Дисциплинарно уволнение грози работници, които коментират заплатите си. Капанът се залага в етични кодекси, правила за вътрешен трудов ред и декларации, които работодателят налага на служителите си да подписват

 

Ваня Григорова, председател на сдружение „Солидарна България“

„Етично“ бизнес поведение

През август 2018 г. социалният министър Бисер Петков посещава „Асарел-Медет“ АД в Панагюрище и публично изразява удовлетворението си от това, че средната заплата в предприятието е три пъти по-висока от средната за страната. Т.е. около 3300 лв. Статия, която отразява тази реплика на министъра, е публикувана в затворената фейсбук група „Групата на панагюрци“. В разговора под линка местни жители, част от които служители на компанията, споделят възмущението си от твърденията, че получават високи заплати.

Позната картина. Трудовите възнаграждения са тема на бурни дебати в България. Почти ежедневно се възмущаваме от официално обявената от Националния статистически институт средна работна заплата. Наричаме я „стъкмистика“. Трябва да уточним, че не е невярна, просто точно този показател не отразява по очаквания от нас начин нивата на трудовите възнаграждения в страната. Далеч по-важна е друга средна величина – медианната работна заплата.

Ще илюстрираме разликата между двата показателя, като използваме хипотетично предприятие с 11 работници, които получават заплати, подобни на описаните в конкретния казус. Четирима работници са с 1000 лв. заплата, по един с 1200 лв., 1300 лв., 1500 лв., 2000 лв. Двама служители получават по 5000 лв. и един – 12 000 лв. Средната заплата в случая ще бъде 3200 лв. (сборът от всички заплати разделен на броя на получателите им).

Медианната заплата, която твърдим, че е по-близка до реалната средна, се получава, като наредим възходящо заплатите и видим коя е в средата на реда:

1000, 1000, 1000, 1000, 1200, 1300, 1500, 2000, 5000, 5000, 12 000

Медианната заплата за това предприятие е тази, която се получава от шестия по ред служител и е 1300 лв. Определено тя е доста по-представителна за средното ниво на възнагражденията, отколкото 3200 лв. Макар често българските граждани да не разбират защо, те усещат, че средната не е точно средна, т.е. не отразява коректно масово получаваната заплата у нас. Дали някога ще възприемем по-адекватния показател, е тема на друг анализ.

Отклонихме се само за да покажем какво е предизвикало служител на „Асарел-Медет“ АД да се включи с коментар под изказването на министър Петков. И той прави най-стандартно изказване: „Ами така е началниците взимат по 5000-6000, работниците по 1000 и средната става 3000, само приказките, че работим на Асарел… там е само за роднини началници и управляващи… Не ви ли е срам вече господа началници и управляващи… да не говорим за премиите от по 50 000 лв. които взимат началниците…“. Човекът илюстрира именно ефекта „свинско със зеле“ на средната заплата.

Макар групата да е затворена, написаното стига до ушите на висшия мениджмънт. Няколко дни по-късно служителят, който от 13 години работи в предприятието като машинен оператор-вулканизатор каучукови изделия, е уволнен дисциплинарно за „разпространяване на поверителни сведения, злоупотреба с доверието на работодателя, както и уронване на неговия престиж“. Човекът не отрича, че е написал коментара, за всеки случай обаче компанията се обръща към нотариус, който потвърждава този факт с констативен протокол.

 

Омерта над размера на заплатите

Заповедта за уволнение е оспорена пред Районния съд в Панагюрище и впоследствие е потвърдена от него. Мотивът е, че още с постъпването си на работа човекът е подписал декларация, с която се задължава да не разгласява размера на трудовото си възнаграждение и размера на възнагражденията на другите работници и служители, както и данни за фонд работна заплата. Не само това, същото задължение за запазване в тайна на размера на заплатите за всеки случай е записано и в Правилник за вътрешния трудов ред. Омертата е заложена два пъти, за всеки случай.

Клаузите за запазване на възнагражденията в тайна дойдоха с развитието на корпоративната култура у нас. Тук „култура“ няма смисъла на нещо възвишено, става дума за практики, които унифицират бизнес подхода към работника като ресурс, който се възпитава и тренира по определен начин. Конкретната забрана лишава служителите от информация за заплатите на техните колеги, като им отнема възможността да разберат доколко е възможно да настояват за увеличение на собствените си възнаграждения. Така за една и съща работа различни работници могат да получават различно заплащане, съобразно „лоялността“ си към работодателя. Както става ясно, последната може да се изразява не в усърдие в работата, а в докладване за фейсбук коментари срещу ръководството например.

Липсата на публични данни за нивата на заплащане затрудняват и преговорите за сключване на колективен трудов договор. Представителите на работниците трудно могат да обосноват защо техните заплати трябва да се увеличат, когато не разполагат с неоспорима информация за трудовите възнаграждения на работниците на преките конкуренти на фирмата. Ако служителите в колцентъра на телеком Х получават 800 лв., но знаят, че заплатите на техните колеги в колцентъра на телеком Y са 1000 лв., със сигурност няма да се примиряват лесно с настоящите възнаграждения. Служителите на Y пък от своя страна ще са по-активни в преговорите, ако имат информация, че тези на компания Z получават 1200 лв.

С въпросните клаузи в декларации и правилници за вътрешния ред в компаниите се отнема преговорна мощ на работника. Той е лишен от базова информация за пазара на труда. А в Кодекса на труда липсва текст, който обявява подобни практики за незаконни. Така омертата над заплатите се превръща в инструмент за експлоатация и ежедневна заплаха за уволнение, ако работникът си позволи да сподели размера на собствената си заплата. Може да я коментира само в тесен семеен кръг. Поне докато бизнесът не намери начин да подслушва и там.

 

Според работодателите, няма кадри… които мълчат

Намираме се в парадоксална ситуация – българският бизнес се оплаква от липса на работна ръка, дори прокарва лобистки поправки, за да улесни вноса на евтини работници от държави с далеч по-ниски заплати от нашите, но уволнява дългогодишни служители за коментар в социалните мрежи. Картината е немислима, но само ако пропуснем да отбележим базови икономически принципи:

1. Съвършен пазар и съвършена конкуренция има там, където различните участници разполагат с еднаква информация. Т.нар. предприемачи много обичат свободния пазар, когато е в техен интерес, но правят всичко възможно да го саботират, когато е в интерес на трудещите се. Работодателят знае какви са заплатите на всеки един служител, за всяка една длъжност. Работниците – не. Работодателят знае какъв дял (реално) са разходите за заплати от общите му разходи, работниците – не. В масовия случай работодателят, когато търси кандидати за свободно работно място, не обявява трудово възнаграждение. Той знае колко ще запише в трудовия договор, кандидатите за работа не знаят.

Резултатът? Лицата, които търсят работа, не кандидатстват за обяви за свободни работни места, защото не знаят как ще бъде заплатен техния труд. Работниците нямат възможност да преговарят за достойни трудови възнаграждения. Трудовият пазар е блокиран от бизнеса. Само той има полза заплатите да се пазят в тайна.

2. Търсене и предлагане на работна ръка

Следствие от горното е масовата трудова емиграция в Западна Европа. Не защото там възнагражденията са винаги ясни, а защото винаги са по-високи. В цялостната картина, разбира се, трябва да се отбележи, че неолибералният тайфун не премина през Запада, а през Изтока, поради което базови публични системи тук бяха унищожени – здравеопазване, образование, социална сфера, осигурителни системи, ред и сигурност.

Българският работник предпочете да облече емигрантска жилетка вместо жълта. Това също е стачка. Вследствие на която намаля броят на кандидатите за едно работно място. Не, че няма кандидати, не че няма „работна ръка“, просто е по-малко. А когато предлагането на една стока намалява, се увеличава нейната цена.

 

Стига дисциплинирано мълчание

Вероятно сте чували, че да споделяш заплатата си или да питаш някого какво трудово възнаграждение получава е проява на лош вкус. Нямайте никакво съмнение, че този, който го казва, прикрива икономическата си изгода с морални категории. Далеч по-трудно би ви убедил, ако каже: „Мълчи, защото иначе ще трябва да ти плащам повече.“

Ако вече сте убедени, че омертата над заплатите трябва да бъде унищожена, има два основни начина това да се случи. Първият е лична борба, която изисква повече кураж и ефектът от нея е по-малък. Вторият е чрез общи искания за законови промени, които биха променили значително условията на труд и заплащането.

Индивидуално действие – както спомена един от участниците в дебата „Да спрем прехода към дъното“ във Варна, всеки работник трябва да споделя открито трудовото си възнаграждение с колегите си. За целта, разбира се, не бива да подписва никакви документи, които го задължават да мълчи – неетичните „етични“ кодекси, декларации, правилници за вътрешния ред, които съдържат такива клаузи.

Масово действие – подкрепа за искания към Народното събрание за мерки, които задължават работодателите да обявяват заплатите и условията на труд, когато търсят работници. Промени в правилата, по които работи НСИ, и които в момента забраняват на експертите там да предоставят информация за нивата на основните и допълнителните трудови възнаграждения по предприятия.

Знанието е сила и защита, която трябва да имаме възможност да ползваме. Включително за да не ни уволняват за фейсбук коментари в затворена група.

 

Брой прегледи: 23 883

Коментари

коментара