с корупцията до този момент бе тема, използвана от политическите и гражданските елити, за да консолидира неолибералната хегемония. Вместо нея истинската антикорупция трябва да се занимава и с корупцията на големите корпорации и банки, с нелегитимните атаки срещу социалната държава и със структурните причини за корупцията – бедността и неравенството. Левицата не е единствената, която може да се бори срещу корупцията, но само тя може да го прави автентично.
Владимир Борцун е един от основните автори на румънската лява онлайн медия Critic Atac, чиято поява е свързана със социалните протести на Университетския площад в Букурещ от януари и февруари 2012 г. Той е завършилмагистърска степен по философия в Букурещкия университет. През 2014 г. приключва магистратура по Европеистика в Университета в Портсмут (Англия). След това е работил в център за бездомници в Източен Лондон. През 2015 г. Борцун започва докторат по политически науки в Университета в Портсмут относно новите леви партии в Южна Европа. Той пише още за румънската медия Vox Publica и на английски за изданията на Социалистическата партия в Англия и Уелс, чийто член става през 2013 г. Тази статия бе публикувана на 9 декември на сайта CriticAtac.ro.
Източник: CriticAtac.ro
Превод: Владимир Митев
